Римската армия през 3 век

Късната римска армия не приличала на армията от разцвета на Империята през 1 и 2 в.от н.е. Това обаче не значи, че е била по-малко ефективна - късната римска армия е била отлична бойна сила. Организация на римската армия Легион Като цяло в началото на 3 век легионът наброявал около 5200 войника разпределени в 10 кохорти, всяка от които от по шест центурии. Първата кохорта била с удвоен състав - близо 1000 войника, разпределени в 5 центурии, като първата манипула била командвана от примипил. Още тогава обаче римската войска била подложена на частична промяна. През 1 и 2 в. римският подход към сдържане на варварските нашествия бил свързан с разполагане на спомагателни войски /auxilia/ по протяжение на границата /limes/. Ако варварите ги преодолеели, те трябвало да се изправят срещу...
Цялата статия Коментари: 0

Разположение на легионите през 1-3 в.

Общата численост на армията била недостатъчна за отбраната на обширните граници на империята. Затова от първостепенна важност било разпределението на силите. Още при Юлий Цезар /46-44г. ВС/ легионите били изведени от Италия и разположени на "горещите точки" - където съществувала опасност от вражеско нахлуване. На най-застрашените от нашествие територии Рим разполагал конни отряди от наемници и оксиларии. Легионите съставлявали стратегическия резерв и се намесвали само в краен случай. През последвалите 2 века проблемните региони променяли локализацията си. През 1 в. основното внимание на императорите било приковано към Рейн, където били съсредоточени около 100 000 войници в това число и 8 легиона: 1. Legio IX Hispana: Eburacum (modern York) 2. Legio...
Цялата статия Коментари: 0

Елитни подразделения и части в градовете

Преторианци - тази отбрана войскова част води началото си от съществуващите през републиканско време отряди лични телохранители /praetoriani/ при щаба на всеки военачалник. Впоследствие за поддържането на реда в Италия и най-вече в Рим по време на гражданските войни, император Август създал 9 кохорти преторианска гвардия /cohortes praetoriani/, под командването на преториански префект /praefectus praetorio/, с обща численост 4 500 човека. Впоследствие те били увеличени на 14 кохорти. В началото на 3 в. съставът на всяка кохорта бил увеличен до 1000 човека. По своята същност подразделенията на преторианците представлявали кохорти от смесен тип /cohors equitatae/ всяка от които под командването на трибун, като 1/5 от тях съставлявала кавалерията, набирана от най-добрите конници в империята. Знакът на преторианските кохорти бил червен...
Цялата статия Коментари: 0

Животът на легионерите

Армията в поход Армията по време на марш се наричала agmen. Трябва да се отбележи, че по време на война легионите не били никога в пълен състав. Една или две кохорти винаги оставали в постоянния лагер. Легионите никога не действали поединично. Обикновената армия никога не надхвърляла 4-5 легиона с обща численост /заедно със спомагателните войски/ - до 30 000 души. Консулската армия, която се считала за териториален стратегически резерв, използван само в крайни случаи, наброявала 6 легиона с численост до 36 000. Големите завоевателни армии като войската на Сула или Лукул в азиатските кампании, армиите на Помпей и Цезар били имперски, съставени от 8 до 12 легиона /съответно от 48 000 до 72 000/. Те се набирали при нужда и се разпускали след края на присъединяването на дадена провинция към империята. След...
Цялата статия Коментари: 0

Командването на имперския легион през 1 в пр. н. е. -2 в.

Висшето командване на легиона - 1в. пр. н.е. - 2в. След близо половин век граждански войни Републиканският строй бил заменен от Монархия. Цялата военна и административна власт била съсредоточена в ръцете на императора. Той назначавал легати /практика въведена от Цезар/ - legati legionis, които командвали непосредствено легионите: Легатите най-често са били от съсловието на сенаторите. По-ниско във йерархията стояли военните префекти и трибуните. Префектите командвали кавалерийските подразделения /praefectus equitum/, флотата /praefecutus classis/ или били непосредствени помощници на легата /praefectus castrorum – префектът на лагера, на трето място в йерархията след легата, отговарящ за обоза, снабдяването с храна; и praefectus fabrum – командващ инжинерните подразделения и ковачите/. Висшето римското...
Цялата статия Коментари: 0

Снаряжение на римския легионер

Римският легионер – 1-2в. След реформата на Марий различията във въоръжението между легионерите изчезнали. Към началото на 1в. на територията на Империята се появили първите държавни фабрики за производство на оръжие и брони за армията. Строго еднообразие във изготвяната от тях продукция естествено не съществувало. Защитното снаряжение /arma/ на легионера се състояло от шлем, броня и щит. Шлем /gallea/ Старите бронзови шлемове тип Montefortino в началото на 1в. се използвали още доста често: Много наподобявал келтските шлемове. Той бил бронзов, с набузници, но задната козирка, защитаваща врата липсвала. От края на 1 в. пр. н. е., с появата на първите държавни оръжейници в Галия, започнало производството на два нови типа шлем /под влияние на местните...
Цялата статия Коментари: 0

История на легионите

Републиканският легион Мощта и величието на Рим биха били невъзможни без съществуването на най-съвършената военна организация позната на Античния свят - римският легион. Думата legio означава "събирам", "набирам", което показва, че първоначално това е било опълчение, събирано периодично за водене на военни действия. Легионът през периода на римските царе Първоначално под легион се е подразбирала цялата римска войска. Тя представлявала около 3000 човека пехота и 300 конника, набирани от основните римски родове /курии/. Всеки род доставял по 100 човека /1 центурия/ и 10 конника, а отрядът с численост от 1000 човека бил командван от военен трибун /триба=племе/. Легионът на Сервий Тулий VI в. пр. н.е. Този цар с етруски произход организирал опълчението по...
Цялата статия Коментари: 0