Сайтът е разгледан 47 287 086 пъти
Ако желаете да рекламирате при нас! |
|
|
Форум Последни постове:
В момента форумът е посетен от 55 потребителя, от които 0 регистриран/и () и 55 гост/и
Общ форум - алтернативна история
Re: Кан Кардам, воините на Куберовите Българи със Византия, и връзката с Балхара от sim4o 
|
|
Най-нови статииIV легион "Скитика" в РимIV легион "Скитика" на древноримската провинция Скития минор премина триумфално през Римския форум По повод 2765- я...Още... Римската дипломацияНа протежение на няколко века Рим бил неголям град в Италия и до 4 в. пр. н. е. имал контакт само с околните племена. Отношенията със...Още... Робството в Древен Рим Римската икономика била построена на използването на робски труд и... Още... Римската религияІ. Общо понятие за религията на РимРим няма митология, познава само историческата легенда. ІІ. Теоретичен... Още... Римската мерна системаДревноримските мерки се отличават с богата терминология, съдържаща конкретни обозначения за всеки отделен случай - нещо характерно за...Още... Календар за 18 майЦар Борис ІІІ е “морален държавник” според еврейските организации в САЩЦар Борис ІІІ е удостоен посмъртно от еврейските организации в САЩ с наградата...Още... Съставен е протокол за “съдебно–следствена комисия"В с. Дъбница, Неврокопско е съставен протокол за формиране на...Още... От галерията...
Rome downtown map 
Roman auxiliary trooper 2 nd century AD 
АнкетаХаресва ли ви порталът за Рим?Ако не жеалете да гласувате, а просто искате да видите резултатите от анкетата и по-стари анкети, натиснете тук. |
|
АНКЕТА: Харесва ли ви порталът за Рим?
Статия от категория История
Статията е видяна 6540 пъти
Римляните докрай смятали тази война за унизителна - това все пак били роби, дръзнали да се вдигнат срещу империята. Победата срещу роби не носела слава и се считала за срамна, а победителят никога нямало да е удостоен с триумф.
От този период сведенията са откъслечни и лаконични. По-късните автори дават по-подробни сведения за предводителя на въстанието - Спартак. Така и не е ясно обаче дали е бил от благородно потекло. Знае се че е бил от племето на медите, обитавали поречието на Места. Медите и дентелетите нееднократно опустошавали провинция Македония. По времето на първата Митридатова война /88-84 г. пр. н. е./ застанали на страната на този владетел и подкрепилите нахлулите в Гърция и Македония понтийски пълчища. Диктаторът Сула се разправил с пълководците на Митридат в две епични битки при Атина и Орхомен и очистил полуострова от врага. През зимата на 86 - 85 г. пр. н. е. той предприел наказателен поход срещу съюзниците на Митридат - медите. Тогава се счита, че Спартак попаднал в плен. За него се змае, че първоначално бил римски съюзник, после се отметнал и ги предал. След като римляните го хванали по законите е трябвало да го екзекутират. Въпреки това му бил пощаден животът и той станал гладиатор. Странна милост...
В Капуа Спартак минал през школата на Лентул Батиат. И една нощ през 74 г. пр. н. е. убедил съкилийниците си да избягат. Въстанието и бягството били успешни - гадиаторите се укрили на планината Везувий. Учудващо е как Спартак е успял да сплоти хора от различни етноси, говорещи различни езици, имащи различни убеждения и религиозни възгледи и да ги обучи да се сражават по римски образец. И това в напълно враждебна обстановка, което говори, че е бил силна личност с невероятен пълководчески и организаторски талант.
