АНКЕТА: Харесва ли ви порталът за Рим?

 
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?
Февруари 23, 2012, 07:32:52


Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


Анкета
Въпрос: В Св.Петка Самарджийска ли е погребан Левски?  (Гласуването приключено: Декември 21, 2005, 18:23:25)
да - 4 (100%)
не - 0 (0%)
Общ брой гласове: 4

Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: За Апостола  (Прочетена 46908 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
ralsko
Участник
***

Респект: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 45



WWW
« -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »

Според вас наистина ли в църквата св."Петка Самарджийска" се намира гробът на Левски?!
Активен
Komap
Администратор
Академик
*****

Респект: 27
Неактивен Неактивен

Публикации: 291


342548822
« Отговор #1 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »

Склонен съм да вярвам на Хайтов. Той доста време рови и поне за факти около Левски наистина е капацитет.
Наистина е малко странно, че гробовете на хора, загинали само няколко години преди освобождението като този на Левски, Ботев и главата на Бенковски, цар Борис III, се намират неизвестно къде. А свидетели е имало и то немалко.
Звучи логично обяснението на Хайтов за причините скелетът, намерен в черквата да бъдат унищожени по най-бърз начин: Партията няма нужда от противотежест и от друга икона... Т.е. скелетът или е бил на Левски или е много голяма вероятността да е бил негов.
Активен

***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***
ralsko
Участник
***

Респект: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 45



WWW
« Отговор #2 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »

Да,може би си прав!Предполагам,че вече е станало ясно за моята така да я нарека СЛАБОСТ към Левски,изчела съм много литература за него и през последната година събрах малко парички и си купих доста книжки за Апостола,сред тях ми попадна и тази на Хайтов.Изчетох я и мога да твърдя,че той доста обстойно разглежда този въпрос в нея!Предполагам,че е прав,защото излага доста защитено факти и предположения.Е,въпреки това не ми се ще това да е истина  :cry:
Активен
emilia_n
Академик
*****

Респект: 6
Неактивен Неактивен

Публикации: 243

383846886
Ел. поща
« Отговор #3 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »

Нормално е човек да се интересува от  личността на Апостола. Той е сред малкото български  исторически личности, чиято памет остана неопетнена. И да е имал някакви недостатъци, защото все пак е бил човек като всички нас, то неговата революционна дейност и най-вече неговата саможертва са ги заличили. Така, че всеки би трябвало да се гордее с него. Той е историческа личност, а не просто име на спортен клуб.
Активен
PVPenev
Новодошъл


Респект: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 2



« Отговор #4 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »

Убеден сън, че гробът на Апостола е в църквата Св. Петка Самарджийска, защото това е стара практика - най-светите мъже да се погребват в църква. Разбира се тук приносът на Николай Хайтов е неоспорим, защото все пак официалното становище на БАН е именно неговото. Освен това самото мистериозно изчезване на костите на Апостола от самите противници на Хайтов е най-сериозното доказателство, че това е гробът на Левски. Понеже те не смеят да ги покажат, защото в НВИМ има коса от Апостола и една ДНК експертиза ще реши въпроса категорично и  именно затова ги скриват. Но съм убеден, че един ден те ще излязат наяве и тогава всичко ще си дойде на мястото.
Активен
Karata
Новодошъл


Респект: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1


Ел. поща
« Отговор #5 -: Януари 29, 2007, 10:46:44 »

