Гай Юлий Цезар

Gaius Julius Caesar, (роден на 13 юли 100 г. пр.н.е. — починал на 15 март 44 г. пр.н.е.) е древноримски военен и политически водач, който завоюва Галия, разширявайки римския свят до Атлантическия океан, организира първото римско нападение срещу Британия и установява римскота власт в съвременна Франция — постижение, чиито преки последици са налице и днес.

Цезар води и печели гражданска война, която го прави неоспорим владетел на римския свят, и поставя началото на дълбоки реформи в римското общество и държава. Той става пожизнен диктатор и силно централизира разклатеното управление на републиката. Драматичното му убийство предизвиква втора поредица от граждански войни, които се превръщат в залеза на Римската република и началото на Римската империя при неговия племенник и осиновен син Октавиан Август.

Военните кампании на Цезар са известни в детайли от собствените му „Коментари“, а много подробности от живота му са описани от по-късни историци като Светоний, Плутарх и Дион Касий.

Гай Юлий Цезар принадлежал към един от най – старите патрициански родове – този на Юлиите . Като племенник на Марий , Цезар бил преследван от Сула и едва се спасил . Интелигентен и честолюбив , на 41 години той бил все още само претор, длъжност, която не позволявала да се изяви. Въпреки това Цезар вярвал в щастието си. Веднъж по време на буря в морето спокойно казал на уплашения капитан “ Не се страхувай , ти возиш Цезар и неговата Фортуна “. )

През лятото на 60 г. пр.н .е. между Цезар , Помпей и Марк Лициний Крас ( застъпник на интересите на конническото съсловие, той е привърженик на Сула и по неговото управление натрупва огромни богатства) е сключено споразумение , известно под наименованието Първи триумвират. Те образуват неофициален съюз и се задължават да си помагат. Плутарх правилно определя коалицията като “истински държавен преврат за унищожаване властта на аристокрацията“. За консервативно настроения Варон обединението е “триглаво чудовище“.

През 59 г . пр . н . е . Цезар омъжва своята дъщеря Юлия за Помпей и чрез сключения династически брак укрепва триумвирата. Безсилни да се борят срещу тримата мъже, сенатските кръгове са принудени да отстъпят. Първият успех на съюзниците е избирането на Цезар за консул през 59 г. пр.н.е. Най–напред, за да снабди с дялове ветераните на Помпей Цезар провежда аграрен закон. Той издейства да се разпределят между тях обществените земи в Кампания, а в случай, че и те са недостатъчни, е поставено да се закупят други терени в Италия за сметка на доходите, които постъпват от източните провинции. Със силата на закон са утвърдени и всички разпоредби, които Помпей издава на Изток. В интерес на конниците , които поддържат Крас , Цезар намалява с една трета сумата, необходима за откупуванрто на данъците за провинция Азия. За себе си (след изтичането на консулския мандат) успява да уреди назначението за наместник в провинциите Цизалпийска и Трансалпийска Галия за срок от 5 години. Разходите в предизборната борба, пръскането на пари при търсенето и печеленето на привърженици – всичко го вкарва в големи дългове . Но целта е не само богатството. Пред този далновиден човек изведнъж се разкрива шанса да изгради име на пълководец, да спечели верността и предаността на предвожданите легиони. Той мисли в далечна перспектива и вижда как в борби с келти и германи създава и укрепва римските провинции на Запад, за да затрие славата от източните експедиции на “ новия Дионис “ на новия Александър “ , на най – големия си съперник - Помпей Велики.

Взетите от Цезар мерки и проведените закони удоволетворяват желанията на широките кръгове на населението , печелят симпатии и водят до разширяване на неговото политическо влияние. Преди да замине за Галия , той има грижата да изгради и укрепи стабилен авторитет в Рим и в тази насока използва лично задължения му народен трибун за 58 г. пр.н.е. – Публий Клодий Плухер . От своя страна той нанася сериозен удар на най – ревностните представители на сенатската олигархия, в това число и на личните врагове на Цезар – Цицерон и Катон Млади.С покрепа на народното събрание ораторът е обвинен, че противно на закона, т.е. без следтвие и съд, предава на смърт съмишлениците на Катилина, заради което е изпратен в изгнание, а имуществото му е конфискувано. Известният с честността си Катон Млади също е отстранен под предлог, че трябва да поеме изпълнението на мисия на остров Кипър.