Властите в Капуа не се отнесли със подобаващо внимание и към бунта на гладиаторите и подценили ситуацията. Но робите от околността започнали да бягат от господарите си и да се присъединяват към въстанниците. Най-накрая, когато грабежите и палежите на латифундии зачестили бил изпратен един недоукомплектован легион от новобранци, начело с пропретора /бивш претор/ Клавдий Глабър. Глабър очаквал шайката да се разпръсне само като види знаците на подразделенията. Но Спартак и съмишлениците му се укрили на един непристъпен хълм. Глабър се ограничил с блокада на подстъпите. Пред риска да останат без провизии, гладиаторите изплели стълби от лози и една безлунна нощ се спуснали и изненадали легионерите, докато спали. Спасили се около стотина човека, заедно с пропретора, а бунтовниците завладели знамената и оръжията на победените. Самочувствието, което придобили от победата ги подтикнала да слязат в равнината и да започнат открита война срещу Рим. Вестта за поражението на Глабър увеличила притока на доброволци в лагера на Спартак. След 2 месеца последователите му наброявали вече 10 000 души, които той разделил в два легиона - организирани и командвани по римски образец.
В Рим отново подценили ситуацията и набързо сформирали три легиона от ветерани и гарнизонни части. В това време професионалните войски били заети - Помпей се сражавал със Серторий - отцепил се от империята популар, създал собствен режим в Испания. Марк Лукул бил на поход в Тракия и превземал един по един гръцките колонии по черноморското крайбрежие, а брат му - Луций Лукул гонел стария римски неприятел Митридат VI Eвпатор из Мала Азия, та чак до Армения...
За командир на тези недообучени легиони бил назначен Публий Вариний - военачалник с голям опит но и с много предразсъдъци и тромав маниер на действие. Спартак предприел светкавични атаки и контраатаки и съумял да нанесе доста загуби на противника. След като Вариний не успял да го блокира римската армия отстъпила към Рим, а Спартак се прехвърлил в Южна Италия, където осигурил провизии за съмишлениците си, както и нови попълнения откъм човешки ресурси. Започнало и активно обучение на бунтовниците за водене на бойни действия, а също били изградени и работилници, в които се ковяло оръжие. В Южна Италия били формирани още три бунтовнически легиона, съставени от роби и забягнали провинциалисти. Когато Вариний възобновил бойните действия, гладиаторите били отпочинали и добре подготвени. Преторът претърпял съкрушително поражение. След тази победа гладиаторите фактически станали господари на полуострова. Според източниците армията на Спартак по това време достигнала до 70 000 души. Робската армия била въоръжена по римски образец - със свои знамена, команден състав и т. н. Спартак бил обявен за претор и награден с императорско звание.
В Рим избухнали дрязги между оптиматите и популарите, а градът бил изправен пред зърнена криза. За да спре притока на избягали роби към армията на Спартак, Сенатът издал декрет в който обещавал на всички боеспособни роби свобода, ако не се присъединят към въстанниците. Мнозина роби предпочели сигурната свобода пред съмнителните перспективи от една война и така Спартак бил лишен от попълненията на които разчитал. Може би затова приел решение да напусне Италия, а не да чака непобедимите римски армии да се завърнат на полуострова и да го унищожат. Повечето роби обаче били отраснали в Италия и не искали да напускат полуострова. Галът Крикс пък решил да води лична война срещу Рим и се отцепил със 20 000 свои съмишленика от армията на Спартак. В това време в Рим била сформирана консулска армия под командването на консулите Луций Хелий и Гней Лентул. За пръв път гладиаторите щели да се срещнат с добре обучени войници. Римляните унищожили отцепилия се отряд на Крикс. Спартак започнал отстъпление към Алпите, а консулите го следвали по петите, решени да го обкръжат по горното поречие на река По. За да избегне съединяване на силите им Спартак нападнал и разгромил първо отряда на Лентул, а след това с изненадваща атака смазал и армията на Гелий. В памет на Крикс Спартак заставил 300 благородни римляни да се бият като гладиатори.
