Древните гърци наричали „Тракия” – територията на Балканския полуостров, в която влизат съвременните държави: България, Сърбия, Македония, част от Северна Гърция, Северозападна Турция и Югоизточна Румъния, населени с разнообразни племена, различаващи се помежду си по нивото на културно и социално развитие, но със сходни обичаи и език.

Самото наименование тракийци /гр. Θρаκός; лат. Thraci/, означава „диви”, „сурови” хора. Този етноним е събирателен, тъй като траките никога не са били народ с единно самосъзнание, оставайки на протежението на цялата история политически раздробени. Още Херодот говори, че траките по численост отстъпват само на индийците и ако биха успели да се обединят, щяха да създадат велика държава.

По долините на реките Струма, Места и Вардар живяли сапеи, одоманти, сатри, меди и дентелети. Територията на днешна София била обитавана от сердите. Рило-Родопския масив населявали беси и дии, а по егейското крайбрежие – тини и апсинти. В Горнотракийската низина живеели одрисите – единственото племе, което успяло да създаде трайна държава /Одриското царство през 5 в. пр. н. е./ със столица Ускудама /близо до днешния град Одрин/. В Дунавската равнина обитавали трибалите и мизите. Траките съжителствали и с други племена. Така нас изток в сегашна Добруджа /тогавашна Scythia minor/ тракийското племе на гетите се смесили със скитите, възприемайки от последните бита и начина на въоръжаване. На запад трибалите и скордиските се разглеждат от някои изследователи като силно повлияни от келтите. Пеоните и дардааните на територията на съвременните Южна Сърбия и Македония се считат за трако-илирийски племена. Отвъддунавските даки, чието име е събирателно, живеели с келти, германи и сармати. Тракийските племена живеещи по крайбрежието и контактуващи с гръжките колонии пък се елинизирали в по-малко или по-голяма степен.

Първият въоръжен контакт между римляни и траки е през 188 г. пр. н. е., когато армията на Волзон се връща по егейското крайбрежие след победата си в Азия срещу Антиох. На искането на римляните, астите и кените да ги пропуснат през земите си, тъй като те са господарите на света, траките отговорили, че това трябва да се докаже. В сблъсъците според източниците траките успели да нанесат поражение на легионите и да пленят част от обоза.

Тракия влиза в сферата на римските интереси след Третата Македонска война. Тогава римляните ликвидират царството на Персей и го разделят на четири полуавтономни окръга. В битката при Пидна през 168 г. пр. н.е. на страната на македонския цар се сражават отряди от тракийски наемници, които Плутарх описва така: "…Първи настъпили тракийците, от чиито вид Назика, както сам казал, най-много се изплашил. Те били снажни мъже, въоръжени със светли и блестящи големи щитове ("tuveoi" - б.н.) и перикнемиди, отдолу облечени с черни хитони, поклащайки на дясното си рамо издигнати нагоре тежки ромфеи" Тракийски наемници участват и във въстанието на Андриск /ЛъжеФилип/, през 148 г. пр. н. е.

След учредяването на провинции Гърция и Македония, започват и системните на тракийските племена меди, дентелети и скордиски /последните може да са келти/, които дори ограбват Делфи /117 г. пр. н.е./. В битка с тях при Стоби през 118 г. пр.н.е. /близо днешната река Вардар/ загива наместникът на македония Секст Помпей /дядо на Помпей Велики/.

През 114 г. пр.н.е. консулът Гай Порций Катон търпи поражение от тях. Понеже до Цезар легионите били изпращани само при нужда, военните действия се водели спорадично, а границата между Рим и варварите минавала там, "докъдето достигали мечовете и копията на римските войници..."

По успешни били действията на Марк Ливий Друз /112-111 г. пр.н.е./ - първият римски пълководец достигнал бреговете на Дунав.

Марк Минуций Руф /109 г. пр. н. е./ - отблъснал даките и скордиските; а Луций Сципион /110 - 107г. пр.н.е./ най-накрая разбил скордиските и прогонил останалите на левия бряг на Дунав.

