Флавий Евгений /убит на 6 септември 394 г./ е считан за римски узурпатор, управлявал Западната Римска империя от 392 до 394 г. Въпреки, че бил християнин, той бил последният римски владетел, поддържал политеизма.

Бивш учител по граматика и риторика, Евгений се ползвал с подкрепата на франка Арбогаст, заемащ длъжността magister militum /командващ армията/ и фактически управител за Западната Римска империя.

След като последният отстранил през 22 август 392 г. законния император Валентиниан, Евгений получил пурпурните дрехи и знаци на върховната власт. Като варварин Арбогаст не можел сам да заеме престола, освен това Евгений бил римлянин и се ползвал с подкрепата на Сената.

Възкачвайки се на трона, Евгений първо сменил администрацията. Лоялните към източния император Теодосий чиновници той заменил със свои хора от сенаторското съсловие, осигурявайки си така контрола над западната половина на империята.

Формално Евгений бил християнин и под действието на сенатската аристокрацията, изповядваща традиционната римска религия, започнал своеобразен ренесанс на нехристиянските култове. Храмът на Венера и Рома бил преосветен, а разрушеният от Грациан олтар на победата бил реставриран. За езическите светилища били отделени държавни средства.

Такава религиозна политика изострила отношенията на Евгений с източния император Теодосий, който отказвал да го признае за съправител.

През това време Евгений способствал за установяването на съюз между франки и алемани /вероятно по внушение на Арбогаст/. Освен това императорът успял да стабилизира и умиротвори рейнската граница.

През това време обаче Теодосий събрал армия и провъзгласил за западен император малолетния си син Хонорий.

Евгений също започнал военни приготовления. Двете армии се срещнали при река Фригиду /на границата между днешната Словакия и Италия/ на 6 септември 394 г. Битката била ожесточена и кръвопролитна, и продължила 2 дена. Двете страни понесли големи загуби, но в края на краищата победил Теодосий. Арбогаст се самоубил, а Евгений бил хванат и екзекутиран в лагера на победителите.

Управлението на Евгений бележи края на една епоха. Година по-късно умрял и Теодосий, разделил преди това окончателно империята между двамата си сина. Eвгений също така бил последната възможност на политеистите от сенаторското съсловие да противостоят на християнизацията на Европа.

---

---