Клодий организира престъпни отряди , съставени от роби, гладиатори и най–долните слоеве на градският плебс, и чрез тях започва да тероризира града.

На следващата 57 г.пр.н.е., сенатската групировка му противопоставя Тит Аний Милон, който действа в нейна защита със същите средства и методи. Форумът и улиците на Рим са сцена на кървави схватки.

През 56 г.пр.н.е. покоряването на Галия може да се смята за привършено. Там Цезар умело използва разногласията и постоянните междуособни войни между отделните племена, които възпрепятстват обединяването и създаването на единна държава, и с подкрепа на голяма част от сената завладява територии чак до бреговете на река Рейн. Пръв от римляните преминава с войски на десния му бряг и престоява там 18 дни в преследване на германите. После стига и до Атлантическия океан.

За да демонстрира силата на римското оръжие , с два легиона Цезар извършва десант и сполучливи акции в Британия – които правят голямо впечатление в Рим. В скоро време Галия е обложена с ежегоден данък на сума от 40 млн. денари. Огромната плячка – стада добитък, скъпоценни метали, хиляди роби, предизвиква удивление и възторг във вечния град. Със специално постановление на сената , започват празненства които траят 15 дни.

В Галия Цезар получава всичко, към което се стреми – слава, войска, пари. Известността му расте за сметка на останалите двама триумвири, а победите извисяват неговия престиж. Паралено с това огромните средства, с които разполага, му дават нужното самочувствие не само зорко да следи политическите събития в Рим, но и да ги контролира. Той щедро финансира привърженици и противници, и пръска големи суми за своите намерения.

По този начин към средата на 50 – те години на I век пр.н.е. съюзът на триумвирите започва да се разклаща и изглежда някак нестабилен. Симптомите са показателни защото старото съперничество между Помпей и Крас се събужда отново и отношенията им се напрягат до крайност. На свой ред и двамата се боят от сполуките на Цезар и се страхуват от засиленото му въздействие. Що се отнася до Сената и оптиматите, те също изострят върховете на нападките и подклаждат огъня на зародената връжда и на взаимната завист. Цезар полага огромни услилия за да се преодолее кризата.

През 56 г. пр.н.е. в град Лука , в северна Етрурия , става срещата между тримата. Тя преминава в необикновено тържествена обстановка и заздравява обединението. Именно на нея се взема решение Крас и Помпей да се кандидатират за консули за 55 г.пр.н.е. и тогава се разделят сферите на влияние в държавата. Крас се стреми да стане наместник в провинция Сирия за следващите 5 години и, в поход и война срещу партите, да спечели лесна слава и голямо богатство. Помпей държи на испанските владения, които сигурна материална база и там под негово ръководство действа силна войска. Цезар разбира, че положението му е все още недостатъчно солидно и се нуждае от нови назначения в Галия.

По тези въпроси се споразумяват и тримата на срещата . Разделянето на властта означава практическото ликвидиране на републиканските учреждения. В значителна степен сенатските декрети и постановленията на народното събрание вече се дитктуват от волята на триумвирите. Заедно с това е очевиден опитът за противопоставяне между популари и оптимати , тъй като така двете групировки от самосебе си се изтощяват.

След заемането на тримата мъже с непосредствените задачи, Рим остава в плен на движенията на Клодий и Милон. Уличните битки между тях са постоянни, положението се влошава с всеки изминал ден. Във външнополитическо отношение държавата също се намира в затруднение . Във войната с Партия Крас , който мечтае да повтори походите на Александър III Велики на Изток , търпи загуби , армията му е разбита, а той убит. Фактически със смъртта на Крас Първият триумвират се разпада.

Цезар има достатъчно сериозни грижи с въстаналите гали и особено с предводителят им Верцингеторикс , който обединява всички племена . След много премеждия Цезар спечелва битката при Алезия , а падането на крепостта води до разцепването на крехкото единство на организацията и до неизбежната и гибел. Победата окончателно завоюва Галия за римляните .