В това време проконсулът на Цисалпийска Галия Kaсий Лонгин мобилизирал четири галски легиона и преградил с тях подстъпите към Алпите. При град Мутина гладиаторите след кръвопролитна битка отново победили. Пътят към Алпите бил свободен, но победите над регулярните армии така опиянили бунтовниците, че те решили да останат в Италия и да водят борба до край. По този начин най-големите победи на Спартак се превърнали в причина за по-нататъчното му поражение.
И така Спартак поел обратно на юг, но не нападнал Рим, а решил да се прехвърли в Сицилия - където робските въстания не преставали и където можел да намери подкрепа за каузата си.
В това време в Рим бил избран нов претор, натоварен да води военните действия срещу робите. Това бил младият и фантастично богат Марк Лициний Крас. Тъй като нямало особено много претенденти за този пост, Крас бил избран единодушно. Той добре осъзнавал, че войната няма да му донесе богатство, почести и право на триумф, но тя щяла да го направи по-влиятелен. За да успее един политик в Рим, е необходимо той да има военни победи и слава. Помпей бил велик пълководец и Крас искал да стане такъв, пък и всички робовладелци в Италия щели да го почитат, когато смаже въстанието. И така, Крас със собствени средства и давайки щедри парични възнаграждения набрал шест легиона от ветерани и опитни войници. След подбора Крас потеглил към Южна Италия, по следите на Спартак. По пътя срещнал остатъците от консулската армия, която прикривала подстъпите към Рим. Войниците й били деморализирани и обезверени. Крас решил да даде урок на своите войници. Дал на трите оредели консулски легиона за командващ некадърния Мумий, като го посъветвал да атакува и унищожи робите. Мумий нападнал армията на Спартак, която наброявала около 120 000 души. След три дни самоубийствени атаки оцелелите 3000 легионера се разбягали. Крас получил необходимия му повод. Той строил остатъците от армията и наредил те да минат през срамния обред децимация /по жребий бил екзекутиран всеки десети легионер, независимо дали бил показал геройство или бягал/. Мъртвият поръчителствал за живите си съратници. Миналите през децимация легионери никога не ще помислят за бягство, тъй като за живота им са платили с кръвта си техни другари. Така се раждала желязната дисциплина, която правела легионите непобедима. За разлика от повечето римски пълководци Крас не бил особено словоохотлив. Купищата обезглавени трупове били по-красноречиви от най-великия оратор.
През 71 г. пр. н.е. Крас започнал маневрена война срещу бунтовническата армия - специални малки отряди от кавалеристи и ветерани постоянно атакували робите, унищожавали фуража и припасите им. Част от робите се поддала на провокацията и нападнала легионите на Крас, но била обкръжена и избита. Спартак отстъпил към Брутийския полуостров и влязъл в съглашение с киликийските пирати, които му обещали да предоставят кораби, които да прехвърлят робите в Сицилия. В уречения час, обаче, когато въстаниците достигнали пролива, пиратите не се появили. Възможно е, че пиратите, които били съюзници на Митридат да са действали по негово внушение - робите трябвало да останат на полуострова, което да доведе до отзоваването на войските от Мала Азия и така Митридат да получи така необходимото му време за отбрана. Възможно е и Крас, който разполагал с неизчерпаеми средства да е подкупил пиратите. Спартак се опитал да строи салове, но бързото течение възпрепятствало това начинание, а около 7 000 гладиатори се издавили. В това време се получило известието, че армиите на Помпей и Лукул са отзовани от Испания и Мала Азия и ще дебаркират до дни.
На гладиаторите им оставал изходът да се върнат обратно, да смажат Крас и да си отворят път към Алпите.
