Командването на имперския легион през 1 в пр. н. е. -2 в.

Висшето командване на легиона - 1в. пр. н.е. - 2в.

След близо половин век граждански войни Републиканският строй бил заменен от Монархия. Цялата военна и административна власт била съсредоточена в ръцете на императора. Той назначавал легати /практика въведена от Цезар/ - legati legionis, които командвали непосредствено легионите:

Легатите най-често са били от съсловието на сенаторите.

По-ниско във йерархията стояли военните префекти и трибуните. Префектите командвали кавалерийските подразделения /praefectus equitum/, флотата /praefecutus classis/ или били непосредствени помощници на легата /praefectus castrorum – префектът на лагера, на трето място в йерархията след легата, отговарящ за обоза, снабдяването с храна; и praefectus fabrum – командващ инжинерните подразделения и ковачите/. Висшето римското командване нямало тази строга йерархия, която съществува при съвременните армии – офицерските чинове имали не само военно, но и управленческо значение. Разграничаването им понякога е практически невъзможно.

Военните трибуни /tribuni militares/ във всеки легион били 6. Назначавани били директно от императора или от губернатора на съответната провинция. Те командвали отделни отряди в рамките на легиона. Това били най-често млади аристократи, отнасящи се към конническото съсловие. Най-старшият сред тях по звание се казвал tribunus laticlavius и в йерархията на легиона стоял на второ място след легата. Tribuni laticlavii произхождали от семействата на сенаторите. Обикновено те нямали особен военен опит и бързо сменяли меча с тога, отдавайки предпочитание на политическата си кариера. Кариерата на петте други трибуна /tribuni angusticlavii/ се подчинявала на други правила. Били с военен опит. Те се занимавали с административна дейност и следили за изпълнението на повседневната дейност на войниците. От средата на втори век се разпространила практиката тези трибуни да бъдат назначавани за префекти на помощните пехотни и смесени кохорти.   

Трибуните и префектите носели доспехи от късноелинистически тип – бронята им имитирала идеалната мускулатура /такава броня понякога се нарича анатомическа/; имали и наколенници и шлем /също елинистически тип/. Имали също така меч, копие и кръгъл щит. Tribunus laticlavius носел бяла превръзка върху бронята, показваща, че е кандидат за сенатор.

Другите 5 трибуна носели по-тесни лилави превръзки.

Центурионите били непосредствените командващи на легионерите.Служили колкото и последните - 26 години. Назначавали се от губернаторите на провинциите, но това ставало обикновено с одобрението на легата и трибуните.

Във 1 легион имало 60 центурии, разпределени в 10 кохорти. От втората половина на 1 в. първата кохорта на всеки легион била увеличена до близо 800 човека и реорганизирана в 5 центурии /така всяка центурия била с двоен състав/. Във всеки легион имало по 59 центуриона:

Командирът на първата центурия /centuria prior/ командвал същевременно и цялата манипула и се наричал Primus pilus. Той бил с най-висок ранг измежду всички останали центуриони и имал право да участва на военния съвет и да изказва мнение. Другите 4 центуриона на I кохорта се казвали primi ordines и също участвали на военния съвет.

В останалите кохорти командващите на първите 2 центурии се казвали съответно – pilus prior и pilus posterior, после следвали princes prior и princes posterior; hastatus prior и hastatus posterior. Най-низшият по звание бил decimus hastatus posterior – центурионът на десетата задна центурия на хастатите. Въпреки че след реформата на Марий различията между центуриите изчезнали, наименованията /principes, hastati/ се запазили.

Йерархия на центурионите в един легион:

Кохорта I.

Primus pilus.

Centurio I princeps prior.

Centurio I hastatus prior.

Centurio I princeps posterior.

Centurio I hastatus posterior.

Кохорта II.

Centurio II pilus prior.

Centurio II princeps prior.

Centurio II hastatus prior.

Centurio II pilus posterior.

Centurio II princeps posterior.

Centurio II hastatus posterior.

................................

Кохорта X.

Centurio X pilus prior.

Centurio X princeps prior.

Centurio X hastatus prior.

Centurio X pilus posterior.

Centurio X princeps posterior.

Centurio X hastatus posterior.

Центурионите носели посребрена броня /lorica squamata/, на която били запоени наградите им /falerae/, и наколенници. Гребенът на шлема им бил закрепен напречно. Мечът носели отляво, а камата /pugio/ - отдясно. Също така отличителен техен белег била и лозовата палка /vitis/, с която наказвали легионерите за разни прегрешения.

