Погромът над Рациария е национален срам

От Красимира Лука, археолог На фона на археологическите разкрития, които ни радват всяко лято, има един район в България, над който е паднала гъста мъгла. Във Видинска област, която обхваща 3022 кв. км, археологическите обекти се използват само за обогатяването на шепа хора чрез варварското им разкопаване и изнасянето на антични ценности извън границата на страната. Най-фрапантният пример, който илюстрира проблема, е състоянието на античния град Ratiaria. Столица на римска провинция, седалище на ХІІ Двоен легион (около 11 000 души), описван от древните автори като цветущ и многолюден град, Рациария е един от най-богатите обекти в България. Няма сила обаче, която да накара отговорните институции (Общинска администрация - Димово, и Регионален исторически музей - Видин) да предприемат предвижданите от закона мерки за...
Цялата статия Коментари: 8

Битката при Тевтобургската гора

През 9 г. пр. н. е. осиновеният от император Август пълководец Друз преминал Рейн и подчинил територията до река Елба. В плановете на римляните влизало създаването на нова провинция – Германия /между Рейн и Елба/. Но събитията протекли другояче. На изток, след смъртта на Ирод през 4. г. пр. н. е. в Юдея избухнало въстание и римляните разделили царството му на три и изпратили прокуратори с войски. На север от Дунав пyк владетелят на маркоманите – Маробод обединил редица германски племена в силен съюз и римляните започнали подготовка за унищожаване на царството му. Превантивният удар трябвало да бъде нанесен от другият осиновен от Август пълководец и брат на Друз – Тиберий. През 6 г. от н. е. започнал извънреден набор на помощни войски сред населението на Панония и Илирия, но това довело до избухването на...
Цялата статия Коментари: 9

Битката при Адрианопол

Битката срещу готите при Адрианопол /Одрин/ на 9 август 378 година е повратна точка в историята на Римската империя. По това време държавата отново е поделена на две части: източната се управлява от Валент, а западната – от племенника му Грациан. Готските набези срещу империята започват век по-рано. В хода на ежегодните кампании готите съвместно с други източногермански племена проникват чак до Пелопонес и кръстосват надлъж и нашир източната половина на Балканския полуостров. При един от най-опустошителните си походи през 250 г. готите превземат Филипопол /Пловдив/, а на следващата година нанасят тежко поражение на римската армия край Абритус (Разград), в което загива император Деций. Едва през 269 г. император Клавдий II съумява да разгроми страховитите нашественици при Наисус /Ниш/ и временно да прекрати техните...
Цялата статия Коментари: 0

Гладиаторите

Гладиатори /лат. gladiatores ; от gladius - меч/ било наименованието на роби, престъпници или военопленници в Древния Рим, които се сражавали помежду си или с диви животни за забавление на публиката. “Ние жертваме живите, за да нахраним мъртвите” – така император Каракалла формулирал идеологическата същност на гладиаторските боеве. Според римските вярвания, тези жестоки зрелища трябвало да омиротворят душите на умрелите. Затова в древността гладиаторските игри били висшата степен на почит - "munus" /буквално "дълг"/, която могли да въздадат на починалия благодарните му наследници. История Гладиаторските борби са започнали като религиозни церемонии, възприети или от етруските, или от гръцките игри в чест на Патрокъл. Но гръцките двубои приключвали само със символична, а не с истинска смърт на победения. Първи...
Цялата статия Коментари: 1

Римляни убити в газова камера

През 256 г. 20 римски легионери умират не от меч или стрела и не на бойното поле, а задушени с отровен газ, пуснат в тунела, където са се укривали. Подземната им галерия е превърната в газова камера от армията на Сасанидската империя. Мястото е легендарният сирийски град-крепост Дура. „Мъжете се оказали в подземен капан. Били са напълно убедени, че подземията са в пълна безопасност. Ето Защо смъртта им е настъпила неочаквано... Римляните планирали военната операция внимателно. Идеята е била да достигнат през подземни тунели до вражеските постове от външната страна на крепостната стена" - описва пред Американския археологически институт историкът Саймън Джеймс от университета в Лейчестър. Дура е сринат и изоставен след войната от III в. между римляни и персийски сасаниди. Разкопките разкриват уникални останки от...
Цялата статия Коментари: 5

