Диктатурите не са родени у нас, но те не са ни подминали. Историята ни познава крупни диктатори, малки диктаторчета и такива, които са искали да им подражават. Нека само накратко да скицирам нашия принос в диктаторското изкуство:
- "Светецът" Борис I - Михаил I изтребил до 9-то коляно 52 боилски рода, които искали главата му, а да не забравяме и зверството над собствения му син, заради религията. Интересно ако днес някой дръзне да смени религията ни, кой кого трябва да треби и ослепява? И кой ще е герой, и кой предател? Свидетелствата сочат, че до края на живота си злополучният княз не намирал покой, освен след дълги и упорити молитви пред Бога.
- "Благочестивият" цар Борил, който май и с кръв е дошъл на престола, организирал събор против еретиците през 1211 г.. Там в услуга на короната си и висшия клир наказвал сурово ересите и най-вече богомилите. Имал твърда ръка и се разправял както могъл с враговете си.
- "Апостол" Стефан Стамболов или популярен като Стойко Мъглата. Открай време свикнал да се изнизва когато стане жежко и друг да пролива кръвта си, регентът и премиерът щедро пролива чуждата - няма значение дали се казваш Тюфекчиев, Паница, Миларов, Олимпи Панов или някой друг. Репресии, побои, екзекуции, поругавания - това е характеристиката на управлението. В добавка се сочат и погаврянията с капитан Петко, Каравелов, митрополит Климент и кой ли не.
- д-р Васил Радославов - изкарал последните 11 г. от живота си в мизерия като най-долен предател в Германия, отхвърлен даже от Фердинанд. Още първото му премиерстване през регентския период е известно като "сопаджийското". След втория радославистки режим последователите му са известни като "погромаджии" - инфлация, колапс на държавата, над 300 убити и над 1000 ранени само за няколко месеца в Северна България и Добруджа. Третото му управление вече е национална катастрофа...
- "Народовластващият" Александър Стамболийски - съвсем не добрият чичко от село, както някой си мислят. Репресии над всичко градско и всичко по-учено. "Ще играе цепеницата!" - ръмжи "Стромболи" И цепеницата играе - по ВМРО, по опозиция в Долни Дъбник, по села и паланки. Държавен съд над враговете, възпитателен бой по събрания и сбирки, пълно задушаване на всичко неземеделско. Като прибавим и странната му роля при Войнишкото и Юнското въстание, убийствата на Ал. Греков и М. Такев не е чудно как е попаднал тук.
- "Кървавият професор" Александър Цанков - презиран от свои и чужди успява да увенчае кариерата си с около 2 500 смърти в това число през Юнското и Септемврийското въстания и през времето на "белия терор" - 1924-1925 г. И ако през юни и септември нещата са на принципа "ние или те", то килимът от трупове, по който върви Цанков е постлан с Гео Милев, Петко Д. Петков, Йосиф Хербст, д-р Никола Генадиев, Сергей Румянцев, Стамболийски, Дупаринов, Петрини, Хаджидимов, Р. Даскалов и кой ли не...
- Кьоркимон Георгиев - вероятно само сляпото му око не забелязва, че през септември - ноември в страната изчезват безследно около 26 000 души. В това време тандемът Кимон-Червенков-Югов-Димитров и дори Живков е адска машина за смърт. Като се прибавят и другите му дела - дейно участие в 9. 6., 19. 5., процесите срещу опозицията по негово време (Гемето, Н. Петков, Тр. Кунев, П. Боев, Цв. Иванов, Кр. пастухов и др.), лагерите и терора мястото му тук е гарантирано.
- "Героят от Лайпциг" Георги Димитров е едно от най-слепите оръдия на Сталин. Всяка по-значима смърт минава през неговото участие и одобрение - Народен съд, лагери, разправа над опозицията, дори Трайчо Костов. Това е човекът, който не спаси от Сталинови издевателства дори двамата си съратници от Лайпциг, почти даде Пиринска Македоня на Тито и застави хиляди българи да се пишат македонци без да му трепне окото под заплаха от разправа и с реална разправа и човекът, който остави септемврийци да умират, докато бягаше в Сърбия. Умира без никакви съмнения в генералната си линия.
- Зет му Вълко Червенков - също сляп проводник на Сталиновия терор. Съветски ченгета опасват в мъртва хватка страната. Зловещото Белене, бесилото на Трайчо Костов, безбройните процеси, разпити и мъчения непосредствено след 9. 9. и след 1949 г. са негов патент. Като се добави и това, че е идеен организатор и подбудител на кървавата баня в "Света Неделя" си е заслужил мястото тук.
- "Тони Китарата" - Антон Югов. Да си министър на вътрешните работи след 9. 9. е чест и вероятно по би ти прилягало да те наричат св. Петър, но към адските порти. Югов е съдействал и организирал почти всички кървави погроми от 1944 до 1959 г. Надали и той самият знае колко живота е погубил...
- "Априлецът" Тодор Живков - воден на крилете на творческото дръзновение през неизброимите си петилетки на власт, а и по-рано, Живков е взел стотици човешки животи - с Мирчо Спасов в Дирекцията на Народната милиция и после в лагерите. Демокрацията беше скрита в тъмен килер и държавната машина дебнеше и мачкаше всеки, който се отклонява от линията на Партията. Кадифената ръкавица, с която накрая раздаваше шамари не трябва да залъгва никого...
- другите "герои", които не трябва да се забравят - цар Йоан-Александър, Димитър Петков, д-р Петър Гудев, Богдан Филов и други...
Кой е по-по-най от тях? Кое ще натежи най-много за Вас? Пишете тук
или участвайте в нашата най-нова анкета на първата страница във форума.Очакваме Ви!