По-ниско от центурионите стояли много други длъжности, оформящи така нареченият младши команден състав или принципали /principales/, отличаващи се от обикновените легионери по това, че получавали по-високо заплащане и били освободени от повседневната лагерна работа. Към тях спадали помощникът на центуриона /optio/, тессерарият, знаконосците /aquilifer, signifer, imaginifer, vexillarius/, музикантите, адютантите /корникуларии/, фуражьорите /фрументарии/, бенефициариите /отговарящи за сигурността и охраната на комуникациите/, писарите - librari /изготвящи докладите за Рим, ежедневни отчети за дейността на легиона, списъците с новобранците, личните дела на военнослужещите, отчетите за заплати, резултати от медицинските проверки и др./.

Помощникът на центуриона се казвал optio.

Основната му функция била да обучава войниците. В мирно време той отговарял за центурията и замествал центуриона, ако последният отсъствал.

По-нисшестоящ от него бил тессерарият /tesserarius/, който отговарял за смяната на стражата и паролите.

По-ниско в йерархията от принципалите стояли т. нар. immunes. Това бил обслужващия персонал на легиона, оглавяван от префекта на занаятчиите /praefectus fabrum/. Те също били освободени от ежедневните наряди и други воински задължения. Във всеки легион имало по 620 иммуна. Тук спадали: ковачите, дърводелците, строителите /architecti/ - отговарящи за изграждането на обсадни съоръжения, балистариите /ballistarii/ - обслужващи катапултите и балистите, лекарите /medici ordinarii/, санитарите /capsarii/, ветеринарите и др.

Знаменосци

Към принципалите спадали и знаменосците на легиона.

Императорският римски легион имал три типа знаци: Орел /aquila/, signum и vexillum. Пред тях се произнасяла клетвата към императора; тяхната загуба се считала за голям позор – подразделението е могло да бъде разформирано и дори подложено на децимация /убийство на всеки десети воин/.

След реформата на Марий знакът на всички легиони станал сребърният орел. При Август сребърното изображение било заменено от златно. Птицата била изобразявана с венци на крилата и с вретеното и мълниите на Юпитер в лапите. Орелът се пазел от първата кохорта, под надзора на Primus pilus. В лагера за него било отделено помещение /sacellum/ до палатката на главнокомандващия. Мястото било свещено.

Престъпник, потърсил убежище там бил неприкосновен.

Signum бил знакът на манипулата или кохортата. Представлявал копие, на върха на който се намирали символът на подразделението /вълк, глиган, длан, венец и др./, наградите на подразделението /венци, фалери/; също така сребърен полумесец /служещ като амулет/. На сигнума били отбелязвани номерът на манипулата или кохортата.

Знаците се използвали широко като средство за управление на войската. Чрез тях били предавани различни нареждания касаещи бойния ред, нападение, отстъпление, направа на лагер и т. н.

Vexillum бил голямо квадратно платно, закрепено към копие. Обикновено това било знамето на кавалерийските турми, но понякога ставало символ и на отделни подразделения на ветерани, колонисти и др., с наименованието vexillatiores. Вексилумът в качесвото си на награда е могъл да бъде прикрепен и към знака на подразделението. Голям vexillum, червен на цвят се разполагал и пред палатката на пълководеца и служел за сигнал за бой.

Всеки легион имал за емблема и портрета на императора /imago/, прикрепен заедно с орела на едно копие.

Знаконосците на легиона се казвали съответно Aquilifer, Signifer, Vexillarius и Imaginifer. Тяхното задължение било да се грижат за знаците.

Изображения на Signifer, Aquilifer и Vexillarius:

Imaginifer:

Музиканти

В Римската армия нямало ударни инструменти. Всички звукови сигнали се предавали с помощта на духови инструменти. Музикантите обикновено се разполагали в строя до знаменосците. Във всеки легион обикновено имало 37 тубицини, 35 корницини и по всяка вероятност също толкова буцинатори.

Имената им: tubicines, cornicines и bucinatores идват от инструментите на които свирели.

Тuba – дълга права металическа тръба, помощта на която се давал главният сигнал за атака или оттегляне.

Cornu – метален, извит рог. С негова помощ сигналите от тубата се предавали по подразделенията.

Bucina – по-малък рог, с нея сигнализирали за смяната на караула и сутрешното ставане.

В конницата се употребявал още един музикален инструмент – lituus. Това била дълга права тръба, извита в края си.

Отличителна черта на знаменосците и музикантите било носенето на животинска кожа върху шлема и бронята. Източните легиони и преторианските кохорти използвали лъвски кожи, а северните легиони – мечи и вълчи кожи.

Изображение на cornicen:

Статията е публикувана преди 9 години, 8 месеца на 18 януари 2009 г, и е видяна 9621 пъти

Мнения за Командването на имперския легион през 1 в пр. н. е. -2 в. Споделете
вашето мнение!