Римската религия

І. Общо понятие за религията на Рим Рим няма митология, познава само историческата легенда. ІІ. Теоретичен аспект Както се казва в „Сатирикон": "А пък и по нашите места е до толкова пълно с богове, че е по-лесно да срещнеш бог, от колкото човек." („plurtes di, quam homines") И действително учудващ е този огромен брой божества в Рим. Всяко, дори и най-дребното действие, има своя бог. Според Св. Августин в „De civitate dei" за едно бебе се грижат следните божества: - Vatikanus - бог на първия вик - Fabulinus - на първата дума и въобще го учи да говори - Educa - учи го да яде - Potina - учи го да пие - Cuba - учи го да лежи в люлката Когато детето започне да излиза, го поемат следните богини: - Abeona - учи го да излиза от къщи - Iterduca - покровителства го по пътя - Domiduca - за да си намери къщата - Adeona - за да си влиза в къщи Според Сервий, коментатора на...
Цялата статия Коментари: 7

Римскоправните принципи

Римските философи и мислители, древноримските юристи са формирали правните понятия и са утвърдили безусловно духа на правото. За изследването и изучаването на юридическите институти и понятия, на юридическата терминология е необходима сериозна работа с латинския език. Всеки, който се е занимавал с класически езици, знае, че латинският език и култура са елемент от основата, върху която се развива съвременната научна интеграция. Голяма част от правната лексика в романските езици, както и в английския, немския, славянските езици водят по косвен начин произхода си от латинския. Латинският, излизайки от границите на римската империя, обединява духовно цяла Европа, тъй като става език и на църквата, и на учените, които през Средновековието пишат съчиненията си на латински. Голяма част от международната лексика и...
Цялата статия Коментари: 0

Образованието в Рим

В Рим учебните заведения или училищата /scholae/ за съвместно обучение на децата на римските граждани съществували от 3 в пр. н. е. До 7 годишна възраст децата се възпитавали вкъщи под надзора на майките или роби /често това били гърци, които учели децата на гръцки език/. След този период децата постъпвали в училищата, които често били управлявани от гърци освобожденци, откупили свободата си. Началното обучение в училището било 5 години. Тези училища се наричали лудус /лат. Ludus – игра/. Учителите се наричали ludi-magister. Като цяло в римското училище царяла жестока дисциплина, прилагали се и телесни наказания. Момчетата и момичетата били обучавани от литератор /на гръцки граматик/, преподаващ четене, писане и броене, както и законите на 12-те таблици. Понякога аритметиката била преподавана от отделен учител, наречен...
Цялата статия Коментари: 12

Римските бани

Римските бани възникнали по гръцки образец и бързо се превърнали в център на обществения живот. Заможните римляни задължително имали собствена баня в именията си. Повечето граждани обаче не могли да си позволят такъв лукс и посещавали обществените бани, които се появили в Рим от 3 в. пр. н. е. Тези бани били под контрола на едилите, осъществяващи санитарен надзор върху тях. Към края на 1 в. пр. н. е. в града имало около 170 обществени бани, а през 5 в. броят им бил поне 1000. Баните били ярък белег на римската цивилизация – строяли ги във всички градове и даже в селата. Техни развалини се намират навсякъде, където е стъпвал римски крак – от Британия до Азия. Политиците, решили да спечелят благоволението на народа, със свои средства вдигали бани и ги дарявали на гражданите за безплатно ползване. Иначе входната такса била...
Цялата статия Коментари: 1

Яденето на древните римляни

Хранителен режим Денят на свободния и заможен римски гражданин бил строго подреден. Практическите занимания и обществените дела по възможност били извършвани преди обед до настъпването на жегата. След това идвало времето за почивка, след което римляните се отправяли към стадионите, термите или пък се занимавали с физически упражнения и се разхождали. Вечерта римляните се отдавали на пиршества в компанията на роднини и приятели. Римляните се хранели три пъти на ден. Рано сутринта, по изгрев слънце, приемали закуска, включваща хляб и сол, маслини, мед, мляко, а също и популярната в Италия каша /заради което гърците наричали римляните – „лапачи на каша”/. Във връзка с това в домакинствата се употребявала пшеница, ръж, ечемик, просо /от които се правели и тестени...
Цялата статия Коментари: 5

