През 256 г. 20 римски легионери умират не от меч или стрела и не на бойното поле, а задушени с отровен газ, пуснат в тунела, където са се укривали.

Подземната им галерия е превърната в газова камера от армията на Сасанидската империя. Мястото е легендарният сирийски град-крепост Дура.

„Мъжете се оказали в подземен капан. Били са напълно убедени, че подземията са в пълна безопасност. Ето Защо смъртта им е настъпила неочаквано... Римляните планирали военната операция внимателно. Идеята е била да достигнат през подземни тунели до вражеските постове от външната страна на крепостната стена" - описва пред Американския археологически институт историкът Саймън Джеймс от университета в Лейчестър.

Дура е сринат и изоставен след войната от III в. между римляни и персийски сасаниди. Разкопките разкриват уникални останки от изключително красиви сгради. Сред тях е и най-старата запазена синагога и най-ранната християнска църква. Заради великолепната си архитектура и духовното си минало Дура е наричан „Помпей на Сирийската пустиня".

„Македонските гърци от Селевкидското царство основават града около 300 г. пр.н.е., скоро след като Александър Македонски завладява Ахеменидска Персия. Местните са го кръстили Дура, което е означавало крепост, укрепен град. Модерното Дура-Еуропос не е познато в античността. До I в. той е окупиран от номадския ирански народ парти. През 160 г- е завладян от Рим, но в 250 г. е окончателно разрушен от новата Сасанид-ско-персийска империя" - разказва Саймън Джеймс.

В най-съдбовните за Дура години римляните установяват в него свой гарнизон. Около 256 г. войнствените сасаниди пробиват римската защита и подлагат града на свирепа сеч. Загиват стотици хиляди пазители на крепостта. Драматичната история се оказва още по-жестока след последните археологически разкопки на Саймън Джеймс. Сасанидите са използвали пълния арсенал от древни обсадни техники, включително и прокопаване на тунели под крепостните стени. За да ги спрат, римляните също издълбали множество галерии и тунели. В една от тези тесни, ниски галерии са намерени телата на 20-те мъже и оръжията им.

„Два срещуположни тунела се срещат и римските войници се оказват лице в лице с врага. Вдигнали са телата на загиналите като щитове и са решили да запалят вражеската галерия. Контраатаката им не успява. За да избият 20 здрави и яки мъже в проход, по-малък от 2 метра на височина и широчина и около Им дълъг, персите е трябвало да притежават свръхчовешки сили или нещо по-коварно. Постъпили са изключително хитро - донесли минерална смола битум и кристали сяра. При горенето на двете се образуват плътни облаци задушливи газове. Поставили на стратегически места казани в своя тунел и когато римляните ги приближили, добавили химикалите и пуснали отровния облак. Римските щурмоваци не усетили нищо,

изгубили съзнание за секунди, а след минути паднали мъртви. Такива изобретения за опушване в обсадни тунели се споменават и в класически текстове. Зловещ сценарий на химическа атака преди цели 18 века! " - коментира археологът. Въпреки премислената си так-тика, сасанидите не успяват да сринат крепостните стени. Нахлуват в Дура през най-слабите точки в защитата.

По време на разкопките Джеймс попада на цял ред от римски ка-тапулти, приготвени за изстрелване в последния миг от финалната битка. Градът пада. Защитниците му и неговите жители са изклани безмилостно. Победителите триумфално и за назидание изпращат малка част от оцелелите в Сирия. Дура опустява за един ден, обезлюден завинаги...

Тайните на азиатския Помпей

ПУСТИННИЯТ Помпей е приличал твърде много на гръцките полиси.

Битките за него са били грандиозни и жестоки. Като оазис в пустинята привличал не само римляни и перси. За престола му претендирали най-великите имперски сили от Средиземноморието и Иран. Въпреки огромния културен, политически и военен натиск населението на Дура запазва своята идентичност до последния ден от съществуването си.

Крепостта Дура е построена върху скала на 90 метра над коритото на река Ефрат. Била е духовен център, търговско средище и военна колония. Приютявала е хора с различни националности, убеждения и вери. В града са открити над 100 пергамента, късове от папируси и каменни надписи на гръцки, латински, палмирски, арамейски, иврит, средноперсийската писменост пахлави, древният се-верноарабски диалект сафаитик и хатриан.