В хода на Митридатовите войни в началото на 1 в. пр. н.е се оформят два "полюса" в тракийския свят - малките независими племена - меди, беси, сапеи - подкрепящи Понт; и Одриската династия, ориентирана към Рим. Като съюзници на Митридат медите опутошават Македония през 89-88 г. пр.н.е. Походът на Сула срещу тях /след като разбива митридатовите войски в Гърция/ през 86 - 85 г. пр. н.е. имал за цел по-скоро да затвърди престижа на Рим сред тракийските племена. По време на тази акция се смята, че е пленен Спартак /оглавил през 74 г. пр. н. е. най-голямото робско въстание в античността/. За нещо повече нямало време, тъй като диктаторът си имал достатъчно проблеми в Рим /предстояла му борба с Марий/.

Кулминацията на римската офанзива обаче е при Марк Лукул /72 г. пр. н.е./ през третата Митридатова война. Той е натоварен със задачата да лиши Митридат от съюзниците му в Европа - понтийските колонии и тракийските племена. Пълководецът се придвижил по егейското крайбрежие, а после настъпил по долините на реките Марица и Тунджа. Първо разгромил бесите, а после превзел Филипопол и Ускудама. Римляните за първи път достигнали и крайбрежието на Черно море и с щурм овладели гръцките колонии – Месемврия /Несебър/, Дионисополис /Балчик/, Бизоне /Каварна/, Калатис /Мангалия/, Томи /Констанца/ и Истрия. За назидание най-голямата и процъфтяваща колония – Аполония Магна /Созопол/ била разрушена до основи.

Походът на наместника на провинция Македония - Гай Антоний Хибрида срещу гетите на Зиракс през 62-61 г. пр. н. е. обаче завършил с поражение при Истрия, като римляните дори загубили знамената си. Те били съхранявани в едно гетско светилище 30 години, докато накрая не били възвърнати от Рим.

Бащата на Август - Гай Октавий през 59 г. пр.н.е отново бил принуден да води военни действия срещу бесите /в едно тяхно светилище дори му било предсказано, че синът му ще стане император/.

Наследилият го управител на Македония – Луций Калпурний Пизон /68-57 г. пр. н. е./ нападнал римските съюзници – дентелетите, с което провокирал въстание сред тях, подкрепено от медите и дарданите, които за малко да превземат Тесалоника.

По време на гражданската война в Рим, Тракия останала в периферията на римските интереси, а на север от Стара планина Буребиста /гетски цар/ създал значително племенно обединение. Според източниците Буребиста бил в състояние да изкара войска от 200 000 души. През 60 г. пр. н. е. той разширил владенията си на Запад, където разбил и изгонил среднодунавските келти - бои и тевриски. Античните автори даже го наричали "келтоктон" изтребител на келтите. На Изток - гетският цар през 55 г. пр. н. е. превзел и разрушил гръцките колонии Одесос, Истрия и Олбия, а останалите по крайбрежието на Понта до Аполония признали властта му. Цезар дори замислял широкомащабна военна кампания срещу него, но убийството му през 44 г. пр. н. е. предотвратило римската експанзия.

В Одриското царство, използвайки римските междуособици за цар се провъзгласил Раскупорис, основал последната сапейска династия със столица Бизия в съвр. Странджа.

В последвалата гражданска война между наследниците на Цезар - Марк Антоний и Октавиан и републиканците - Брут и Касий, повечето тракийски племена застанали на страната на последните /всъщност траки като наемници имаме засвидетелствани още във войната срещу Югурта/.

След като Октавиан станал едноличен владетел, той започнал експанзия, целяща да разшири империята до естествените водни граници – реките Рейн и Дунав. Съюзникът на империята - Одриското царство запазило призрачната си самостоятелност и след 31 г. пр.н.е, но било твърде слабо, за да стане проводник на римското влияние в цяла Тракия. От север нахлували бастарните /или германци или скити по произход/, а бесите също били неспокойни. Затова Август изпратил на Балканите Марк Лициний Крас /внук на едноименния триумвир/. През 28 - 27 г. пр. н.е. той разбил бастарните /убивайки собственоръчно вожда им Делдо/ и ги прогонил отвъд Дунав. Крас смазал съпротивата на бесите, сердите, медите и наказал гетите, като си възвърнал изгубените от Хибрида отличителни знаци. На Одриското царство било предоставено светилището на бесите и редица земи в Южна Тракия.



