Римляни убити в газова камера

През 256 г. 20 римски легионери умират не от меч или стрела и не на бойното поле, а задушени с отровен газ, пуснат в тунела, където са се укривали.

Подземната им галерия е превърната в газова камера от армията на Сасанидската империя. Мястото е легендарният сирийски град-крепост Дура.

„Мъжете се оказали в подземен капан. Били са напълно убедени, че подземията са в пълна безопасност. Ето Защо смъртта им е настъпила неочаквано... Римляните планирали военната операция внимателно. Идеята е била да достигнат през подземни тунели до вражеските постове от външната страна на крепостната стена" - описва пред Американския археологически институт историкът Саймън Джеймс от университета в Лейчестър.

Дура е сринат и изоставен след войната от III в. между римляни и персийски сасаниди. Разкопките разкриват уникални останки от изключително красиви сгради. Сред тях е и най-старата запазена синагога и най-ранната християнска църква. Заради великолепната си архитектура и духовното си минало Дура е наричан „Помпей на Сирийската пустиня".

„Македонските гърци от Селевкидското царство основават града около 300 г. пр.н.е., скоро след като Александър Македонски завладява Ахеменидска Персия. Местните са го кръстили Дура, което е означавало крепост, укрепен град. Модерното Дура-Еуропос не е познато в античността. До I в. той е окупиран от номадския ирански народ парти. През 160 г- е завладян от Рим, но в 250 г. е окончателно разрушен от новата Сасанид-ско-персийска империя" - разказва Саймън Джеймс.

В най-съдбовните за Дура години римляните установяват в него свой гарнизон. Около 256 г. войнствените сасаниди пробиват римската защита и подлагат града на свирепа сеч. Загиват стотици хиляди пазители на крепостта. Драматичната история се оказва още по-жестока след последните археологически разкопки на Саймън Джеймс. Сасанидите са използвали пълния арсенал от древни обсадни техники, включително и прокопаване на тунели под крепостните стени. За да ги спрат, римляните също издълбали множество галерии и тунели. В една от тези тесни, ниски галерии са намерени телата на 20-те мъже и оръжията им.

„Два срещуположни тунела се срещат и римските войници се оказват лице в лице с врага. Вдигнали са телата на загиналите като щитове и са решили да запалят вражеската галерия. Контраатаката им не успява. За да избият 20 здрави и яки мъже в проход, по-малък от 2 метра на височина и широчина и около Им дълъг, персите е трябвало да притежават свръхчовешки сили или нещо по-коварно. Постъпили са изключително хитро - донесли минерална смола битум и кристали сяра. При горенето на двете се образуват плътни облаци задушливи газове. Поставили на стратегически места казани в своя тунел и когато римляните ги приближили, добавили химикалите и пуснали отровния облак. Римските щурмоваци не усетили нищо,

изгубили съзнание за секунди, а след минути паднали мъртви. Такива изобретения за опушване в обсадни тунели се споменават и в класически текстове. Зловещ сценарий на химическа атака преди цели 18 века! " - коментира археологът. Въпреки премислената си так-тика, сасанидите не успяват да сринат крепостните стени. Нахлуват в Дура през най-слабите точки в защитата.

По време на разкопките Джеймс попада на цял ред от римски ка-тапулти, приготвени за изстрелване в последния миг от финалната битка. Градът пада. Защитниците му и неговите жители са изклани безмилостно. Победителите триумфално и за назидание изпращат малка част от оцелелите в Сирия. Дура опустява за един ден, обезлюден завинаги...

Тайните на азиатския Помпей

ПУСТИННИЯТ Помпей е приличал твърде много на гръцките полиси.

Битките за него са били грандиозни и жестоки. Като оазис в пустинята привличал не само римляни и перси. За престола му претендирали най-великите имперски сили от Средиземноморието и Иран. Въпреки огромния културен, политически и военен натиск населението на Дура запазва своята идентичност до последния ден от съществуването си.

Крепостта Дура е построена върху скала на 90 метра над коритото на река Ефрат. Била е духовен център, търговско средище и военна колония. Приютявала е хора с различни националности, убеждения и вери. В града са открити над 100 пергамента, късове от папируси и каменни надписи на гръцки, латински, палмирски, арамейски, иврит, средноперсийската писменост пахлави, древният се-верноарабски диалект сафаитик и хатриан.