На връщане обаче пътят на робската армия бил преграден от укрепления и насипи с дължина 50 км., проточили се през целия Брутийски полуостров. Така армията на робите била отрязана и обречена на гладна смърт. Избухнали епидемии и броят на боеспособните въстанници се топял. Единственият изход бил отчаяният щурм. В една мрачна нощ робите атакували укрепленията. Крас се изтеглил с армията си, оставяйки отделни подразделения да отбраняват укрепленията, нанасяйки огромни загуби на атакуващите. На сутринта гладиаторите запълнили рововете и пробили блокадата, но римляните вече били отстъпили. В това време Луций Лукул дебаркирал в Южна Италия с легионите си, а Помпей вече бил в Капуа. Пътят на Спартак бил отрязан. От армията му се отцепили частите на Каст и Ганик - разбунтували се провинциали, които не искали да напускат полуострова. Крас обкръжил отцепниците и ги разбил. Пътят на Спартак бил преграден. Положението му било безнадеждно - армията му се смалила до 30 000 души и не могла да противостои на трите елитни армии. Оставал бой до смърт.
Спартак разбил лагер до река Силар. Малко преди залез слънце Крас ги нападнал. Той не могъл да допусне победата да му бъде отнета от Помпей или Лукул. Битката била ожесточена. Целта на гладиаторите била да убият колкото може повече римляни, а на последните пък Крас обещал големи парични награди. Двамата пълководци лично водели войските си. Повечето гладиатори били избити, а малцината избягали били хванати след няколко дена от легионите на Помпей. Трупът на Спартак така и не бил намерен.
Крас постигнал своята цел. Той разгромил робите без помощта на другите пълководци и за да потвърди това, наредил пленените 6 000 гладиатора да бъдат разпънати на кръст по пътя от Капуа до Рим. Така той демонстрирал пред света мощта и неумолимостта на Рим!
На протежение на няколко века Рим бил неголям град в Италия и до 4 в. пр. н. е. имал контакт само с околните племена. Отношенията със...
От Красимира Лука, археолог На фона на археологическите разкрития, които ни радват всяко лято, има един район в България, над който е...
През 9 г. пр. н. е. осиновеният от император Август пълководец Друз преминал Рейн и подчинил територията до река Елба. В плановете на...
Битката срещу готите при Адрианопол /Одрин/ на 9 август 378 година е повратна точка в историята на Римската империя. По това време...
Гладиатори /лат. gladiatores ; от gladius - меч/ било наименованието на роби, престъпници или военопленници в Древния Рим, които се сражавали...
През 256 г. 20 римски легионери умират не от меч или стрела и не на бойното поле, а задушени с отровен газ, пуснат в тунела, където са се...
Робската война 74-71 г. пр. н. е.
Статията е видяна 6540 пъти
Размер на шрифта:
Робската война 74-71 г. пр. н. е.
От този период сведенията са откъслечни и лаконични. По-късните автори дават по-подробни сведения за предводителя на въстанието - Спартак. Така и не е ясно обаче дали е бил от благородно потекло. Знае се че е бил от племето на медите, обитавали поречието на Места. Медите и дентелетите нееднократно опустошавали провинция Македония. По времето на първата Митридатова война /88-84 г. пр. н. е./ застанали на страната на този владетел и подкрепилите нахлулите в Гърция и Македония понтийски пълчища. Диктаторът Сула се разправил с пълководците на Митридат в две епични битки при Атина и Орхомен и очистил полуострова от врага. През зимата на 86 - 85 г. пр. н. е. той предприел наказателен поход срещу съюзниците на Митридат - медите. Тогава се счита, че Спартак попаднал в плен. За него се змае, че първоначално бил римски съюзник, после се отметнал и ги предал. След като римляните го хванали по законите е трябвало да го екзекутират. Въпреки това му бил пощаден животът и той станал гладиатор. Странна милост...
В Капуа Спартак минал през школата на Лентул Батиат. И една нощ през 74 г. пр. н. е. убедил съкилийниците си да избягат. Въстанието и бягството били успешни - гадиаторите се укрили на планината Везувий. Учудващо е как Спартак е успял да сплоти хора от различни етноси, говорещи различни езици, имащи различни убеждения и религиозни възгледи и да ги обучи да се сражават по римски образец. И това в напълно враждебна обстановка, което говори, че е бил силна личност с невероятен пълководчески и организаторски талант.
