Римските бани възникнали по гръцки образец и бързо се превърнали в център на обществения живот.

Заможните римляни задължително имали собствена баня в именията си. Повечето граждани обаче не могли да си позволят такъв лукс и посещавали обществените бани, които се появили в Рим от 3 в. пр. н. е. Тези бани били под контрола на едилите, осъществяващи санитарен надзор върху тях. Към края на 1 в. пр. н. е. в града имало около 170 обществени бани, а през 5 в. броят им бил поне 1000.

Баните били ярък белег на римската цивилизация – строяли ги във всички градове и даже в селата. Техни развалини се намират навсякъде, където е стъпвал римски крак – от Британия до Азия. Политиците, решили да спечелят благоволението на народа, със свои средства вдигали бани и ги дарявали на гражданите за безплатно ползване. Иначе входната такса била разнообразна в зависимост от банята и населенето място. Мъжете плащали около половин асс /дребна римска монета/, а жените – 1 асс /което било свързано с по-сложните козметически процедури/, децата ползвали баните безплатно. Посещението на баните било разделно. Жените посещавали баните преди обяд, а мъжете – следобед, когато приключвали служебните си дела.

Всеки уважаващ себе си римлянин посещавал баните поне веднъж дневно, което било нормално от хигиенна гледна точка и препоръчвано от римските лечители. Освен това баните били място за среща, разтуха, забавления и спортни мероприятия.

С установяването на императорската власт в Рим, принцепсите, за да угодят на гражданите, строяли огромни бани, наричани терми. Това били огромни комплекси, включващи големи басейни с топла и студена вода, градини, библиотеки, даже и мини стадиони. Всеки посетител намирал тук това, което му е присърце, получавайки не само физическа, но и психическа отмора. Първите терми били построени в Рим от пълководеца на Октавиан Август – Агрипа, който ги завещал на римския народ за безплатно ползване. До тях на Марсово поле Нерон вдигнал свои терми. Император Тит също и Траян също вдигнали разкошни терми на своите форуми. Най-грандиозните терми обаче били построени по времето на Каракалла, разположени между хълмовете Авентин и Целий и най-добре запазени. Те били истински архитектурен шедьовър. Заемали площ от 11 хектара. Побирали 1600 човека. Били отворени през 217 г. и работели до 537 г. /когато се счита че готите във войната си с Велизарий повредили акведуктите, по които баните се снабдявали с вода/. Заради бляскавата украса, напомняли на дворец. Разбира се оцелелите до днешно време останки, дават доста бегла представа за някогашното великолепие на сградите - днес покривите и голяма част от стените ги няма, също статуите, фреските, мраморната настилка, мозайките.

 

 

От по-късните императори, Диоклециан също издигнал грандиозни терми. Терми се строяли и в провинциите, особено в местата където били разквартирувани легионите. Големи терми терми имаме в Трир /Германия/, а най запазени са в град Bath /Англия/. На територията на България открити големи терми има в Свищов, Варна, Пауталия, и Диоклецианопол.

План на Термите във Варна:

 

Вътре императорските терми били облицовани с мрамор, украсени с колонади, мозайки и скулптури, прозорците и вратите били обковани с бронз.

 

 

Количеството на обслужващия персонал варирало от големината на термите – от десетки до стотици роби се трудели неуморно в подземията им, за да осигурят максимален комфорт на господарите на света.

В термите се различавали няколко типа помещения:

Палестра /palestra/ – помещение за физически упражнения, с което римляните започвали посещението на банята. Най-често това били игри с топка, бягане, фехтовка. Всичко това имало за цел посетителите да се раздвижат и поизпотят.

Аподитериум /apodyterium/ – това била съблекалнята, в която римляните се преобличали. В него имало скамейки, лавици, където гражданите могли да си оставят дрехите и вещите. Разбира се по-заможните граждани водели със себе си и роб, който да наглежда нещата им докато се къпят.

Тепидариум /tepidarium/ – ‘топло помещение’, било мястото за къпане и измиване. Тук посетителите сами или с помощта на роби втривали в кожата си масла и после я изчиствали със металически скребки /strigili/. Други услуги, оказвани на това място били масажът и депилацията. След тези хигиенизиращи процедури римляните се къпели в басейни с топла вода.

Калидариум /calidarium/ – било парно помещение с висок таван и плитки басейни с гореща вода. Водата се нагрявала благодарение на хипокауста /hypocaustum/. Тази ефективна система за централно отопление била изобретена от римските архитекти за подгряване на пода и стените. С помощта на пещта /praefurnium/, разположена в подземието, водата и въздухът се загрявали и циркулирали по тръби, прокарани в стените. Използвало се двойно покритие, което предпазвало пода от прекомерно нагорещяване. Горният слой се изграждал от тухли и глина, закрепени на характерните кирпични стойки, наречени pilae, подредени в шахматен ред. Тухлите в стените /tubuli/ били кухи и в тях се разполагали тръбите за отопление.

 



За любителите на сауната съществувало помещение без басейни, наречено лаконик.

Фригидарий /frigidarium/ билo студеното помещение с басейни, в което римляните отивали след парната баня. Тук посетителите докато се къпели, били развличани от поети, артисти, музиканти, танцьори. Във фригидария можело да се похапне, изпие вино и дори да се поспи.

След това измореният от процедурите и не винаги трезвият посетител се връщал в аподитерия, където се обличал и си отивал вкъщи да събере сили за ново посещение.

---

---