Църквата и синагогата й са издигнати през 200 г. от новата ера. Освен тях е имало и езически храмове - на слънчевия индоирански бог Митра, на предримското семитско божество Бел и на гръцкия Адонис. Многоликото население на Дура е искало да има светилище за всяка вяра. Не случайно трите най-величествени сгради в крепостта са религиозни. Първата е митреум - светилище за поклонение пред Митра, почитан и от римските войници. Втората и третата се дострояват и променят отвътре, за да се превърнат в християнска църква и еврейска синагога. Интересното е, че са съвсем близо една до друга и са изградени по едно и също време - около 244 г. През 1935 г. американският археолог Кларк Хопкинс изкопава външния двор на синагогата, а после и молитвения дом с фрески на хора и животни. Църквата е също удивителна. Изящните й цветни стенописи са от 232 и 256 г. и са сред най-старите образци на християнското изкуство. В нея е и странната картина - „Лечението на парализирания", върху която е най-ранното стенописно изображение на Исус в човешката история.

През 256 г., преди последния щурм на сасанидите, митраисти, юдеи, християни и римляни изпълват с пръст синагогата, надявайки се да я спасят от унищожение. Скоро след гибелта им опустошеният град е погълнат от подвижните пясъци на Сирийската пустиня. По ирония на съдбата Дура е погребан от една армия на велика империя и е възкресен от друга на също

толкова велика сила. Британските войски под командването на капитан Мърфи разкриват първи великолепните останки. Това се случва по време на арабските бунтове след Първата световна война. На 30 март 1930 г. британски войник изравя прекрасни фрески, докато копае окопа си. Командирите му изпращат известие до американския археолог Джеймс Хенри Брестед, който в този момент е в Багдад. Брестед започва усилена работа с участието на учени от Франция и САЩ. Първи белгийският археолог, историк, филолог и специалист по епиграфика Франц Кумонт предполага, че скритият под златните пясъци град е изчезналият от поколения Дура. След него разкопките се подновяват от Михаил Иванович Ростовцев - най-големият специалист на XX в. по ирански и древногръцки език и римска история. Ростовцев е спонсориран от Йейлския университет. Продължава изследването си до 1937 г., когато парите свършват, а самият той не може да поеме огромните разходи въпреки желанието си. Избухва и Втората световна война, която слага окончателно край на научния интерес към Дура. Едва през 1986 г. археолозите стъпват отново в земите на трагичния град. Тогава са изкопани съвършено запазени оръжия, принадлежащи на римския гарнизон от 256 г. Сред великолепните находки са изрисувани дървени щитове и пълни конски доспехи, части от идеално изградената крепостна стена, двураменни стреломети „скорпиони" и балисти, изстрелващи 40 кг камъни и стрели на разстояние до 250 метра.

Византия погубена от сушата

ДРУГА ГИБЕЛ, този път не на град, а на цели две империи, се опитват да разгадаят геолози от американския университет Уискънсин-Медисън.

Според Ян Орланд и професор Джон Валей залезът на Рим и Византия отчасти се дължи на рязка климатична промяна. Учените работят с точни данни за количеството валежи в Средиземноморския регион от 200 г.пр.н.е. до 1100 г. Данните са получени чрез изследване на кислородните изотопи в сталактити от пещера, близо до Йерусалим. Според техни колеги от университета в Йерусалим някои от сталактитите са на възраст от 185 000 години. Те отразяват идеално климатичните колебания през различните епохи, тъй като формирането на калцитните наноси зависи и от дъждовете.

„С новия метод на йонна минропроба изследваме образци, ноито са милиони до милиарди пъти по-малки от анализираните досега - обяснява Орланд. - Това ни позволява да сме поточни в датировките какъв е бил климатът, когато Рим и Византия са се борели за оцеляване. Не можем със сигурност да твърдим, че климатичните аномалии, горещините и свирепото засушаване са единствената причина за упадъка им. Но със сигурност са част от тях, заедно със зловещите чумни епидемии. Те се разпространяват идеално при високи температури и липса на питейна вода. Нека добавим към тях и дестабилиза-цията във военно и политическо отношение, вътрешните междуособици и външните заплахи, плюс битките за власт, корупцията и моралния упадък."

ДОРОТЕЯ ВАЛЕНТИНОВА

за „168 часа“

Статията е публикувана преди 8 години, 11 месеца на 13 февруари 2009 г, и е видяна 10807 пъти

Мнения за Римляни убити в газова камера Споделете
вашето мнение!