Римският календар

Летоизчислението в Древен Рим се водело от митологичната дата на основаването на града /по сегашния календар, основан на християнското летоброене - 21 април 753 г. пр. н. е./ Ab Urbe Condita /А.U.C./. Например по римското летоизчисление, сега сме 2761 г. AUC. От незапомнени времена римската /или Ромуловата/ година се деляла на 10 месеца. Първият месец от новата година бил март, наречен в чест на бог Марс, според легендата - баща на Ромул. Към VI век пр. н. е. били добавени два нови месеца /и така те станали 12/: януари: наречен в чест на двуликия Янус - богът на вратите и на всяко начало; и февруари - месецът, завършващ годината, по времето на който се принасяли очистителни и изкупителни жертви /наименованието идва от глагола februare - очиствам, жертвам/ по време на празника Луперкалии. В съвременния календар римските наименования на...
Цялата статия Коментари: 0

Римски театър

Възникването на театралното изкуство в Рим е свързано с празниците по събиране на реколтата, чиито участници изпълнявали шеговити песни – фесценини, под формата на диалог. По-нататъчното развитие на това изкуство станали сатурите – битови комични сцени, включващи диалог, пеене, музика и танци. Вероятно около 300 г. пр. н. е. се появила и народната комедия – ателлана, отличителна особеност на която било наличието на четирима постоянни герои с маски. Ателланите първоначално се изпълнявали от млади римски граждани, а по-късно от професионални актьори. От края на 3 в пр. н. е. разпространение получили и мимическите представления. Нов период в историята на римския театър е поставен от гръцкия освобожденец Ливий Андроник с първата драма /240 г. пр. н. е./, в основата на която стоял гръцки оригинал. Оттам в Рим започнало...
Цялата статия Коментари: 0

Римляните и футболът

Футболът днес е популярна игра в целия свят, но е имала аналози и в античността.В Древен Рим тя се е наричала Harpastum /или Phaininda/. Не е ясно откога датира тази игра, предполага се, че римляните са я заели от сходната гръцка игра Episkyros след 146 г. пр. н. е., когато завладяли Елада. Тя наподобявала по стил по-скоро ръгби, но римските генерали са я използвали по време на дългите походи, за да приповдигнат духа на войската и да разнообразят скучното и монотонно лагерно ежедневие. Топката, която се ползвала за игра била малка, направена от съшити парчета кожа, пълна с вълна, приблизително 8 инча в диаметър. Правилата на играта също са неизвестни, но има сведения, че игрището е било правоъгълно, с размери до днешните футболни полета. Броят на играчите също варивал най-често от 5 до 12, а по някои данни и до сто човека от всеки отбор....
Цялата статия Коментари: 0

Римските къщи

План на римска къща: Устройството на един типичен дом най-добре се проследява при добре съхранените Помпейски къщи. Трите главни части на сградата се наричат атриум /atrium/, таблинум /tablinum/ и перистилий /peristylium/. Атриумът /приемна/ е парадната част на дома, включваща комплувий /четириъгълен отвор в средата на тавана/ и имплувий /плитък резервоар разположен под комплувия, предназначен да събира стичащата се дъждовна вода/. Видовете атриуми се делят на: - етруски /без колони около имплувия/; - четириколонен атриум; - коринтски атриум /с по 12-16 колони/; - дисплувиатум /с наклонен покрив към стените на атриума и навес над комплувия/; - тестудинатум /приличащ на атриум дисплувинатум, но без имплувий/. В специални ниши в стените на атриуйма, в специални шкафове стояли маските и бюстовете на предците,...
Цялата статия Коментари: 0

Римските дрехи

  Туниката и тогата са основни елементи от древноримския мъжки костюм, различаващи се по някои детайли от гръцкия хитон и химантий /плащ/. Ризоподобната туника служила на древните римляни за ежедневно облекло. Тя била ушита от два къса ленен плат и се обличала през главата. Първоначално имала само отвори за ръкави, но после се появили и къси такива. Туниката нямала яка - всички антични дрехи били бея яки, явно римляните не виждали необходимост от изобретяването им. Туниката била дълга почти до колената и се препасвала. В зависимост от мястото в обществото, което заемал на притежателят й, туниката имала различен цвят и орнаменти. Сенаторът носел бяла туника с широка пурпурна ивица /clavi/. Тази туника се наричала tunica laticlavia. ...
Цялата статия Коментари: 0