Робството в Древен Рим

Римската икономика била построена на използването на робски труд и търговията с роби, което било нормално и необходимо явление за тогавашното общество. Римските закони третирали робите като одушевени предмети без никакви права, които могли да бъдат купувани и продавани, а техният собственик можел да се разпорежда с живота им както намери за добре. Броят на робите в Италия и Рим С разрастването на Републиката и потребността от евтина работна ръка се увеличила. Когато робите били в изобилие, цената им била невероятно ниска /римляните имали поговорка - "евтин като сардинец", защото след завладяването на този остров били пленени много роби/. Стигало се даже до парадокса, че чифт сандали струвал по-скъпо от изготвящия ги роб. Особено много се използвали робите...
Цялата статия Коментари: 0

Римската мерна система

Древноримските мерки се отличават с богата терминология, съдържаща конкретни обозначения за всеки отделен случай - нещо характерно за недесетичните(неметричните) системи.Еталоните за тегло и другите мерки са били пазени във Форума в храма на Кастор и Подукс.По време на Републиката с опазването им са били натоварени едилите, а по-късно - по времето на Принципата и Домината - градския префект. 1)Мерки за тегло Основната е била римската либра(libra или pondo); в разговорната реч се е наричала as, около 327 г.Половината от либрата (аса) се наричала semis -около 165г., а четвъртината - quardrans(квадрант) - около 82г.Най-малката тегловна единица, използвана за измерване на ценни метали, скъпоценни камъни, лекарства, парфюми и др. е била унцията прибл. = 27, 3 г.(uncia) 2)Мерки за вместимост По отношение на обема в класическата епоха са се...
Цялата статия Коментари: 0

Рим и Християнството

Въпреки разпространеното мнение, че едва ли не Християнството е оцеляло и наложило въпреки Римската империя, именно благодарение на последната тази нова религия получила такова широко разпространение на стария континент, възприемайки нейната организация, език и структура. А всичко започнало в най-изостаналата и размирна провинция на империята - Юдея. След разпъването на Исус, римският гражданин Павел развил по-различна дейност от съмишлениците си Яков и Петър - той започнал да проповядва в Гърция и Мала Азия и да привлича за последователи неюдеи. Новата религия се отличавала с единобожие, отказ от земни блага в името на спасението на душата и вечно блаженство в отвъдното - нещо немислимо за един нормален римлянин, свикнал да се наслаждава на красотата на живота. Но философията на първите християни...
Цялата статия Коментари: 2

Пътуванията в Римската империя

Това занимание било разпространено занятие сред търговци, военни, хора на изкуството, медици, обикновени граждани, че дори и императори /например Адриан/, улеснено от добре развитата пътна инфраструктура. Общата дължина на първокласните пътища съставлявала 90 000 километра, а на второстепенните - над 200 000 километра. Имало и подробни карти или пътеводители /Vade me cum - букв. 'върви с мен'/ със списъците на станциите за почивка, посоките и разстоянията до градовете. През 1852 г. в Италия, по време на разкопките на римските терми във Викарело до езерото Бричиано, били намерени три сребърни куба на които бил изографисан маршрутът от Гадес /дн. Кадикс/ до Рим с изброени всички междинни станции и разстоянията между тях. Трите куба са вероятно принадлежали на различни испански търговци, дошли на лечение в Италия и оставили за...
Цялата статия Коментари: 3

Римските имена

Римските граждани от мъжки произход имали три имена, но се срещало и четвърто - почетна титла, прикрепяна към името за особени заслуги към държавата. Имената на свободните граждани били най-често три: Гай Юлий Цезар. Първото име /praenomen/ било лично. Например Апий /Appius/, Авъл /Avlus/, Децим /Decimus/, Гай /Gaius/, Гней /Gnaeus/, Луций /Lucius/ Мамерк /Mamercus/, Маний /Manius/, Марк /Marcus/, Нумерий /Numerius/, Опий /Oppius/, Публий /Publius/, Квинт /Quintus/, Сервий /Servius/, Секст /Sextus/, Тиберий /Tiberius/, Тит /Titus/. Съществувала традиция да се дава лично име само на първите четири деца от мъжки пол, на останалите в качеството на лично име можело да се използват редните числителни: Quintus /пети/, Sextus /шести/, Septimus /седми/, Octavius (осми/, и Decimus /десети/. С времето тези имена започнали да се употребяват всеобщо, т.е. превърнали се в лични и така не винаги човек с името Секст, е шести син в...
Цялата статия Коментари: 1

Генеалогия на някои патрициански родове

[color=#000000]Званието Патриций се предавало или по рождение /agnatio/, или чрез натурализация /cooptatio/, т. е. даряване на правото на римски патрициат на неринмски /албански, сабински, етруски/ родове. Оттук и разликите между чисто римски патрициански родове и тези на придошлите. Първите се наричали gentes maiores, а вторите - gentes minores. Към maiores gentes принадлежали Емилии, Корнелии, Фабии, Мании, Валерии и др. Към gentes minores спадали например Юлиите, Клавдиите и Валериите /със сабински произход/, и Метелите. Образуването на нови патрициански родове имало място само в период на родовата община, т. е. в дорепубликанската епоха; по време на републиката не бил създаден нито един нов патрициански род. Родът на Юлиите извеждал родословието си от Асканий, синът на легендарния троянец Еней, който от своя страна според митологията бил син на...
Цялата статия Коментари: 0

Магистрати

МАГИСТРАТИ – лицата, заемащи магистратурите в Древния Рим. Магистратурите възникнали след изгонването на царете с цел да се разпредели и постави под контрол освободената от тях власт. Те представлявали оригинално творение на римската политическа мисъл. Били колегиални, едногодишни (освен тези на диктатора и цензора), изборни, неплатени и йерархизирани. По редица признаци съществували разлики в йерархията на магистратите: курулни магистрати, които дълго време били достъпни само за патрициите (консул, претор, едил, цензор), и некурулни (квестор, плебейски едил, народен трибун); магистрати с imperium (военна власт): (консул, претор, диктатор) и без imperium: (едил, квестор, цензор, трибун); висши магистрати, избирани от центуриатните комиции (консул, претор, цензор) и низши магистрати, избирани от трибутните комиции (квестор,...
Цялата статия Коментари: 0

Римското общество

КВИРИТИ – древното название на римските граждани, свързвано (както и името на бог Квирин) с названието на сабинския град Курес или сабинската дума curis („копие“). Според съвременната наука в етимологията на думите квирити, курия и Квирин лежи значението vir („мъж“, „воин“, „гражданин“). КЛИЕНТ – човек, намиращ се в специфични взаимоотношения и под покровителството на даден патриций, наречен патрон. Клиентът можел да бъде свободен римски гражданин от плебейски произход, чужденец, освободен роб. Отношенията между клиента и патрона били основани върху верността (fides) и взаимните задължения (obligationes): клиентът често носел родовото име на своя патрон, участвувал във всички религиозни празници на семейния му култ, нямал право да свидетелствува срещу него в съда, съпровождал го по време на война, поддържал го в...
Цялата статия Коментари: 0