БИТКАТА ПРИ ФАРСАЛА

Битката при Фарсала, подобно на онази при Кана, е сред ония образцово проведени в тактическо отношение сражения, които много отдавна са влезли в учебниците на всички световни военни академии. Но докато сражението при Кана е сблъсък между блестящ пълководец (Ханибал) и доста посредствен командващ (Теренций Варон), при Фарсала се срещат двама велики военачалници с огромен опит и авторитет сред войниците си. Ето защо не е за чудене, че макар и Ханибал, и Цезар да са изучавани в по-късни времена, забележителни пълководци като Чезаре Борджия, Густав Адолф, Конде, Тюрен, Евгений Савойски, Фридрих Велики, Суворов и дори Наполеон са се прекланяли пред гения не на Ханибал, а на Цезар.

След продължителна позиционна война, която едва не загубил поради неуспеха си при Дирахиум, през юли 48 г. пр. Хр. Гай Юлий Цезар се оттеглил с войските си към Тесалия, където известно време преди това редица малки градчета били декларирали покорността си пред него и в самия край на месеца стигнал до Гомфи. Макар градът да бил изразил намерение да се присъедини към него, Цезар намерил портите му затворени. Битката при Дирахиум променила нагласите: сега изглеждало, че Помпей взема превес над съперника си, ето защо доскорошните приятели бързали да се отдръпнат. Разбирайки, че това поведение може да се окаже неприятно заразително за тесалийските, а и за останалите гръцки полиси, Цезар пренебрегнал прословутата си политика на clementia и решил да даде ярък пример: превзел Гомфи за един час го опустошил, а населението било изклано почти без остатък. Ефектът бил незабавен: когато кохортите на диктатора дошли до разположения наблизо Метрополис, той се предал начаса. Цезар забранил на войниците си да докосват гражданите и тяхното имущество и това довело до преминаването на всички полиси в Тесалия към него. Изключение направила единствено заетата от силен помпейянски гарнизон Лариса. Този обрат имал важна роля за логистиката на цезарианците.

На 1 август 48 г. пр. Хр. легионите на Цезар се разположили на лагер върху един невисок хълм в равнината край Фарсала, през която протича буйният поток Енипеос. Няколко дни по-късно там се появила и армията на Помпей, която изградила свой лагер на друго, по-обширно възвишение – също недалеч от реката. Развръзката на дългия конфликт между Цезар и Помпей – някогашни приятели, съратници и близки роднини по сватовство – наближавала.

В лагера на Помпей владеела пълна убеденост в близката победа и то до такава степен, че там вече си делели “на зелено” притежанията и длъжностите на видните цезарианци. По този повод се водели спорове, препирни и дори избухвали шумни скандали. Уверени в превъзходството на армията си и във военния гений на Помпей, никой не мислел за провежданите военни действия: единственото, което интересувало водачите на помпейянците, е те да приключат бързо, Цезар най-сетне да бъде смазан, а те да се върнат час по-скоро в Рим, за да вкусят в пълна мяра сладостта на предизвестената си победа и на придобивките от нея. Както впоследствие ще отбележи самият Цезар, помпейянците се грижат не как да постигнат победата, а как да се възползват от нея.

Помпей обаче не случайно бил получил прозвището Magnus за многобройните си военни постижения и успехи. Макар и поуморен вече от възрастта си (58г.), той имал точен поглед и вярна преценка. Познавал добре противника си и никога не допуснал грешката да го подцени. Поради това не бързал да даде сражение, въпреки численото си превъзходство – именно защото знаел, че безкрайното търпение не е сред добродетелите на неговия враг. Освен война на легиони, това била и война на нерви и Помпей я протакал колкото може повече, за да се възползва от затрудненията на цезарианците. Но привържениците му не споделяли тази тактика, не разбирали необходимостта от предпазливост при подобно превъзходство над противника и непрекъснато притискали пълководеца да даде битка, обвинявайки го, че се размотава, за да се възползва по-дълго време от огромната власт, която imperium’ът му предоставял. Най-сетне Помпей склонил. Античните автори, които са описвали битката при Фарсала, представят съгласието му да се сражава там едва ли не като капитулация пред тези непрекъснати настоявания. Обаче той със сигурност е взел предвид и факта, че след присъединяването на тесалийските полиси към Цезар, ситуацията се била променила: сега продоволствените проблеми на цезарианците били преодолени и времето започнало да работи срещу Помпей. Вероятно на това съображение се дължи Помпеевото решение за генерално сражение на полето при Фарсала.