По същото време Помпей , който остава в Италия , все повече влияе върху държавните работи и се превръща в едноличен управник на страната . През 52 г . пр . н . е . за пръв път в римската история той е избран за консул без колега , т . е . получава сам висшата правителствена власт и съсредооточава значителни преругативи в свой ръце . Така е , защото държи още проконсулството в испанските провинции и извънредните пълномощия за снабдяването за Рим с продоволствие . Подобно странно и необикновенно обединяване на длъжности – трудно и невъзможно преди , се превръща в прецедент за бъдещето . Просто необходимостта от твърда ръка , която трябва да ликвидира пълзящата анархия в града , принуждава сенатската олигархия да го подкрепи . За нейните намерения той е много по – удобен от Цезар – кумира на популарите.

За кратко време Помпей се справя с терористичните отреди на Клодий и Милон , успокоява населението , осигурява относително стабилното съществуване и подобрява снабдяването с храни . Сега датира и началото на неговото сближаване с оптиматите . От тази позиция ( особено след смъртта на жена му , която довежда до засилването на влиянието върху него на цезаровите врагове ) той се опитва да отстрани от политическия хоризонт своя единствен противник – Цезар . Посочените тенденций предопределят борбата на живот и смърт между двамата .

Една от първите задачи на Помпей , за да се добере до първенството в държавата , е да прокара закон , който забранява на Цезар да се кандидатира за консул, преди да разпусне легионите и да представи отчет за делата си в Галия . Положението е напрегнато , защото армията на първия е разквартирувана в далечна Испания , докато тази на втория заплашително лагерува в Северна Италия . Без да се колебае , сенатът веднага издава постановление новопристигналият пълководец да върне своите пълномощия , което ще рече да предаде властта там , т . е. да освободи войските и да му се назначи приемник в Галия . Въпреки че народните трибуни (Марк Антоний и Квинт Касий ) налагат „вето” върху приетото решение , оптиматите не се съобразяват с него . Без да държат сметка за нарушаването на техните права , те ги принуждават да напуснат Рим , за да отидат при Цезар и същевременно допънително насърчават Помпей в събирането на бойни единици .

За Цезар дилемата е сложна . Той трябва или съвсем да се откаже от политическа дейност , или да подеме въоръжена борба . Решението не търпи отлагане и на 10 . I . 49 г . пр . н . е . , със съдбовните думи „ Жребият е хвърлен „ , пълководецът неочаквано пресича реката Рубикон – административна граница между Цизалпийска Галия и Италия . Нарушаването на закона е мотивирано като дълг за отмъщение на поруганите права на народните трибуни . По този начин вината за войната се прехвърля върху противниците .

Помпей не може да противодейства , тъй като по това време главните му сили се намират в Иберия . Заедно с по – голяма част от сенаторите той избягва в Гърция . Независимо от форсирания марш на армията , Цезар не успява да попречи на това , но вече цяла Италия и Рим са негово притежание . След бягството на предводителя останалите в страната помпеански отряди се предават и се присъединяват към победителя , който за разлика от Марий и Сула се отнася сравнително снизходително дори към своите отявлени противници . Цезар набързо организира живота в града , присвоява държавната хазна и се отправя за Испания . Както сам заявява , след като е „разбил пълководец без войска „ , този път „отива да разбие войска без пълководец „ . С ненадейно нападение срещу испанските легиони на съперника той осуетява тяхното нахлуване към Италия , принуждава ги да капитулират и ги включва в състава на собствените си сили . При завръщането си в Рим военачалникът получава дори диктаторски пълномощия , но заема длъжността едва единадесет дни , през които окончателно възстановява правата на всички проскрибирани и провежда изборите за консули .

Към края на 49 г . пр . н . е . , именно като консул , Цезар заминава за Гърция и дебаркира в Епир за последната схватка .

Първоначално всички предимства са на страната на Помпей . Той разполага с грамадна армия , със значителни парични средства , със силен флот , но действа мудно . По всякакъв начин е забавян и от сената , който почти в пълен състав заема главната му квартира , намесва се в заповедите , непрестанно променя и критикува и безконечно обсъжда подробности . Въпреки всичко в битката при Дирахий победата е на тяхна страна , неуспехът на противника е сериозен , загубите са значителни , а оттеглянето в Тесалия е задължително .

