Летоизчислението в Древен Рим се водело от митологичната дата на основаването на града /по сегашния календар, основан на християнското летоброене - 21 април 753 г. пр. н. е./ Ab Urbe Condita /А.U.C./. Например по римското летоизчисление, сега сме 2761 г. AUC.

От незапомнени времена римската /или Ромуловата/ година се деляла на 10 месеца. Първият месец от новата година бил март, наречен в чест на бог Марс, според легендата - баща на Ромул.

Към VI век пр. н. е. били добавени два нови месеца /и така те станали 12/: януари: наречен в чест на двуликия Янус - богът на вратите и на всяко начало; и февруари - месецът, завършващ годината, по времето на който се принасяли очистителни и изкупителни жертви /наименованието идва от глагола februare - очиствам, жертвам/ по време на празника Луперкалии.

В съвременния календар римските наименования на месеците са запазени. В латинския език тези имена са играели роля на прилагателни към латинската дума за месец - mensis, например:

mensis Martius — Мартов месец

m. Aprilis — април /в чест на едноименната етруска богиня/

m. Majus — май /в чест на богинята Мая/

m. Junius — юни /в чест на Юнонона/

m. Quintilis — "пети", по-късно Julius — юли /в чест на Юлий Цезар/

m. Sextilis — "шести", по-късно Augustus — август /в чест на император Август/

m. September — септември /седми/

m. October — октомври /осми/

m. November — ноември /девети/

m. December — декември /десети/

m. Januaris — януари /в чест на бог Янус/

m. Februarius — февруари /месецът на пречистването/.

В средата на I в. пр. н. е. римският император Гай Юлий Цезар поръчал на александрийския математик и астроном Созиген да модернизира римския календар. Началото на годината било пренесено през януари, когато встъпвали в длъжност консулите. Бил установен годишен цикъл от 365, 25 дни, а тези 0, 25 дена се прибавяли веднъж на 4 години като цял един ден, но не на 29 февруари, както е днес, а дважди се отброявал 24 февруари - шестият ден преди мартенските Календи. Оттук цялата година се наричала 'дважди шеста' или 'биссекстус' /в наше време - високосна/.

В чест на реформата на Цезар месец Квинтилий бил наречен Юли, а реформираният по този начин календар - юлиански, използван до 1582 г. когато бил заменен от по-коригирания грегориански календар /в чест на въвелия го в Западна Европа папа Григорий III, който е с две седмици по-напред. Православната църква обаче и до днес използва юлианския календар, според който например Новата година се пада на сегашния 14 януари.

По времето на следващият римски император - Август, месец секстилий бил наречен също в негова чест 'август' и така останал и до днес.

Броят на дните във всеки месец бил фиксиран също при Цезар: 4 месеца /април, юни, септември и ноември/ имали по 30 дена, а останалите - по 31, с изключение на февруари, който имал 28 /или 29 във високосната година/.

Само че числата от месеца се определяла не по обичайното отброяване, както е при съвременния календар /от 1 до 31/, а по фазите на Луната.

Първият ден на месеца /новолунието/ се наричал Календи /от тази дума произлиза съвременното 'календар'/. 5-тият или 7-мият ден на месеца /втората фаза на Луната/ се наричал Нони. 13-тият или 15-тият ден на месеца /третата фаза на Луната/ се наричал Иди. Ноните и Идите започвали от 7-ми и съотв., 15-ти ден през март, май, юли и октомври, а през останалите месеци били съотв. на 5-то и 13-то число.

Дните между Календите, Ноните и Идите се отброявали по обратен ред от тях, като включвали и деня от който водели обратното броене.

Например денят в който Везувий унищожил римският град Помпей /24 август 79 г., т. е. последната третина от месеца/ се обозначава така: за 9 дена от септемврийските Календи /ante diem IX Kalendas Septembres/. Първите дни от месеца се отброявали от Ноните, а дните през средата на месеца се отброявали назад от Идите, съответно последните дни от месеца се отброявали от Календите на следващия месец.

Ако денят съвпадал с Календите, Ноните или Идите, наименованието на този ден било следното: за 1 февруари - Kalendis Februariis; 15 март - Idibus Martiis; 5 април - Nonis Aprilibus.

Денят, непосредствени предшестващ Календите, Ноните или идите се обозначавал с думата pridie /навечерие/. Например 31 януари — pridie Kalendas Februarias; 14 март — pridie Idus Martias, 4 април — pridie Nonas Apriles.

На схемата са дадени април и май от римския календар:



Тук с червено са обозначени особени дни. F - за dies fasti, по време на които са се разрешавали обществени прояви. N за dies nefasti - през тези дни не могли да се извършват публични прояви или гласувания. С NP и FP се обозначаво наличието на религиозни събития.

На календара са означени и т. нар. Nundinae /което се превежда буквално като 'девет дена' - novem dies/. В древноримския календар всички дни от годината, започвайки от 1 януари, били разделени на групи /нундини/ от по 8 дни, като тези групи съответсвали на нашите понятия за седмица. Дните в една нундина се означавали с латинските числа: A, B, C, D, E, F, G, H. Броят на дните между първия ден на нундината /А/ до първия ден на следващата нундина /А/ бил винаги 7.

Римските наименования на дните от седмицата /кръстени в чест на боговете/ също са запазени в някои съвременните езици:

Понеделник — ден на Луната — Lunae dies, нем. Montag, англ. monday /и в двата означават "ден на Луната"/, фр. lundi;

Вторник — ден на Марс — Mortis dies, фр. mardi;

Сряда — ден на Меркурий — Mercuri dies, фр. mercredi;

Четвъртък — ден на Юпитер — Jovis dies, нем. Donnerstag, англ. thursday / в тези два езика Юпитер е заместен от главния германски бог Тор или Донар, бога на небето), фр. jeudi;

Петък — ден на Венера — Veneris dies, нем. Freitag < Freytag, англ. friday /т.е. ден на богиня Фрейя — скандинавският аналог на Венера/, фр. vendredi;

Събота — ден на Сатурн — Saturni dies, англ. Saturday;

Неделя — ден на Слънцето — Solis dies, нем. Sonntag, англ. Sunday.

Самите дни също се деляли на части. На таблицата е дадено часовото разделение на зимен:



Час от до

I. prima 7:33 8:17

II. secunda 8:17 9:02

III. tertia 9:02 9:46

IV. quarta 9:46 10:31

V. quinta 10:31 11:15

VI. sexta 11:15 12:00

VII. septima 12:00 12:44

VIII. octava 12:44 13:29

IX. nona 13:29 14:13

X. decima 14:13 14:58

XI. undecima 14:58 15:42

XII. duodecima 15:42 16:27 

 и летен ден:

Час от до

I. prima 4:27 5:42

II. secunda

5:42 6:58

III. tertia 6:58 8:13

IV. quarta 8:13 9:29

V. quinta 9:29 10:44

VI. sexta 10:44 12:00

VII. septima 12:00 13:15

VIII. octava 13:15 14:31

IX. nona 14:31 15:46

X. decima 15:46 17:02

XI. undecima 17:02 18:17

XII. duodecima 18:17 19:33 Нощта била разделена на 4 части, всяка от които по 3 часа, наречени първа вигила, втора вигила, трета вигила и четвърта вигила /тогава се сменяли стражите/.

---

---