Властите в Капуа не се отнесли със подобаващо внимание и към бунта на гладиаторите и подценили ситуацията. Но робите от околността започнали да бягат от господарите си и да се присъединяват към въстанниците. Най-накрая, когато грабежите и палежите на латифундии зачестили бил изпратен един недоукомплектован легион от новобранци, начело с пропретора /бивш претор/ Клавдий Глабър. Глабър очаквал шайката да се разпръсне само като види знаците на подразделенията. Но Спартак и съмишлениците му се укрили на един непристъпен хълм. Глабър се ограничил с блокада на подстъпите. Пред риска да останат без провизии, гладиаторите изплели стълби от лози и една безлунна нощ се спуснали и изненадали легионерите, докато спали. Спасили се около стотина човека, заедно с пропретора, а бунтовниците завладели знамената и оръжията на победените. Самочувствието, което придобили от победата ги подтикнала да слязат в равнината и да започнат открита война срещу Рим. Вестта за поражението на Глабър увеличила притока на доброволци в лагера на Спартак. След 2 месеца последователите му наброявали вече 10 000 души, които той разделил в два легиона - организирани и командвани по римски образец.
В Рим отново подценили ситуацията и набързо сформирали три легиона от ветерани и гарнизонни части. В това време професионалните войски били заети - Помпей се сражавал със Серторий - отцепил се от империята популар, създал собствен режим в Испания. Марк Лукул бил на поход в Тракия и превземал един по един гръцките колонии по черноморското крайбрежие, а брат му - Луций Лукул гонел стария римски неприятел Митридат VI Eвпатор из Мала Азия, та чак до Армения...
За командир на тези недообучени легиони бил назначен Публий Вариний - военачалник с голям опит но и с много предразсъдъци и тромав маниер на действие. Спартак предприел светкавични атаки и контраатаки и съумял да нанесе доста загуби на противника. След като Вариний не успял да го блокира римската армия отстъпила към Рим, а Спартак се прехвърлил в Южна Италия, където осигурил провизии за съмишлениците си, както и нови попълнения откъм човешки ресурси. Започнало и активно обучение на бунтовниците за водене на бойни действия, а също били изградени и работилници, в които се ковяло оръжие. В Южна Италия били формирани още три бунтовнически легиона, съставени от роби и забягнали провинциалисти. Когато Вариний възобновил бойните действия, гладиаторите били отпочинали и добре подготвени. Преторът претърпял съкрушително поражение. След тази победа гладиаторите фактически станали господари на полуострова. Според източниците армията на Спартак по това време достигнала до 70 000 души. Робската армия била въоръжена по римски образец - със свои знамена, команден състав и т. н. Спартак бил обявен за претор и награден с императорско звание.
В Рим избухнали дрязги между оптиматите и популарите, а градът бил изправен пред зърнена криза. За да спре притока на избягали роби към армията на Спартак, Сенатът издал декрет в който обещавал на всички боеспособни роби свобода, ако не се присъединят към въстанниците. Мнозина роби предпочели сигурната свобода пред съмнителните перспективи от една война и така Спартак бил лишен от попълненията на които разчитал. Може би затова приел решение да напусне Италия, а не да чака непобедимите римски армии да се завърнат на полуострова и да го унищожат. Повечето роби обаче били отраснали в Италия и не искали да напускат полуострова. Галът Крикс пък решил да води лична война срещу Рим и се отцепил със 20 000 свои съмишленика от армията на Спартак. В това време в Рим била сформирана консулска армия под командването на консулите Луций Хелий и Гней Лентул. За пръв път гладиаторите щели да се срещнат с добре обучени войници. Римляните унищожили отцепилия се отряд на Крикс. Спартак започнал отстъпление към Алпите, а консулите го следвали по петите, решени да го обкръжат по горното поречие на река По. За да избегне съединяване на силите им Спартак нападнал и разгромил първо отряда на Лентул, а след това с изненадваща атака смазал и армията на Гелий. В памет на Крикс Спартак заставил 300 благородни римляни да се бият като гладиатори.