Но през лятото на 48 г . пр . н . е . край град Фарсал , двете войски застават отново една срещу друга . Силите на Помпей осезателно превъзхождат по численост съперника . Срещу 40 000 бойци Цезар противопоставя 27 000 , а срещу 6000 конници – 2000 . Като узнава обаче за превъзходството на вражеската кавалерия , той съсредоточава един отбран отряд перпендикулярно на фронта на войските със задачата да атакува едва тогава , когато неприятелските ескадрони принудят неговите да отстъпят . Приложената тактическа изненада решава изхода на битката , защото след като започва преследването на противниковите конници , които се оттеглят , легионите не Цезар се оказват във фланг и тил на враговете и ги обръща в бягство .

След загубата отначало Помпей се укрива на остров Лесбос , а оттам се прехвърля в Египет с надеждата да намери помощ и подслон при лично задължения му владетел . Ала новината за поражението изпреварва събитията . За да спечели благоволението на победителя , още със слизането на брега египетският цар Птолемей XIII (51 – 47 г . пр . н . е . ) предателски го убива . По – късната римска политическа традиция представя Помпей като мъченик , който се жертва за свободата на Републиката , но едва ли твърдението съдържа някаква доза истина и по – скоро тя е изкуствено изопачена и съвсем не съвпада с действителните стрмежи – да се превърне в едноличен господар , подобен на елинистическите монарси , чийто прототип е героическата фигура на Александър III – неговия идеал .

На третия ден след злощастния край Цезар пристига в Александрия . В подхванатата династическа свада между Клеопатра VII и малолетния фараон – нейн брат , но и съпруг , той вече има основания да вземе страната на младата и очарователна царица . Макар и да не липсва романтика в отношенията им , сделката между тях е добре обмислена . Клеопатра се стреми да използва римската войска , за да завземе властта , а пък Цезар се надява да получи необходимите огромни средства , за да осъществи своите честолюбиви планове и едновременно да си осигури доверен поддръжник в по –нататъшната борба срещу помпеанците на Изток .

Неприкритата и дори изтъкната позиция предизвиква спонтанното избухване на въстание против римляните. То сериозно заплашва да подкопае непоклатимостта на тяхното господство , особено когато бунтовниците се оказват на прага да пленят корабите на военния флот . За да не попадне в ръцете на размирниците , пълководецът заповядва да го запалят . По време на пожара изгаря и част от прочутата Александрийска библиотека . Справянето с извънредната ситуация , където всичко се крепи на косъм , става само благодарение на бойните подкрепления , които пристигат навреме от Мала Азия . После нещата приемат обичайния си ход . Цезар печели сражението над египтяните в открита битка , а заедно с това и престола за Клеопатра .

Престоят в Египет предоставя на враговете му шанса отново да предявят претенции и да се заредят с енергия . При създадените благоприятни условия от гражданската война между римските военачалници , на свой ред Фарнак ( 63 – 47 г . пр . н . е . ) – синът на Митридат VI Евпатор , се стреми да уголеми тесните граници на боспорското царство и решава да възвърне загубеното от баща си . Той успява да завземе дори Витиня и със силна армия и флот заплашва Азия -най – важната от източните провинции на Републиката . С необикновена бързина Цезар пристига от Александрия и без особени затруднения разгромява Фарнак , който загива по време на бягство . За своя успех самохвално се обажда на един приятел с лаконично писмо от три думи : „ Дойдох , видях , победих .”

След уреждането на азиатските дела Цезар се завръща в Рим . Той заварва града във влошено икономическо състояние . За сметка на поскъпването на живота стойността на парите пада и отново на преден план застава въпросът за дълговете . Той е изключително актуален , а градският плебс настойчиво държи на касацията им . Частичното уреждане не проблема , а не тяхното окончателно анулиране , не удовлетворява нито длужниците , нито кредиторите и вълненията прерастват в два последователни бунта . Притиснат от нови външнополитически затруднения Цезар е принуден да отмени задълженията на най – бедните за срок от една година , както и да премахне натрупваните лихви . Той успокоява и недоволството сред легионерите , като със средствата , иззети и конфискувани преди всичко от Помпей , раздава обещаните , но изостанали заплати .

