Битката при Тевтобургската гора

През 9 г. пр. н. е. осиновеният от император Август пълководец Друз преминал Рейн и подчинил територията до река Елба. В плановете на римляните влизало създаването на нова провинция – Германия /между Рейн и Елба/. Но събитията протекли другояче.

На изток, след смъртта на Ирод през 4. г. пр. н. е. в Юдея избухнало въстание и римляните разделили царството му на три и изпратили прокуратори с войски.

На север от Дунав пyк владетелят на маркоманите – Маробод обединил редица германски племена в силен съюз и римляните започнали подготовка за унищожаване на царството му. Превантивният удар трябвало да бъде нанесен от другият осиновен от Август пълководец и брат на Друз – Тиберий. През 6 г. от н. е. започнал извънреден набор на помощни войски сред населението на Панония и Илирия, но това довело до избухването на широкомащабно въстание. Три години 15 легиона потушавали огнищата на съпротива и напредването на Рим отвъд Дунав се отложило.

Есента на 9 г. от н. е. в Рим отбелязали тържественото потушаване на въстанието в Панония и Илирия и тогава дошла ужасяващата новина от Германия. Три римски легиона, под командването на наместника на провинцията - Квинтилий Вар, попаднали в засада отвъд Рейн и били напълно унищожени.

Германските междуплеменни вождове не се разбирали, нямали единна стратегия и често влизали в конфликт помежду си. Част от тях заставали на римска страна и приемали римско гражданство, търсейки подкрепа от легионите. Изглеждало, че успешният римски принцип: „Разделяй и владей” ще доведе до пълното покорение на отвъдрейнските племена.

Преди назначението си в Германия, Квинтилий Вар бил легат в Юдея, където действал особено решително по време на въстанието през 4 г. пр. н. е., когато завладял Йерусалим и разпънал на кръст 2000 бунтовника за назидание. След няколко години в Рим, през 7 г. Август го назначил за пропретор на новоучредената провинция Германия, където Вар въвел римски порядки, съчетани с политика на сплашване и потискане, каквато прилагал и в Юдея. Обаче Вар не обърнал внимание, че прекалено бързото налагане на римските закони, съчетано с високи налози, ще озлоби варварите. Така дори германските вождове, които били проримски настроени, решили да вдигнат въстание.

Сред тях с най-голямо доверие от Вар се ползвал командващият германските помощни кавалерийски войски – херускът Ариминий.

Под командването на наместника на провинцията се намирали 5 легиона. Новината за бунтове сред марсите – едни от източните германски племена, намерила Вар разположен на летен лагер с три от легионите /XVII, XVIII, ХIX/ близо до река Везер. Счита се, че заедно с подразделенията на помощните войски, пропреторът разполагал с 12-18 хиляди войника. Въпреки предупрежденията на друг римски съюзник Сегест, че Ариминий е предател и участва в заговора, Вар послушал съвета на последния да преведе войските си през Тевтобургската гора - възможно най-краткия, но труднопроходим път.

След преминаването на Везер римляните навлезли в гориста местност, наречена Тевтобургска гора. Времето рязко се влошило, завалял дъжд. Обозът изостанал, колоната се разтеглила. В това време започнали атаките на германците, които постоянно нападали внезапно и се оттегляли. Да се организира ефектна отбрана било невъзможно заради гъстата растителност, дъжда и нарушената комуникация между частите. Германските помощни войски, начело с Ариминий се присъединили към бунтовниците. Римляните разбили лагер, зад който оцелелите подразделения се укрили от нападащите ги варвари. След реорганизация на частите Вар заповядал да се остави целият трудноподвижен обоз и римските войски да се насочат към зимните си квартири при река Липе /десен приток на Рейн/.

След това римляните настъпили спазвайки ред и внимание. Местността станала по-открита и неподходяща за засади, и германците не смеели да се доближат близо до легионите.

На следващия ден римляните доближили теснина /дн. Kalkriese/ от двете страни на която били събрани готовите за бой германски племена.

 

Вар решил да направи лагер и на другото утро да нападне укрепения от варварите проход, за да си пробие път. Теснината била широка 300 метра, но скалите, според описанията, били кремъчни и от ерозията им в подножието й се образували пясъчни дюни, придвижването по които било затруднително. Освен това германците направили барикади от отсечени дървета.

Римляните насочили удара си срещу укрепените позиции в началото на теснината. Те успели да пробият там, но с навлизането си в прохода строят на римляните се нарушил. От склоновете на помощ на варварите започнали да се спускат все повече подкрепления, а в тил на римляните излязла германската конница. Започнал да вали отново дъжд.

 

Римляните не успели да се престроят, когато последвала нова контраатака на германците. Повечето побягнали, за да се укрият в лагера. Конницата им ги изоставила, надявайки се да достигне Рейн, но била изклана. Всяка надежда за спасение била изгубена. Вар се самоубил, а примера му последвали и много висши трибуни. Без централизирано командване, остатъците от войската се пръснали, но повечето били изловени и принесени в жертва на германските богове. Малцина подразделения успели да достигнат Рейн. Заедно с унищожението на легионите били загубени и символите им – трите легионни орела. Ариминий наредил отсечената глава на Вар да бъде доставена на Маробод, приканвайки го да се съюзи с него, но царят на маркоманите предпочел да запази неутралитет.