От своя страна Цезар не разчитал на скорошна решителна битка и очаквал, че позиционната война ще продължи. Поради това вечерта на 8 август (28 юни по нормализирания римски календар) той вече имал намерение да отстъпи от Фарсала, за да избере по-удобен за него терен. На следващата сутрин легионите му започнали да развалят лагера и вече били демонтирали по-голямата част от палисадите, а войската в походни колони била готова да потегли, когато му докладвали, че противниковата армия се строява за бой в равнината. Цезар незабавно решил да приеме битката, отменил заповедта за поход и наредил войските му да се разположат в боен ред. Макар че оставил около 2000 от своите ветерани да охраняват лагера, диктаторът не вдигнал отново палисадите, за да покаже на войниците си, че не могат да разчитат на спасение там, ако сражението бъде загубено. Това направило поразяващо впечатление на Помпей, който – единствен от противниците на Цезар – разбрал правилно смисъла на направения ход. Останалите – дори Тит Лабиен, който добре познавал Цезар от кампаниите в Галия – смятали, че той се готви да бяга и просто зарязва лагера.

Числеността на двете армии в деня на сражението (9.08.48 по текущия или 29.06.48г. по нормализирания римски календар) е предмет на спорове, които се дължат на противоречивите данни на античните автори. Последните са напълно единодушни само в едно: че армията на Помпей е имала подавляващо числено превъзходство както в пехота, така и в кавалерия. Що се отнася до конкретиката, на базата на източниците (De bello civile, Азиний Полион, Плутарх, Аппиан, Дион Кассий и пр.) са формирани три различни хипотези за броя:

1.1.Войската на Цезар: 80 кохорти (около 22 000 легионери), 1 000 конници, 1 000 стрелци и прашкари – общо около 24 000 души.

1.2.Войската на Помпей: 110 кохорти (около 45 000 легионери), 7 000 конници, 800 евокати, 3 000 стрелци, 1 200 прашкари – общо около 57 000 души.

2.1.Войската на Цезар: 80 кохорти (около 30 000 легионери), 2 000 конници, 2 000 антесигнани и ветерани, известен брой съюзнически части (в т.ч. тракийски) – общо малко повече от 35 000 души.

2.2.Войската на Помпей: 88 кохорти (около 36 000 легионери), 12 000 конници и съюзници – общо около 48 000 души.

3.1.Войската на Цезар: 80 кохорти (около 21 000 легионери) и 1 000 конници – общо около 22 000 души.

3.2.Войската на Помпей: 88 кохорти (около 40 000 легионери), 3 000 конници, известен брой съюзници – общо около 46-47 000 души.

Помпей построил легионната си пехота в три линии – класически acies triplex от къснорепубликанската епоха след превръщането на кохортата в основна тактическа единица. Командуването на центъра, където били разположени пристигналите от Сирия два легиона, заедно с други части, поверил на тъста си Квинт Корнелий Метел Сципион; левия фланг, на който и сам той се намирал заедно с I –ви и III-ти легион – на Луций Домиций Ахенобарб; десния фланг – на Публий Корнелий Лентул Спинтер. На десния си фланг между линиите на легионите и река Енипеос поставил помощните части (главно стрелци с лъкове и прашкари), а на левия – цялата кавалерия под командата на Тит Лабиен. За охрана на лагера били оставени 7 кохорти, съставени от 4 000 ветерани. Като имал предвид, че конницата на Цезар е много слаба, Помпей смятал да я отблъсне със своята и да обходи десния фланг на противника. Същевременно той не се опасявал, че цезарианците могат да пробият пехотните му линии, тьй като имал близо два пъти по-многобройна пехота от Цезар.

