Нерон

НЕРОН (Nero Claudius Caesar Drusus Germanicus) (37–68 г.), е петият и последен римски император от Юлиево-Клавдиевата династия. Баща му бил консулът /през 32 г./ Луций Домиций Ахенобарб, а майка му била Агрипина Младата - сестра на император Калигула, дъщеря на Агрипина Старата и прославеният пълководец Германик /брат на император Клавдий/. Името, което получил бъдещият император било Луций Домиций Ахенобарб. Нерон загубил баща си на тригодишна възраст. През 49 г. обаче майка му се омъжила за чичо си – император Клавдий, който осиновил детето и му дал името, с което е известен в историята. Освен това Нерон бил венчан за дъщерята на Клавдий – Октавия и се оказал с добри позиции за претендент към престола /тъй като синът на Клавдий – Британик бил три години по-малък от него/. През 54 г. Клавдий починал /по сведения на Тацит и Светоний – отровен от Агрипина/ и Нерон, ненавършил още 17 години бил провъзгласен за император от преторианците.

Нерон в детството си получил обичайното за всеки римлянин образование, а след 49 г., когато перспективите му за заемане императорското място станали достатъчно явни, за негови възпитатели били назначени прочутият философ-стоик Сенека и преторианският префект Секст Афраний Бур. От Александрия бил специално поканен да преподава и ученият Херемон.

В речта си при възкачването на престола, Нерон обещал да управлява в съответствие със заветите на Август и почел подобаващо предшественика си Клавдий, обожествявайки го. Началото на царстването на младия принцепс било повече от успешно. Във всичко той се съветвал с наставниците си, за управители в провинциите били назначавани кадърни и отговорни лица, военачалниците действали успешно в Британия и Армения, анексирано било и Боспорското царство.

Императорското безпокойство нарастнало с възмъжаването на Британик, който също бил законен претендент за престола. През 55 г. вероятно по време на пир, младежът бил отровен.

Самият Нерон според източниците мразел гладиаторските кръвопролития, така любими на римската тълпа. За сметка на това Нерон активно пропагандирал състезания в областта на изкуствата и атлетиката/ През 59 г. за пръв път били проведени нови игри – Юношески, а през 61 г. Нероновските /наречени така в чест на императора/. Те били с тенденцията да се превърнат в редовни мероприятия, а участието на младежи от благороден произход в тях активно се поощрявало.

По това време Нерон се влюбил в красивата Поппея Сабина и решил да се разведе с Октавия, на което се противопоставила Агрипина. Тогава Нерон наредил убийството и на майка си през 59 г., която прекалено често си позволявала да се меси в живота му и се опитвала да го командва. По този повод Сенека написал оправдателна реч за Нерон пред Сената, в която се твърдяло, че Агрипина готвела покушение срещу императора.

През 62 г. Бур умрял, а Сенека се оттеглил от обществения живот, виждайки че не може да сдържа по никакъв начин своеволията на Нерон. За преториянски префекти били назначени Тигелин и Руф – раболепни и покварени сътрапезници на императора. Тогава Нерон се развел с Октавия, която обвинил в прелюбодейство с роби. Момичето било заточено, а по-късно екзекутирано. Бракът му с Попея обаче не донесъл желания наследник – бебето се родило мъртво.

По това време се усилила страстта на императора към изкуството. Сам той се смятал за превъзходен поет, а в Неапол за пръв път излязъл пред гръцка публика като актьор, пеейки и акомпанирайки на лира. За разлика от римляните, които считали актьорската професия за позорна, гърците одобрили изпълнението на императора. Въстанието в Британия, продължаващата война в Армения и разточителния живот на императора, организиращ непрекъснато нови фестивали и зрелища обаче изпразнили държавната хазна и повишили цените на храните. За да се справи със ситуацията, Нерон възстановил закона за оскърбление на величието /с други думи това било обвинение за държавна измяна/. Тълпи от доносници обвинявали основателно или не редица богати римляни в заговор срещу императора, което довело до вълна от процеси, завършващи със смъртта на набелязаните жертви и конфискация на имуществото им.