Преди 7 години, 7 месеца Maximus отговори на roboshrek7

Една малка поправка:"Дура" ,на древният Кнаански език значи -къща.Селището "Дура"се намира в Палестинската територия близо до град Хеврон. Крепостта "Дура-Еуропус"е създадена от Александър Македонски,която в по късен период се превръща в един от най добре защитените крепостни градове. Дура-Еуропус е бил космополитен град,където,Христянството,Юдеизма,Будеизма и Зороастризма са живяли в пълна хармония.Всички жители на града са приемали с най голямо удоволствие гръцкият език,дори самите римляни.Когато Арабският халифат през 637 година завладяват Дура-Еуропус, голяма част от града бива умишленно зарит с пясъци от самото население.

Драги, робошрек7, позволи ми да опонирам на твоята поправка с поправка на поправката ти или по-скоро с приятелско допълнение... В случая това, което си написал, го има и в статията на автора, като изключим "къщата". Нека се вгледаме не само в страницата за Дура на чичко гугъл, които ни обясняват, че Дура значело "къща", но и да погледнем какво казват учените от Института за приложни изследвания в Йерусалим: "Dura town has an a long history, according to a Dura Municipality source - the name Dura is derived from "Dour" ( دَوَّرَ ) which is Canaanite name means dwelling or high place. The old name of Dura was "Adurem" ( م

Преди 7 години, 7 месеца Maximus отговори на roboshrek7

Една малка поправка:"Дура" ,на древният Кнаански език значи -къща.Селището "Дура"се намира в Палестинската територия близо до град Хеврон. Крепостта "Дура-Еуропус"е създадена от Александър Македонски,която в по късен период се превръща в един от най добре защитените крепостни градове. Дура-Еуропус е бил космополитен град,където,Христянството,Юдеизма,Будеизма и Зороастризма са живяли в пълна хармония.Всички жители на града са приемали с най голямо удоволствие гръцкият език,дори самите римляни.Когато Арабският халифат през 637 година завладяват Дура-Еуропус, голяма част от града бива умишленно зарит с пясъци от самото население.

Драги, робошрек7, позволи ми да опонирам на твоята поправка с поправка на поправката ти или по-скоро с приятелско допълнение... В случая това, което си написал, го има и в статията на автора, като изключим "къщата". Нека се вгледаме не само в страницата за Дура на чичко гугъл, които ни обясняват, че Дура значело "къща", но и да погледнем какво казват учените от Института за приложни изследвания в Йерусалим: "Dura town has an a long history, according to a Dura Municipality source - the name Dura is derived from "Dour" ( دَوَّرَ ) which is Canaanite name means dwelling or high place. The old name of Dura was "Adurem" ( م

Преди 7 години, 7 месеца Maximus отговори на Pomak

Само не разбрах за какви "македонски гърци" на Александър Македонски става дума в статията? Т.е. какво е това животно "македонски грък" в древността? ..... само воня на фалшификати?

Приятелю, статията е съвършено коректно написана, ако забелязваш авторът е ЦИТИРАЛ и е сложил в кавички думите на един от най-сериозните историци и учени в областта на римската история Сеймън Джеймс от School of Archaeology & Ancient History, University of Leicester. Ето какво пише той: "Europos was founded around 300 BC by Macedonian Greeks of the Seleucid empire, soon after Alexander overthrew Achemenid Persian power. Alternatively known to local people as Dura ('the fortress': the modern compound Dura-Europos was not used in Antiquity), by the first century BC it had been absorbed into the Arsacid Parthian empire". Това не е "воня на фалшификати", а просто мнение на човек, който от 80-те години участва в археологическите разкопки на Дура!

Преди 8 години, 6 месеца Pomak каза

Само не разбрах за какви "македонски гърци" на Александър Македонски става дума в статията? Т.е. какво е това животно "македонски грък" в древността? Не уразумяха ли вече учените тикви историци, че трябва най-после да седнат и обективно, безпристрастно, честно и почтено, интелигентно да опишат какво е "грък", какво е "елин", какво и къде е "Елада" и още един куп бонятия, които се въргалят в разните исторически писания и не носят почти никакъв смисъл, а само воня на фалшификати?

Преди 8 години, 6 месеца roboshrek7 каза

Една малка поправка:"Дура" ,на древният Кнаански език значи -къща.Селището "Дура"се намира в Палестинската територия близо до град Хеврон. Крепостта "Дура-Еуропус"е създадена от Александър Македонски,която в по късен период се превръща в един от най добре защитените крепостни градове. Дура-Еуропус е бил космополитен град,където,Христянството,Юдеизма,Будеизма и Зороастризма са живяли в пълна хармония.Всички жители на града са приемали с най голямо удоволствие гръцкият език,дори самите римляни.Когато Арабският халифат през 637 година завладяват Дура-Еуропус, голяма част от града бива умишленно зарит с пясъци от самото население.