Битката при Аргенторат

Битката при Аргенторат /съвр. Страсбург/ е сражение между римските войски, командвани от цезар Флавий Клавдий Юлиан и превъзхождащите ги по численост пълчища на алеманите, оглавени от Хнодомар. Според описанието на Амиан Марцелин, вероятно станала през август 357 г. и решила изхода на римо-германската война 356-360 г.

Предисловие

В годините на гражданската война /351-353 г./ между узурпатора Магненций и император Констанций II, алеманите завладяли Рейнския лимес и част от Галия. Срещ у тях били изпратени римски войски, но всички опити да изтласкат германците отвъд реката завършили с неуспех. Алеманите били господари на територията между Горен Рейн и Горен Дунав, а франките се разпореждали по Долен Рейн. През 355 г. Констанций назначил братовчед си Юлиан /който нямал никакъв военен опит/ за цезар на Галия и Британия, възлагайки на него задачата да усмири варварите.

Но Юлиан се проявил като способен пълководец. През лятото на 356 г. той навлязъл в Галия с малка армия, успял да унищожи в малки схватки разпръснатите германски шайки и удържал първата си по-значителна победа при Бротомаг.

Римското командование през 357 г. планирало да проведе голяма настъпателна операция срещу алеманите. Юлиан трябвало да атакува противника откъм Рейн, а другият пълководец Барбацион – от страната на Дунава. Алеманите успяли да заобиколят двете римски армии и да нахлуят дълбоко в Галия чак до Лугудунум /дн. Лион/. Юлиан обаче ги последвал и унищожил голяма част от тях. Много от варварите се пръснали по рейнските острови, затова римските помощни войски и флота организирали прочистване и унищожаване на укрилите се там бегълци. Барбацион по всякакъв начин се опитвал да противодейства на Юлиан и да предотврати обкръжението на основните сили на противника. Според Амиан Марцелин той бил подкупен от германците и вероятно това довело до поражението на неговия корпус от 25 000 души от алеманите.

В навечерието на сражението

Юлиан останал сам армия от 13,000 човека. От приблизителното описание на Амиан, можем да заключим, че в нея участали следните поделения:

Легиони: Ioviani, Herculiani, Primani, Moesiaci (I), Moesiaci (II). Легионите в късната армия били отряди от по 1000 човека.

Ауксилия /помощни войски/ от по 500 човека: елитните отряди на Batavi, Reges, Cornuti, Brachiati, Celtae, Heruli и Petulantes, които били съставени в по-голямата си част от варвари на римска служба.

Вексилации от по 500 човека: кавалерийски отряди от тежковъоръжени конници – катафракти - Equites cataphractarii /две подразделения/, Equites Gentiles, Equites scutarii и леки конни стрелци - Equites Dalmatae и Equites sagittarii.

Юлиан имал и конен отряд от 200 схолария – неговата лична охрана.

Седемте алемански вожда, командвани от Хнодомар успели да съберат при Аргенторат 35 000 воина /от тях 6000 кавалерия/. От дезертьори те узнали за малобройността на Юлиановата войска и поискали да се признаят завоеванията им в Галия като не предполагали, че той ще се осмели да встъпи в бой с тях.

След като завършила строежа на укрепленията по поречието на среден Рейн, армията на Юлиан изминала 32 км. и разбила лагера си близо до алеманския. Войниците му обаче негодували и искали веднага да влязат в бой, но Юлиан им наредил да отпочинат и да съхранят силите си за другия ден. Въпреки че назрявало наподчинение и сред висшите чинове във войската, Юлиан успял да овладее ситуацията и да затегне дисциплината.

Битката

Поради понякога двусмисленото описание на битката от Амиан, реконструкцията й е ориентировъчна. На сутринта Юлиан произнесъл реч, посрещната с въодушевение от войската му. След това армията му напреднала към избраното от Хнодомар място на сражение – леко полегат хълм на няколко километра от река Рейн, покрит с жито. Германският вожд бил предупреден от съгледвачите си за приближаването на римляните и построил войската си на билото на хълма, за да им даде предимство при атака. Десният фланг на войските му опирал в гора, където в засада били разположени допълнителни отряди. Германците изградили и ровове, за да препятстват римското настъпление. Тук командвал племенникът на Хнодомар – Серапион, който въпреки младостта си бил утвърден военен авторитет. Самият Хнодомар, наясно със заплахата от римската тежка кавалерия, командвал левия фланг на германците, където разположил цялата си конница, между които скрил и лека пехота. Комбинираните действия между пехотинец и конник са изпитана германска тактика още от 1 в. и те успешно се противопоставят на по-добре въоръжения и защитен противник, както отбелязва Амиан. Строят на германците вероятно бил разделен на отряди /pagi/ от по 800 човека, командвани от 5 вожда и 10 принца.