Taка одрисите символически получили върховната власт в Тракия и правото да събират данъци от негово име. Създадена била префектура Мизия /днешна северна България/, през 15 г. от н.е. превърната в провинция.

19 - 11 г. пр. н.е. започнала широкомащабна римска кампания по завладяване на Балканския полуостров и придвижване до Дунав. Завладени били Реция, Норика, и Панония. В Тракия действал Лентул, които имал задачата да отблъсне преминаващите Дунав бастарни и гети.

През 12 г. пр. н.е. бесите начело с Вологес /жрец на Дионис/ се вдигнали на въстание срещу одриския цар Реметалк. В боевете загинал братът на Царя - Котис, а пратената римска армия, под командването на Пизон също претърпяла поражение. Пизон успял да реорганизира силите си и да отблъсне племената от провинция Македония. След това в Тракия пристигнали легионите под командването на бъдещия император Тиберий. На него му потрябвали три похода, за да разгроми траките и да сломи съпротивата им. Римските граници били разширени до Дунав, част от територията на покорените племена била включена към префектурата Мизия, а останалите - присъединени към Одриското царство на Реметалк.

След смъртта му през 18 г. римляните разделили царството му на две - северната част дали на брат му – Раскупорис II, а южната - на сина на царя – Котис VIII. Раскупорис II обаче искал цялата страна за себе си и през 18 г. започнал война срещу Котис, когото успял да убие по време на пир. Римляните извикали Раскупорис II на преговори и го екзекутирали.

Разделението на държавата било запазено. Северната му част била присъдена на сина на Раскупорис II - Реметалк II, а югът на сина на Котис VIII, също носещ името Реметалк III. Понеже последният бил малолетен, за попечител бил изпратен римски наместник. През 21 г. Одриси и койлалети вдигнали въстание срещу новия ред и дори обсадили Филипопол, където се намирало римското наместничество. Боевете продължили до 25 — 26 г., когато военачалникът Попей Сабин успял да обкръжи бунтовниците в планините и да ги принуди да капитулират. Последният тракийски цар Реметалк III живял далеч от родината си в Рим и бил приближен на Калигула. Императорът му върнал трона, но царят предпочел да се забавлява в Рим, а от негово име страната била управлявана от римски наместници до 38 г. Братът на Реметалк - Котис IX получил малка Армения - област югоизточно от Понта. През 48 г. Котис бил накаран от император Клавдий да абдикира трона на малка Армения в полза на Митридат Арменски.

След убийството на Калигула /41 г./ в Тракия настъпили размирици и римляните разположили легиони там. Последният тракийски цар Реметалк II /сина на Раскупорис II/, управлявал до 46 г., когато бил убит от бунтовници. Taкa Тракия се превърнала в римска провинция през 46 г. по времето на император Клавдий.

Събитията, случващи се по Северното Черноморие също започнали да интересуват римляните. За да засилят влиянието си над Боспорското царство римляните сгодили дъщерята на тракийския владетел Котис VIII - Гепепирис за васалния управител на Боспорското царство Тиберий Юлий Аспруг. От брака им се родили двама сина - Тиберий Юлий Митридат VIII и Тиберий Юлий Котис I, управлявали царството след смъртта на Аспруг през 38 г. Император Клавдий обаче предпочел Котис I за едноличен владетел и изпратил наместника на Мизия Дидий Гал да го качи на престола. След гражданска война между Котис и Митридат VIII през 45 г., последният бил детрониран и завършил дните си в Рим. Котис управлявал до 63 г. Тогава бил свален от Нерон и от 63 до 68 г. Боспор също станал римска провинция. Император Галба през 68 г. качил на престола сина на Котис I - Раскупорис I, който управлявал до 90-та година.

За покоряването на отвъддунавските траки най-голяма заслуга има император Траян. Той водел т. нар. Дакийски войни през 101 - 106 г. срещу Децебал. Операцията може да се разглежда като отговорна неуспешните военни действия при император Домициан, когато римският генерал Корнелиус Фускус претърпял съкрушително поражение през 86г. от даките на Диурпанеус.

В резултат на широкомащабната кампания на Траян, римляните покоряват по-голямата част на Дакия и с това започва асимилацията на траките и превръщането им в римски граждани.

---

---