Църквата и синагогата й са издигнати през 200 г. от новата ера. Освен тях е имало и езически храмове - на слънчевия индоирански бог Митра, на предримското семитско божество Бел и на гръцкия Адонис. Многоликото население на Дура е искало да има светилище за всяка вяра. Не случайно трите най-величествени сгради в крепостта са религиозни. Първата е митреум - светилище за поклонение пред Митра, почитан и от римските войници. Втората и третата се дострояват и променят отвътре, за да се превърнат в християнска църква и еврейска синагога. Интересното е, че са съвсем близо една до друга и са изградени по едно и също време - около 244 г. През 1935 г. американският археолог Кларк Хопкинс изкопава външния двор на синагогата, а после и молитвения дом с фрески на хора и животни. Църквата е също удивителна. Изящните й цветни стенописи са от 232 и 256 г. и са сред най-старите образци на християнското изкуство. В нея е и странната картина - „Лечението на парализирания", върху която е най-ранното стенописно изображение на Исус в човешката история.

През 256 г., преди последния щурм на сасанидите, митраисти, юдеи, християни и римляни изпълват с пръст синагогата, надявайки се да я спасят от унищожение. Скоро след гибелта им опустошеният град е погълнат от подвижните пясъци на Сирийската пустиня. По ирония на съдбата Дура е погребан от една армия на велика империя и е възкресен от друга на също

толкова велика сила. Британските войски под командването на капитан Мърфи разкриват първи великолепните останки. Това се случва по време на арабските бунтове след Първата световна война. На 30 март 1930 г. британски войник изравя прекрасни фрески, докато копае окопа си. Командирите му изпращат известие до американския археолог Джеймс Хенри Брестед, който в този момент е в Багдад. Брестед започва усилена работа с участието на учени от Франция и САЩ. Първи белгийският археолог, историк, филолог и специалист по епиграфика Франц Кумонт предполага, че скритият под златните пясъци град е изчезналият от поколения Дура. След него разкопките се подновяват от Михаил Иванович Ростовцев - най-големият специалист на XX в. по ирански и древногръцки език и римска история. Ростовцев е спонсориран от Йейлския университет. Продължава изследването си до 1937 г., когато парите свършват, а самият той не може да поеме огромните разходи въпреки желанието си. Избухва и Втората световна война, която слага окончателно край на научния интерес към Дура. Едва през 1986 г. археолозите стъпват отново в земите на трагичния град. Тогава са изкопани съвършено запазени оръжия, принадлежащи на римския гарнизон от 256 г. Сред великолепните находки са изрисувани дървени щитове и пълни конски доспехи, части от идеално изградената крепостна стена, двураменни стреломети „скорпиони" и балисти, изстрелващи 40 кг камъни и стрели на разстояние до 250 метра.

Византия погубена от сушата

ДРУГА ГИБЕЛ, този път не на град, а на цели две империи, се опитват да разгадаят геолози от американския университет Уискънсин-Медисън.

Според Ян Орланд и професор Джон Валей залезът на Рим и Византия отчасти се дължи на рязка климатична промяна. Учените работят с точни данни за количеството валежи в Средиземноморския регион от 200 г.пр.н.е. до 1100 г. Данните са получени чрез изследване на кислородните изотопи в сталактити от пещера, близо до Йерусалим. Според техни колеги от университета в Йерусалим някои от сталактитите са на възраст от 185 000 години. Те отразяват идеално климатичните колебания през различните епохи, тъй като формирането на калцитните наноси зависи и от дъждовете.

„С новия метод на йонна минропроба изследваме образци, ноито са милиони до милиарди пъти по-малки от анализираните досега - обяснява Орланд. - Това ни позволява да сме поточни в датировките какъв е бил климатът, когато Рим и Византия са се борели за оцеляване. Не можем със сигурност да твърдим, че климатичните аномалии, горещините и свирепото засушаване са единствената причина за упадъка им. Но със сигурност са част от тях, заедно със зловещите чумни епидемии. Те се разпространяват идеално при високи температури и липса на питейна вода. Нека добавим към тях и дестабилиза-цията във военно и политическо отношение, вътрешните междуособици и външните заплахи, плюс битките за власт, корупцията и моралния упадък."

ДОРОТЕЯ ВАЛЕНТИНОВА

за „168 часа“

---

---