В това време проконсулът на Цисалпийска Галия Kaсий Лонгин мобилизирал четири галски легиона и преградил с тях подстъпите към Алпите. При град Мутина гладиаторите след кръвопролитна битка отново победили. Пътят към Алпите бил свободен, но победите над регулярните армии така опиянили бунтовниците, че те решили да останат в Италия и да водят борба до край. По този начин най-големите победи на Спартак се превърнали в причина за по-нататъчното му поражение.
И така Спартак поел обратно на юг, но не нападнал Рим, а решил да се прехвърли в Сицилия - където робските въстания не преставали и където можел да намери подкрепа за каузата си.
В това време в Рим бил избран нов претор, натоварен да води военните действия срещу робите. Това бил младият и фантастично богат Марк Лициний Крас. Тъй като нямало особено много претенденти за този пост, Крас бил избран единодушно. Той добре осъзнавал, че войната няма да му донесе богатство, почести и право на триумф, но тя щяла да го направи по-влиятелен. За да успее един политик в Рим, е необходимо той да има военни победи и слава. Помпей бил велик пълководец и Крас искал да стане такъв, пък и всички робовладелци в Италия щели да го почитат, когато смаже въстанието. И така, Крас със собствени средства и давайки щедри парични възнаграждения набрал шест легиона от ветерани и опитни войници. След подбора Крас потеглил към Южна Италия, по следите на Спартак. По пътя срещнал остатъците от консулската армия, която прикривала подстъпите към Рим. Войниците й били деморализирани и обезверени. Крас решил да даде урок на своите войници. Дал на трите оредели консулски легиона за командващ некадърния Мумий, като го посъветвал да атакува и унищожи робите. Мумий нападнал армията на Спартак, която наброявала около 120 000 души. След три дни самоубийствени атаки оцелелите 3000 легионера се разбягали. Крас получил необходимия му повод. Той строил остатъците от армията и наредил те да минат през срамния обред децимация /по жребий бил екзекутиран всеки десети легионер, независимо дали бил показал геройство или бягал/. Мъртвият поръчителствал за живите си съратници. Миналите през децимация легионери никога не ще помислят за бягство, тъй като за живота им са платили с кръвта си техни другари. Така се раждала желязната дисциплина, която правела легионите непобедима. За разлика от повечето римски пълководци Крас не бил особено словоохотлив. Купищата обезглавени трупове били по-красноречиви от най-великия оратор.
През 71 г. пр. н.е. Крас започнал маневрена война срещу бунтовническата армия - специални малки отряди от кавалеристи и ветерани постоянно атакували робите, унищожавали фуража и припасите им. Част от робите се поддала на провокацията и нападнала легионите на Крас, но била обкръжена и избита. Спартак отстъпил към Брутийския полуостров и влязъл в съглашение с киликийските пирати, които му обещали да предоставят кораби, които да прехвърлят робите в Сицилия. В уречения час, обаче, когато въстаниците достигнали пролива, пиратите не се появили. Възможно е, че пиратите, които били съюзници на Митридат да са действали по негово внушение - робите трябвало да останат на полуострова, което да доведе до отзоваването на войските от Мала Азия и така Митридат да получи така необходимото му време за отбрана. Възможно е и Крас, който разполагал с неизчерпаеми средства да е подкупил пиратите. Спартак се опитал да строи салове, но бързото течение възпрепятствало това начинание, а около 7 000 гладиатори се издавили. В това време се получило известието, че армиите на Помпей и Лукул са отзовани от Испания и Мала Азия и ще дебаркират до дни.
На гладиаторите им оставал изходът да се върнат обратно, да смажат Крас и да си отворят път към Алпите.