В Рим започнала паника. Август разпуснал личната си охрана, съставена от германци. Според Светоний той бил толкова съкрушен от поражението, че скубел косите си и викал: „Квинтилий Вар, върни ми легионите”. Започнал принудителен набор, който да запълни загубата на трите легиона. Германците обаче не се възползвали от победата си. По-голямата част от тях се разотишла по домовете да празнува успеха, а набезите на останалите в Галия били спорадични.

За да овладее и закрепи границата по Рейн, бил изпратен отново Тиберий. Едва след шест години неговият племенник Германик отмъстил за римското поражение, предприемайки няколко унищожителни кампании отвъд реката. По време на трите му похода през 15, 16 и 17 г. били върнати двата орела /третият бил върнат при Клавдий/, наказани марсите, свебите, херуските, хауците и фризите, а събраното от Ариминий племенно опълчение претърпяло редица поражения. Спасителят на Германия скоро бил убит от другите вождове, които се опасявали от голямата му популярност.

Въпреки това Тиберий счел, че няма смисъл римляните да се закрепват отвъд Рейн. Те се ограничили с това да извършват периодични наказателни походи и да подклаждат противоречията между разединените племена. Така римската експанзия на северо-изток спряла до руслото на великата река.

 

По-късно през 2 век римският историк Тацит написал за Ариминий:

"Това бил безспорно освободителят на Германия, който се опъълчил срещу римският народ в периода на неговия най-висок разцвет и въпреки че претърпял поражение, не бил победен във войната. Тридесет и седем години живял той, двадесет години държал в ръцете си властта и варварите досега го възпяват..."

Статията е публикувана преди 8 години, 8 месеца на 18 март 2009 г, и е видяна 8969 пъти

Мнения за Битката при Тевтобургската гора Споделете
вашето мнение!

Преди 7 години, 2 месеца zmeianus каза

Хубава статия. Вината за разгрома е изцяло на Вар, който не се съобразява със съюзниците сред германите. Глупакът сам вкарва в клопката легионите си, но още по лоши са политическите последици от разгрома.

Преди 7 години, 3 месеца last_roman отговори на vekil

Какви гонения пък те гонят, драги. Вместо да тичаш по тъча и да се измъкваш с общи приказки и argumentum ad hominem, те помолих за конкретен коментар. Май няма да го дочакам. Vale!

Преди 7 години, 3 месеца vekil отговори на last_roman

Aз не те питах нито за Троя, нито за Шлиман. Ако не можеш да ми дадеш доказателство за несъстоятелната си теза, че Тацит е ренесансов фалшификат, недей да пишеш в темата. Има достатъчно други форуми за алтернативна история. Тук разтягания на конспиративни локуми не са уместни.

Много избързваш с гоненията, явно много хора са те раздразнили. Делението което правиш на алтернативна и сигурно, елитарна история ми подсказва че си или доста млад, или объркан. Чакай бе човек, моя източник е Уве Топер . Той цитира 5-6 автори от 16 до 19 век. Струва ми се, точен. Пък и без цитати, половината източници за античността са компрометирани, няма оригинали, знаят се производителите им, манастирите Монте Касино, Клюни и още един два, така че въздържай се в гоненията, ако си някакъв римски фундаменталист, твоя воля, вярата е упование за простите.

Преди 7 години, 3 месеца last_roman отговори на vekil

Aз не те питах нито за Троя, нито за Шлиман. Ако не можеш да ми дадеш доказателство за несъстоятелната си теза, че Тацит е ренесансов фалшификат, недей да пишеш в темата. Има достатъчно други форуми за алтернативна история. Тук разтягания на конспиративни локуми не са уместни.

Преди 7 години, 3 месеца vekil отговори на last_roman

Добре, Векиле, ако Тацит е фалшификат, то я ми обясни откъде Порджо Брачолини е знаел за въртящата се зала в двореца на Нерон. Защото тя беше открита наскоро и описанието на Тацит, което дава за нея се потвърди напълно: http://www.msnbc.msn.com/id/33077263/ns/technology_and_science-science/

Съвсем се обърках с тия пароли, много сте... потайни. Както Шлиман откри Троя, търсиш нещо предварително известно, на горе долу подходящо място. Пък историите със златата и госпожа Шлиман която всъщност отсъствала въобще от територията на Средиземноморието, пък Хайнрих-забележете-Шлиман я снимал накичена, уж в Атина. Историята е основание за аристакратичност на един бюлюк западни пирати и бандити. Писал съм го много пъти, затова карам накратко.

Преди 7 години, 4 месеца last_roman отговори на vekil

Добре, Векиле, ако Тацит е фалшификат, то я ми обясни откъде Порджо Брачолини е знаел за въртящата се зала в двореца на Нерон. Защото тя беше открита наскоро и описанието на Тацит, което дава за нея се потвърди напълно: http://www.msnbc.msn.com/id/33077263/ns/technology_and_science-science/

Преди 7 години, 4 месеца vekil отговори на last_roman

Още един борец за истинска и 'нефалшифицирана' история 'компетентно' се изказа.

Аха, след Гарибалди, станахме повечко.