“Литераторите (по-скоро  голяма част от тях) имат особена слабост към археологията. При липсата на необходимата широка образованост и мяра, тази слабост често им играе лоши шеги, които увреждат не само техния обществен образ, но и археологическото познание. Така бе реализирана идеята на изключителния белетрист Емилиян Станев да бъде възстановена столицата на Второто царство. Резултатът е, че с времето атрактивността затули истината, но разбирането на обществото за визията на паметник от сакралното пространство на нацията остава и ще остане дълго време крива. Един тази визия ще бъде ревизирана, но оригиналите няма да бъдат възстановени, нито по-верните реконструкции изпълнени. Поразиите в този случай имат по-общ характер и затова по-малък ефект. Въпросната „визия" може да се коригира в някакъв смисъл чрез познанието за оригиналните движими паметници, а те няма как да се (глобално) фалшифицират. Идеята на Николай Хайтов обаче имаше конкретен характер. Той реши да повярва на устни спомени, записани от втора ръка десетилетия след гибелта на Апостола, че гробът му е в църквата „Света Петка Самарджийска". Въпросните спомени веднага бяха оценени от професор Николай Генчев като невалидни от изследователска гледна точка документи. Въпреки това твърде  популярният  автор  на „Диви разкази" продължи да настоява и се захвана с археологическите „доказателства".   За  негово   нещастие църквата бе проучена археологически през  петдесетте  години  от  Стамен Михайлов и Георги Джингов. Документираните в нея гробове са разновременни, а сред тях има и такива от Възраждането. Николай Хайтов обаче не потърси там въпросния гроб, а се „хвана" за един, отчасти разрушен скелет,  открит в  олтарната  апсида, чиято релативна хронология го поставя преди строежа на самата църква, врязана в дебели културни напластявания... Изключително агресивен на всички равнища, легитимен не само в широките слоеве на българското общество, но и в правителствените среди и даже пред тогавашния държавен глава, той проведе  наистина невероятна кампания в полза на своята „теза". Превъплъщенията на неговата „документалност“ минават през тогавашните медии, през ЦК на БКП, през Политбюро, дори през Института по криминалистика при МВР, и така изискват обяснения от стотици страници. Най-позорното беше, че на въдицата му се хвана академик Николай Тодоров, тогава заместник-председател на БАН, който упражни голям натиск върху археолозите да признаят, че разкопвачите са сбъркали и гробът се датира след строежа на църквата. Той именно назначи комисия за обсъждане на „научната теза" на пи сателя и на нейните заседания учените бяха подложени на административен натиск да отричат същестуването на собствената си наука. Чрез манипулациите на същия академик протоколите от заседанията на тази комисия бяха издадени и в нарочен сборник, редактиран предварително от самия Николай Хайтов. Падението остана за ръководството на академията, което тогава наруши всякакви академични принципи, за да услужи на конюнктурата. Честта обаче се падна на археологическата колегия, защото нямаше нито един археолог, който да се усъмни в професионалното заключение на Секцията за средновековна археология и последвалата я комисия, назначена от директора на Археологическия институт. Не се намери археолог в страната, който да заеме позицията на Николай Хайтов, въпреки огромната популярност на неговата „теза". Разбира се, писателят използва и този факт, за да обвини българските археолози, че не признавали неговия гроб на Левски само заради честта на пагона... Ключовият момент обаче там беше наистина друг - Стамен Михайлов не беше особено популярен в професионалната среда - от една страна, поради сприхавия си характер, а от друга - заради необикновеното упорство, с което отстояваше собствените си (очевидно погрешни) тези за произхода и културната принадлежност на монументалните паметници на Плиска. По-голямата част от колегията на археолозите-медиависти изпитваше към него известна неприязън, макар че като човек той имаше доста високи морални качества. В скандала с гроба на Васил Левски неприязънта остана встрани — ставаше въпрос за истината, а тя беше оценена веднага и по достойнство. Разбира се, избраният по-сетне за действителен член на БАН Николай Хайтов продължи най-грубо да ругае археолозите до самата си смърт, но те наистина академично му обърнаха гръб и не се занимаваха повече с него.”

Станислав Станилов, ръководител секция “Средновековна археология” в Археологическия институт с музей при БАН; извадка от книгата му “Другата археология” София 2006, стр.63-64.
Активен
T.Jonchev
Модератор
Академик
*****

Респект: 16
Неактивен Неактивен

Публикации: 432


Ел. поща
« Отговор #6 -: Юли 12, 2007, 08:12:05 »

Споделям позицията на Станилов - почти 100%. Небрежността и бързането, с които се отличават разкопките на "Св.Петка Самарджийска" са укорими, разбира се, но това не е повод да бъдат отричани нацяло резултатите от разкопките.
Загубването на костите от този гроб, което изглежда толкова абсурдно и възмутително при презумпцията, че става дума за кости на Левски, всъщност е много разпространено явление. Знам, че това твърдение звучи като камък в археологическата градина. Обаче дава ли си някой сметка какво огромно количество кости се открива при правене на разкопки?
Конкретно за този случай: костите са били прибрани и складирани, но поради факта, че са били сложени в чували от цимент в някакво подземие (не помня дали беше в Археологическия музей или в Антропологическия институт), след време са се объркали, тъй като местните мишки са изгризали чувалите. След разбъркването на костите те вече не стават за изследване. Всичко това е много тъпо, наистина, но за съжаление е вярно.
Активен
Torin
Академик
*****