Докато пълководецът се намира на Изток , а след това възстановява реда в Рим и укрепва положението си в Италия , помпеанците съсредоточават сили в Африка . Там се събират значителни военни контингенти и успяват да издействат поддръжката на нумидийския цар Юба . Въпреки своята мощ и числения превес над врага , през 46 г . пр . н . е . , при Тапс , след дълга и кръвопролитна битка , те понасят ново поражение от преминалия в настъпление противник .

Най – продължително се съпротивлява Утика , където командването се води от Катон Млади . Когато разбира , че всичко е безнадеждно , най – убеденият привърженик на старата аристократична република предпочита да се самоубие . След капитулацията логично се предават и останалите градове на Африка . Във въпросните събития местният владетел е застигнат от смъртта , а Нумидия е превърната в Римска провинция под името Африка Нова .

При завръщането си в Рим Цезар отпразнува четири триумфа за победите си в Галия , Египет , Азия и Африка . Но страната все още не е умиротворена , а кошмарът продължава и краят му не се вижда . Този път синовете на Помпей – Секст и Гней , подемат глави и започват действия в Испания . Сражението става край селището Мунда и за него военачалникът пише до сената , че ако в други боеве се е сражавал за победа , то тук се бори за своя живот . Въпреки всичко щастието е на негова страна . В схватката Гней е убит , а Секст избягва в Северна Испания . Тържеството на Цезар е пълно . В резултат на гражданската война (49 – 45 г . пр . н . е . ) републиканският строй в държавата се променя съществено със скритата цел да се подмени окончателно с пълновластно и еднолично управление , сигурно опряно на легионите . Посочената тенденция проличава ясно след кампанията при Тапс , когато през 46 г . пр . н . е . Цезар приема от народа и сената титлата диктатор , най –напред за десет години , а после , през 44 г . пр . н . е . – за цял живот . Без съмнение за него се дължи утвърждаването в обществото на принципа едно и също лице да може да изпълнява едновременно наколко длъжности .

От 48 г . пр . н . е . вече всяка година той е избиран за консул . Пак оттогава последователно получава и трибунските прерогативи . От 46 г . пр .н . е . му е възложена префектурата на нравите , която по същество обозначава качеството цензор . Още от 63 г . пр . н . е . е и велик понтифекс . Сдобива се и с титлата „баща на отечеството „ а званието „ император „ влиза в състава наимето му и сочи неговата лична връзка с войската .

От тази позиция Цезар има решаваща дума по въпросите за войната и мира , разполага с възможността да определя кандидатите за магистрати и да се разпорежда самоволно с обществената хазна . Подобно голямо натрупване на пълномощия в ръцете на един човек и придобитите без какъвто и да е ред почетни титли са несъвместими от гледна точка на републиканските норми , противоречат на цялата държавна практика , но създават за Цезар изключително положение и го превръщат в монарх , който не подлежи на контрол . Нещо повече , всичките му действия подсказват че по същество той смята строя за негоден и се готви за коренни промени , но така , че на външен вид нещата да останат привидно същите . По време на управлението на доживотния – „ вечен „ диктатор , народните събрания , които продължават да се събират по обичай , изгубват политическото си значение . Така е , защото Цезар свободно се ползва от правото на препоръка за заемането на различните длъжности . Неговите предпочитания се гласуват с послушание и фактически изборите на отделните лица се подменят с тяхното назначаване . Сенатът също е реорганизиран и съставът му е увеличен на 900 души , много от които са хора без аристократичен произход , военачалници от армията , лично задължени на Цезар и дори негови освободени роби .

Намерението е най – висшият държавен орган да се превърне в правителствено учреждение на цялата страна , а не само на Италия и на Рим . За да се тушират контрастите с провинциите се предвижда навсякъде да се създаде слой от население , което да има права на римски граждани и тези достойнства по възможност да се получат по – скоро от провинциалните жители . Освен това Цезар съвсем не отстоява убеждението , че армията трябва да се комплектува изключително от пълнокръвни римляни . Напротив , в нея трябва да участват всички боеспособни части от различните краища , т. е . освен от тях , тя да се попълва с войници например от Галия , Мала Азия , Испания , за да се превърне в могъщ страж на световна държава .