В допълнение на това през 64 г. в Рим избухнал пожар, при който изгоряли 10 от 14 квартала на града, а редица храмове и произведения на изкуството били унищожени. Макар че Нерон не бил в града по време на пожара, възникнали слухове, че той умишлено е разпоредил градът да бъде подпален. За да отстрани подозренията от себе си, императорът хвърлил вината за пожара върху християните – представители на непопулярната юдейска секта, чиито тайни сборища давали повод за какви ли не истории. Започнали масови гонения и екзекуции на християните. Нерон побързал да отвори градините си за бедстващото население на опожарения град, започнал раздаването на храни и насърчавал скорошното възстановяване на сградите. По план Рим трябвало да бъде възстановен с достатъчно широки и прави улици, резервоари с вода и разстояние между къщите, което да препятства разпространението на бъдещи пожари. Най-активно вървял обаче строежът на новия му дворец Domus aureus /’златната къща’/, за която императорът не жалел средства и която трябвало да се разпростре на 5 от 7-те хълма на Рим. Това само подхранвало слуховете, че императорът нарочно е запалил града, за да може да построи на освободеното място палата си. Самият Нерон на откриването на ‘къщата’ си казал, че вече най-накрая ще заживее като човек.

Недоволството на римляните растяло и през 65 г. възникнал истински заговор за отстраняването на Нерон и замяната му с популярния благородник Гай Калпурний Пизон. Заговорът обаче бил разкрит и участниците му – екзекутирани /в това число Нерон се разправил и с напълно невинните Сенека, поета Лукан и сатирика Петроний и стоика Тразея Пет/.

През 65 г. Поппея умряла /според слуховете бременна за втори път тя била пребита от вбесения Нерон/. На следващата година императорът се оженил за Статилия Месалина.

През 66 г. римо-партската война за Армения най-накрая завършила, като царят й Тиридат тържествено пристигнал в Рим, за да бъде коронован лично от Нерон, признавайки се за васал. Със самата Партия бил сключен мирен договор за 50 години. Непопулярността на Нерон обаче растяла както сред аристокрацията, така и сред народа. За да острани евентуалните претенденти за престола, той накарал прославения военачалник и администратор от римо-партските войни Гней Домиций Корбулон да се самоубие. Същата участ постигнала и братята Скрибонии - наместниците на Горна и Долна Германия.

През 66 г. обаче мощно въстание срещу римската власт избухнало в Юдея. Наместникът на Сирия Цестий Гал бил разбит и принуден да се оттегли. Нерон изпратил за потушаване на въстанието талантливият военачалник Флавий Веспасиан, който след продължили до 70 г. бойни действия смазал бунта, и в края на краищата станал император.

През това време Нерон решил да направи ‘турне’ в Гърция като актьор и кочияш. Оказания му ентусиазиран прием там впечатлил императора, който освободил Гърция от всякакви данъци /след възкачването на Веспасиан тази мярка била отменена/.

По време на престоя му в Гърция, ситуацията в Рим се усложнила заради недостига на хранителни продукти.

През 68 г. се разбунтувал наместникът на Лугудунска Галия – Юлий Виндекс. Въстанието обаче било бързо разбито от рейнските легиони. В Испания обаче за императори бил провъзгласен Сервий Сулпиций Галба. В Африка въстанал Луций Клодий Макр. Вместо да се постарае да спаси положението, тъй като повечето войски /включително и тези под командването на Веспасиан/ му оставали верни, Нерон се отдавал на забавления и бездействал, ограничавайки се единствено с конфискацията на имуществото на противниците си.

Най-накрая през юли 68 г. и Сенатът го обявил за враг на отечеството. Изоставен от всички Нерон преоблечен избягал във извънградската вила на свой освобожденец. Когато обаче дочул задаващата се потеря, страхувайки се да не бъде предаден на позорна и мъчителна смърт, императорът сам забил нож в гърлото си с думите „Ах, какъв артист умира само”.

След смъртта на Нерон избухнала гражданска война и на престола за по-малко от година се изредили трима императори - Сервий Сулпиций Галба, Марк Салвий Отон и Авл Вителий Германик. Междуособицата завършила през 69 г., с възкачването на Флавий Веспасиан подкрепен от сирийските и дунавските легиони.

Статията е публикувана преди 8 години, 8 месеца на 19 февруари 2009 г, и е видяна 8682 пъти

Мнения за Нерон Споделете
вашето мнение!