Респект: 16
Неактивен Неактивен

Публикации: 171



« Отговор #7 -: Януари 10, 2008, 10:48:58 »

Тук съм напълно съгласен с Йончев. Просто, който не е виждал за какво безхаберие става дума, той не знае за какво става на въпрос.
Активен
Pomak
Академик
*****

Респект: 24
Неактивен Неактивен

Публикации: 313


Ел. поща
« Отговор #8 -: Януари 13, 2012, 14:49:28 »

Споделям позицията на Станилов - почти 100%. Небрежността и бързането, с които се отличават разкопките на "Св.Петка Самарджийска" са укорими, разбира се, но това не е повод да бъдат отричани нацяло резултатите от разкопките.
Загубването на костите от този гроб, което изглежда толкова абсурдно и възмутително при презумпцията, че става дума за кости на Левски, всъщност е много разпространено явление. Знам, че това твърдение звучи като камък в археологическата градина. Обаче дава ли си някой сметка какво огромно количество кости се открива при правене на разкопки?
Конкретно за този случай: костите са били прибрани и складирани, но поради факта, че са били сложени в чували от цимент в някакво подземие (не помня дали беше в Археологическия музей или в Антропологическия институт), след време са се объркали, тъй като местните мишки са изгризали чувалите. След разбъркването на костите те вече не стават за изследване. Всичко това е много тъпо, наистина, но за съжаление е вярно.

Хайтов е бил наистина неприятно лице! А и откъде-накъде някакъв писател (т.е. човек с фантазия развинтена повече от допустимото и приемливото) ще се занимава с история?! Да не говорим че при тях (артистичното съсловие най-общо казано - което в средните векове е било разглеждано като съставено от извратеняци, хора с отклонения от нормалното) въображението е било по-освободено отколкото е било здравословно, т.е. не може да се разчита на никаква обективност и достоверност при тях и предаваните от тях събития. Особено съчетани с мръсен и неприветлив нрав на носителя им, както е било при Николай Хайтов...
Помака
Активен
sim4o
Академик
*****

Респект: -12
Неактивен Неактивен

Публикации: 932


« Отговор #9 -: Януари 13, 2012, 16:43:22 »

Здравей Владо..
.. ами това сме го дискутирали. За съжаление, както и за много други въпроси, по данните ни  момента, категорично решение не можем да направим..
http://www.bg-history.info/smf/index.php/topic,2589.msg12659.html#new
А и спорът е бая време от преди Хайтов - от публикацията на Н.Станчов от 1937 година тръгват нещата..
.. През 1937 година комунистите имат 2 (двама) депутати от БРП в Парламента, та да се говори, че те дават тон на дискусиите сред научната общност и в обществото..
Активен
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2008, Simple Machines

Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS! Dilber MC Theme by HarzeM
Страницата е създадена за 0.071 секунди с 22 запитвания.
_A_Handbook_of_Food_Processing_in_Classical_Rome
Roman Wedding
Римский воин
Судьба Цивилизатора
Легионы Рима на Нижнем Дунае
Дакия в эпоху римской оккупации
Римската дипломация
Погромът над Рациария е национален срам
Битката при Тевтобургската гора
Битката при Адрианопол
Гладиаторите
Римляни убити в газова камера
Римската религия
Римскоправните принципи
Образованието в Рим
Римските бани
Яденето на древните римляни
Римският календар
Флавий Евгений
Нерон
Плотина
Гай Юлий Цезар
Кар
Юлий Непот
Робството в Древен Рим
Римската мерна система
Рим и Християнството
Пътуванията в Римската империя
Римските имена
Генеалогия на някои патрициански родове
Римската армия през 3 век
Разположение на легионите през 1-3 в.
Елитни подразделения и части в градовете
Животът на легионерите
Командването на имперския легион през 1 в пр. н. е. -2 в.
Снаряжение на римския легионер
Битката при нос Акциум - 02. 09. 31 г. пр. н. е.
Римската Флота
Обсадното изкуство в Древен Рим
Помощни войски /Auxilia/

Ползване на материали

Забранено е копирането без предупреждение!

БГ История не носи отговорност за достоверността на публикуваните материали. Целта на проекта е да популяризира историята като наука и в частност българската история. Ако някой види авторски свой материал, публикуван в сайта без да бъде упоменат източника, моля, нека се свърже с администраторите на сайта.

Сайтът е написан от КСК Пърформънс ООД