В по-новата научна литература обикновено се твърди, че цезарианците били построени в две линии. Мнозина специалисти приемат това, като вземат предвид както малобройността на пехотата Цезар, така и необходимостта фронтът на армията му да е не по-къс от Помпеевия, за да не може да бъде лесно обходен. Обаче в “De bello civile” съвсем изрично е споменато, че бойният ред е имал три редици, от третата от които е била формирана и четвърта. При всички подозрения за пристрастия у автора (все едно дали това е самият Цезар или негов приближен и съратник), уточнението за строя не може да бъде отхвърлено. Поради това съм склонен да смятам, че армията на Цезар е имала същия боен ред като тази на Помпей – естествено с много по-малка плътност. Центъра на Цезар командувал Гней Домиций Калвин, лявото крило (VIII-ми и IX-ти легион) – Марк Антоний, а дясното – Публий Корнелий Фауст Сулла. Самият диктатор застанал на дясното крило, където бил и любимият му Х-ти легион. Наблюдавайки построението на противника, Цезар разгадал намеренията на Помпей и изтеглил по една кохорта от третата редица на шестте легиона. Тези 6 кохорти той разположил като четвърта линия в резерв зад дясното си крило, но перпендикулярно на бойния си ред. Отдясно на дясното крило в първа линия поставил малобройната си кавалерия, подсилена със стрелци, както практикували германците и им наредил да стрелят в лицата на помпеевите кавалеристи. Цезар преценил правилно, че суетните контета, от които се състояла конницата на Помпей – елита на римската младеж – няма да понесат да бъдат обезобразени. После забранил на третата редица да мърда от мястото си, без да е получила негова изрична заповед и наредил на първата и втората да настъпят срещу противника. В този момент доскорошният командир на първата манипула от Х-я легион – Гай Крастин – сега ветеран, се обърнал с насърчителни думи към бившите си подчинени и накрая извикал на Цезар: “Императоре, днес – жив или мъртъв – ще заслужа твоята похвала! ” Тези думи внесли голям ентусиазъм в редиците на цезарианците (впрочем Крастин наистина загива в битката, посечен с меч в средата на лицето).

Намиращите се на по-високо място войници от първите линии на Цезар настъпили бежешком. Виждайки това, Помпей задържал на място своята пехота, за да накара цезарианците да се поизморят от разстоянието и да разстроят редиците си (за което Цезар по-късно ще го укори). Но когато стигнала на разстояние 1 хвърлей с пилум от противника, пехотата на Цезар спряла, вьзстановила строя и едва тогава влязла в бой. След като пехотните части се сблъскали, Помпей изпратил кавалерията си да атакува кавалерията на Цезар. Както и двамата били предвидили, конниците на Цезар били бързо прогонени, но отстъпили, без да се разпръскват. Кавалерията на Помпей се устремила в обход на десния фланг на цезарианците, но, пресрещната от стрелците и 6-те резервни кохорти, била спряна с дъжд от стрели и копия. Очакваният от Цезар ефект бил почти незабавен: конниците на Помпей били отбити и се втурнали безредно назад, преследвани от кавалеристите на Цезар, откривайки левия фланг на помпеевите легиони. Цезар заповядал на кохортите от резерва да настъпят и, като обходили противника, те нанесли страшен удар във фланга и тила на лявото крило на Помпеевата армия. Същевременно Цезар дал заповед и на третата редица да влезе в боя. Помпей не разполагал вече с никакви свободни сили, за да спре това напредване, а и

не бил в състояние да изтегли никакви части от пехотните си линии, тъй като там битката била много ожесточена след намесата на пресните сили на Цезар. Легионите му не издържали на двойния натиск и почнали да бягат. Разбрал, че битката е загубена, Помпей се върнал в лагера си с малцина конници и щаба си, викайки на охраната, която бил оставил, да отбранява валовете. Паниката, която била настъпила обаче вече така била овладяла всички, че това се оказало невъзможно. Цезар насърчил войниците си да превземат лагера, въпреки огромната си умора – битката траела вече часове. Когато разбрал, че цезарианците нахлуват през валовете и портите, Помпей хвърлил отличителните си знаци на император, скочил на коня и, придружаван Лентул Спинтер, Лентул Крус, Дейотар, Фавоний и неколцина други, побягнал през противоположната врата на лагера, изоставяйки всичко.

Войниците на Цезар завладели лагера, където заварили предварителните приготовления за пиршество в чест на несъстоялата се Помпеева победа: китни беседки, обвити с бръшлян и подове от красиви пресни чимове, многобройни съдове от ценни метали и велуми от фини материи.

В битката при Фарсала Цезар загубил 30 центуриони и 200 легионери (по други данни, по-приемливи - 1 200 легионери). От помпейянците били загинали 10 сенатори, 40 конници и 6 000 легионери (Азиний Полион). По други данни, които Аппиан счита за силно преувеличени, Помпей губи над 25 000 души.

Статията е публикувана преди 8 години, 11 месеца на 09 февруари 2009 г, и е видяна 8602 пъти

Мнения за БИТКАТА ПРИ ФАРСАЛА Споделете
вашето мнение!

Преди 8 години, 11 месеца last_roman каза

Браво Jonchev! Отличен материал. Както винаги подробен и изчерпателен!