На връщане обаче пътят на робската армия бил преграден от укрепления и насипи с дължина 50 км., проточили се през целия Брутийски полуостров. Така армията на робите била отрязана и обречена на гладна смърт. Избухнали епидемии и броят на боеспособните въстанници се топял. Единственият изход бил отчаяният щурм. В една мрачна нощ робите атакували укрепленията. Крас се изтеглил с армията си, оставяйки отделни подразделения да отбраняват укрепленията, нанасяйки огромни загуби на атакуващите. На сутринта гладиаторите запълнили рововете и пробили блокадата, но римляните вече били отстъпили. В това време Луций Лукул дебаркирал в Южна Италия с легионите си, а Помпей вече бил в Капуа. Пътят на Спартак бил отрязан. От армията му се отцепили частите на Каст и Ганик - разбунтували се провинциали, които не искали да напускат полуострова. Крас обкръжил отцепниците и ги разбил. Пътят на Спартак бил преграден. Положението му било безнадеждно - армията му се смалила до 30 000 души и не могла да противостои на трите елитни армии. Оставал бой до смърт.
Спартак разбил лагер до река Силар. Малко преди залез слънце Крас ги нападнал. Той не могъл да допусне победата да му бъде отнета от Помпей или Лукул. Битката била ожесточена. Целта на гладиаторите била да убият колкото може повече римляни, а на последните пък Крас обещал големи парични награди. Двамата пълководци лично водели войските си. Повечето гладиатори били избити, а малцината избягали били хванати след няколко дена от легионите на Помпей. Трупът на Спартак така и не бил намерен.
Крас постигнал своята цел. Той разгромил робите без помощта на другите пълководци и за да потвърди това, наредил пленените 6 000 гладиатора да бъдат разпънати на кръст по пътя от Капуа до Рим. Така той демонстрирал пред света мощта и неумолимостта на Рим!
Още статии от категория История
Римската дипломация
На протежение на няколко века Рим бил неголям град в Италия и до 4 в. пр. н. е. имал контакт само с околните племена. Отношенията със...
Погромът над Рациария е национален срам
От Красимира Лука, археолог На фона на археологическите разкрития, които ни радват всяко лято, има един район в България, над който е...
Битката при Тевтобургската гора
През 9 г. пр. н. е. осиновеният от император Август пълководец Друз преминал Рейн и подчинил територията до река Елба. В плановете на...
Битката при Адрианопол
Битката срещу готите при Адрианопол /Одрин/ на 9 август 378 година е повратна точка в историята на Римската империя. По това време...
Гладиаторите
Гладиатори /лат. gladiatores ; от gladius - меч/ било наименованието на роби, престъпници или военопленници в Древния Рим, които се сражавали...
Римляни убити в газова камера
През 256 г. 20 римски легионери умират не от меч или стрела и не на бойното поле, а задушени с отровен газ, пуснат в тунела, където са се...
За сваляне
_A_Handbook_of_Food_Processing_in_Classical_RomeRoman Wedding
Римский воин
Судьба Цивилизатора
Легионы Рима на Нижнем Дунае
Дакия в эпоху римской оккупации
История
Римската дипломацияПогромът над Рациария е национален срам
Битката при Тевтобургската гора
Битката при Адрианопол
Гладиаторите
Римляни убити в газова камера
Култура
Римската религияРимскоправните принципи
Образованието в Рим
Римските бани
Яденето на древните римляни
Римският календар
Общество
Робството в Древен РимРимската мерна система
Рим и Християнството
Пътуванията в Римската империя
Римските имена
Генеалогия на някои патрициански родове
Личности
Флавий ЕвгенийНерон
Плотина
Гай Юлий Цезар
Кар
Юлий Непот
Легиона
IV легион "Скитика" в РимРимската армия през 3 век
Разположение на легионите през 1-3 в.
Елитни подразделения и части в градовете
Животът на легионерите
Командването на имперския легион през 1 в пр. н. е. -2 в.
Римската флота
Битката при нос Акциум - 02. 09. 31 г. пр. н. е.Римската Флота
Коментари:
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.