За да демонстрира личната върховна власт , на която Цезар гледа като на наследствена институция , той се явява навсякъде в пурпурна тога на триумфатор и с одежда , която съгласно традицията носят римските царе . Диктаторът получава разрешение от сената да седи на златното курулско кресло . Любопитно е как в сибилинските пророчески книги е открито предсказание , че победата на Изток срещу партите може да се спечели само от човек с владетелски достойнства . По този повод в началото на 40 г . пр . н . е . два пъти Марк Антоний се опитва да го увенчае с царска диадема пред тълпата , събрана в театъра , но Цезар демонстративно я отблъсква . Овациите нямат край , тъй като мнозинството от населението продължава да споделя републиканските настроения , а и времето за кардинално преустройство е още далеч .

Цезар полага не малко усилия да внесе ред в данъчната система и да установи стабилност в държавата . За да намали бездомната и безработна беднота , изселва 80 000 градски пролетарии в колониите . По – късно предлага и закон за самоуправлението на италийските градове . Прокарва също постановление за строго наказание на лицата , виновни за изнудване на провинциалното население . Основната му грижа е да заздрави отношенията си с победената аристокрация и поради тази причина амнистира някои от своита бивши противници и дори им издейства различни постове .

Той се отказва от демагогска политика и провежда някои мероприятия в съответствие с възгледите на оптиматите . Ето защо числото на гражданите , които имат право да получават безплатно жито , изведнъж намалява от 320 000 на 150 000 души . Основната цел , която преследва чрез система от реформи , е да се подготви сливането на Рим и на провинциите в монархия от елинистически тип . От този момент нататък вечният град трябва да запази само значението си на средище на световна и велика сила – да се превърне в резиденция на самодържеца . В този смисъл дори се подозира , че Цезар замисля преместването на столицата в Александрия или в старата Троя ( Илион ) .

Новата социална политика , нарушаването на републиканската конституция отстраняването на държавните магистратури на множество оптимати и накрая едноличното господство печелят с годините редица врагове . Олигархията така и не иска да отстъпи без бой вековните си съсловни привилегии . Срещу Цезар е организиран заговор , в който участват повече от 60 сенатори . Те търсят удобен случай да му отмъстят за всичко причинено и да го погубят . Предводители на съзаклятниците са Гай Касий Лонгин и Марк Юний Брут .

Планът за покушението е разбработен подробно и на 15 . III . 44 г . пр . н . е . на заседание на сената Цезар пада мъртъв под ударите на бунтовниците – по ирония на съдбата пред статуята на Помпей . Присъстващите се разбягват , а паниката се предава на населението . Така човекът , който показъл как републиката може да стане империя бил убит . Вместо тържествено да обявят възстановаването на републиканския строй , разтревожените и уплашени похитители се оттеглят на хълма Капитолий и там се укрепват .

След убийството на Цезар нито една от страните , които се домогват до властта , не установява сериозно надмощие и всяка търси да се осигури с въоръжени сили . Създаденият своеобразен политически вакуум се отличава с безпомощност и с липсата на перспективи за действие . Най – приемливо е компромисното решение , предложено от Цицерон , а именно Цезар да не се обвинява за установената „ тирания „ да се признаят за легитимни всичките му разпореждания , а подбудителите да останат безнаказани и да получат пълна амнистия .

Според приетото постановление тялото на диктатора е изгорено на форума . След приключването на обреда недоволната и възбудена тълпа се люшва в пристъп на отчаяна екзалтация да руши и гори жилищата на оптиматите , докато най – накрая умората надделява над хаоса . Впоследствие на мястото на кладата е издигнат олтар , върху който се извършват жертвоприношения за гения на Цезар – обявен за „ божествен „ .

Постигнатото между отделните групировки споразумение се оказва нетрайно . В Италия започва ожесточена борба между най – близките съподвижници на Цезар – Марк Антоний и Марк Емилий Лепид ( от старинен патрициански род , но ограничен и посредствен човек ) , и сената , начело с Цицерон . В разгара на схватката на сцената се появява и Гай Октавий . По силата на завещанието на покойника и в качеството на син на негов братовчед той става наследник на огромното му състояние .

Статията е публикувана преди 9 години, 9 месеца на 22 януари 2009 г, и е видяна 11636 пъти

Мнения за Гай Юлий Цезар Споделете
вашето мнение!