БИТКАТА ПРИ ФАРСАЛА

Битката при Фарсала, подобно на онази при Кана, е сред ония образцово проведени в тактическо отношение сражения, които много отдавна са влезли в учебниците на всички световни военни академии. Но докато сражението при Кана е сблъсък между блестящ пълководец (Ханибал) и доста посредствен командващ (Теренций Варон), при Фарсала се срещат двама велики военачалници с огромен опит и авторитет сред войниците си. Ето защо не е за чудене, че макар и Ханибал, и Цезар да са изучавани в по-късни времена, забележителни пълководци като Чезаре Борджия, Густав Адолф, Конде, Тюрен, Евгений Савойски, Фридрих Велики, Суворов и дори Наполеон са се прекланяли пред гения не на Ханибал, а на Цезар. След продължителна позиционна война, която едва не загубил поради неуспеха си при Дирахиум, през юли 48 г. пр. Хр. Гай Юлий Цезар се оттеглил с...
Цялата статия Коментари: 1

Боспорското царство и отношенията му с Римската империя

За това отдалечено от средиземноморието и доста често игнорирано царство малко е известно. Оставени в периферията на елинистическия, а и на римския свят в последствие, градовете на Кримския полуостров сами са се борили векове наред срещу степняците. Непрекъсната опасност довела до обединяването им. Повечето градове по Кримското крайбрежие били основани по времето на Великата гръцка колонизация през 7-6 век пр. н. е. Пантикапей, Нимфей, Херсонес и др. са били първоначално милетски колонии. Градовете в Крим процъфтявали основно от търговия със зърно и риба. С времето, Херсонес се е превърнал в свободен град, на Пантикапей от 479 г. пр. н. е. започнал да се управлява от градоначалници /архонти/, чиято длъжност се предавала по наследствен път. Известни са династиите на Архианактиди /479 - 438 г. пр. н. е./, Спартокиди /438 -...
Цялата статия Коментари: 0

Тракия в границите на Римската империя

Древните гърци наричали „Тракия” – територията на Балканския полуостров, в която влизат съвременните държави: България, Сърбия, Македония, част от Северна Гърция, Северозападна Турция и Югоизточна Румъния, населени с разнообразни племена, различаващи се помежду си по нивото на културно и социално развитие, но със сходни обичаи и език. Самото наименование тракийци /гр. Θρаκός; лат. Thraci/, означава „диви”, „сурови” хора. Този етноним е събирателен, тъй като траките никога не са били народ с единно самосъзнание, оставайки на протежението на цялата история политически раздробени. Още Херодот говори, че траките по численост отстъпват само на индийците и ако биха успели да се обединят, щяха да създадат велика държава. По долините на реките Струма, Места и Вардар живяли сапеи, одоманти, сатри, меди и дентелети....
Цялата статия Коментари: 0

Робската война 74-71 г. пр. н. е.

Римляните докрай смятали тази война за унизителна - това все пак били роби, дръзнали да се вдигнат срещу империята. Победата срещу роби не носела слава и се считала за срамна, а победителят никога нямало да е удостоен с триумф. От този период сведенията са откъслечни и лаконични. По-късните автори дават по-подробни сведения за предводителя на въстанието - Спартак. Така и не е ясно обаче дали е бил от благородно потекло. Знае се че е бил от племето на медите, обитавали поречието на Места. Медите и дентелетите нееднократно опустошавали провинция Македония. По времето на първата Митридатова война /88-84 г. пр. н. е./ застанали на страната на този владетел и подкрепилите нахлулите в Гърция и Македония понтийски пълчища. Диктаторът Сула се разправил с пълководците на Митридат в две епични битки при Атина и Орхомен и...
Цялата статия Коментари: 2

Рим и Юдея

Първите контакти между Рим и Юдея датират от 167 г. Пр. Н.е. Възмутени от религиозните реформи на селевкидския владетел Антиох Епифан, свързани с налагането на елинската култура и поругаването на светините им, евреите се вдигат на въстание. Римският Сенат, заинтересувано от създаването на междинна държава между Птолемеите и Селевкидите, признава свободата и автономията на Юдея. Тъй като на практика Рим не си мърда и пръста за да помогне на евреите, борбата срещу Селевкидите е оглавена от рода на Макавеите, а през 142 г. Пр. Н.е. неговият глава Симон е признат за първосвещенник и цар на Юдея. През 64-63 г. пр. н. е. легионите на Помпей достигнали границите й. По това време Юдея е изпаднала в династични раздори. Овдовялата царица Саломея Александра (79-70) предоставя управлението на големия си син, Хиркан, а по-малкия...
Цялата статия Коментари: 0