От своя страна Юлиан разположил пехотата си в две линии, на широко разстояние една от друга, всяка с по няколко редици дълбоки. Това била стандартна римска тактика: задната линия е резерва, които е в състояние да се намеси ако врагът заплашва да пробие предната, както и да се възползва от възможностите, които възникват /например да направи обход и да обкръжи противника/. Четири легиона били строени в първата линия, а фланговете им според Амиан били прикрити от по два отряда помощни войски. Задната линия била съставена от легиона на приманите и помощни части. Стрелците по време на битка се разполагали зад тежковъоръжената линия и стреляли по парабола в редиците на враговете.

Самият Юлиан с 200-те си конника явно се намирал между двете линии, за да дава наставления и да поддържа духа на войниците в критичните точки. На дясното крило на римляните била събрана цялата тежка кавалерия, на която Юлиан много разчитал да осъществи бърз пробив в редиците на противника и да реши веднага изхода на битката в своя полза.

След като двете армии били строени по този начин алеманите поискали от вождовете си да слязат от конете и да се бият в строя с тях. Хнодомар и другите се подчинили, но по този начин германското ръководство изгубило мобилността си и не можело да реагира бързо на проментливата обстановка по време на боя.

Сражението започнало със обстрел и съвместно нападение на германската кавалерия и пехота върху римските катафракти. Тактиката на германците дала резултат – няколко ездача били свалени, командващият поделението бил убит, а римляните се паникьосали и разбягали. Пълното помитане на дясното крило било предотвратено от помощните войски на Корнутите и Брахиатите, които удържали строя си плътен. Катафрактите били спрени с укори от Юлиан и се прегрупирали зад пехотната линия. Според Зосим един от отрядите, който не се подчинил и отказал да се върне в боя, впоследствие бил наказан да носи женски дрехи.

Въпреки, че римската кавалерия била неутрализирана, германските конници не успели да се възползват и да заобиколят римския фланг, тъй като на помощ там се притекли помощните войски от втора линия – Batavi и Reges. Но в центъра германците, окрилени от успеха на лявото крило, атакували яростно римската линия, с надеждата да пробият стената от щитове, използвайки физическата си сила и численото превъзходство. Римляните обаче запазили строя си като направили дори костенурка, обсипвайки врага с многочислени метателни оръжия и нанасяйки му тежки загуби.

В отчаян опит да вземат превес в битката елитното германско поделение, съставено от отбрани воини, предвождани от вождовете си, вероятно направили клин или т. нар. свинска глава /caput porcinum/, с което успели да пробият първата редица. Въпреки това линията на римляните не се разпаднала и двете половини съумели да запазят строя си. Пробилите германци били посрещнати от втората линия, оглавена от легиона на приманите. Те изтласкали оределия и обезкървен противник обратно и запълнили пролуката.

На левия фланг пълководецът Север командващ три поделения помощни войски, заподозрял засадата в гората запазил изходната си позиция. Амиан не споменава повече участието му битката, но най-вероятно той се е присъединил към другарите си от центъра в победното им настъпление срещу бягащия противник.

След упорита ръкопашна схватка постепенно римските флангове обхванали германците, които сломени от понесените загуби в края на краищата побягнали в безпорядък, преследвани и избивани от римляните. Много от тях били посечени от римската кавалерия и пехота /според Амиан на полето останали 6000 човека/, а голяма част панически се издавила при опит да преплуват Рейн. Либаний посочва общо число на загиналите – 8000.

Римляните изгубили 243 войника и 4 трибуна /двама от които командвали катафрактите/.

Последствия

Хнодомар със свитата си се опитал да се спаси в бившата римска крепост Конкордия /на около 40 км. от Аргенторат/, където бил приготвил в случай на поражение съдове за евакуация през реката. Отрядът му обаче бил настигнат от римляните и се предал. Помилван от Юлиан, германският вожд бил изпратен в двора на Констанций в Милан, където не след дълго умрял.

След решителната си победа Юлиан бил провъзгласен от въодушевената си войска за Август /император/, но отказал титлата, опасявайки се, че така ще възбуди завистта на Констанций II.

Римляните възстановили разрушените укрепления по Рейн и дори прехвърлили реката, опустошавайки владенията на алеманите. Категоричната победа на римското оръжие усмирила варварите по Рейнският лимес за близо 50 години.

Статията е публикувана преди 4 години, 3 месеца на 05 март 2013 г, и е видяна 1778 пъти

Мнения за Битката при Аргенторат Споделете
вашето мнение!

Преди 3 години, 6 месеца bozman каза

И защо алеманите трябва да бъдат кръстени "пълчища" ?