Вторият етаж се строял над перистилия, а понякога и над атриума, бил с плосък покрив, върху който се разполагала неголяма градинка. Той имал и покрити балкони /пергули или мениании/. На втория етаж били спалните на членовете на семейството и прислугата и столовата /ценакулум/.



Светлината постъпвала в дома през колонадата и комплувия. Домовете се отоплявали първоначално от централно огнище, а впоследствие и от преносими печки с горещи въглени. В някои стаи имало специален отвор за дима. През епохата на Императорския Рим богаташките домове се отоплявали посредством хипокаусти в мазето от които горещият въздух преминавал по керамични тръби и нагрявал стените и пода.

Таванът в богатите римските къщи бил украсен с дърворезба, слонова кост и злато. Таванът в триклиния бил подвижен и от отвора в него по време на пиршеството се пускали цветя и подаръци.

Стените на римските домове били изградени от тухли, шпакловани, варосани и изографисани с рисунки или облицовани с мраморни плочки.

Боите използвани за живопис били от растителен произход /от костилни на плодове/ или от минарален произход /охра, лазурит/. Цветовете били бял, червен, жълт, черен, син, зелен и пурпурен. Начините за изографисване били три: фреска, темпера и енкаустика.

Фреската била съставена от няколко слоя свежа шпакловка изрисувани с водоразтворими бои.





Темпера – при него изографисването било върху суха шпакловка с бои на основата на яйчен жълтък и мед.

Енкаустиката представлявала рисуване върху дърво с бои на восъчна основа с помощта на нагорещени бронзови пръчици.

Подът на първия етаж бил покрит с трамбована глина, тухли, мраморни плочи или мозайка. Мраморните плочи били четириъгълни или многоъгълни с различни цветове. В Помпей са намерени плочки от т. нар. Александрийски стил /редуване черни и червени плочи на бял фон/.

Мозайката била възприета от гърците през 1 в. пр. н. e. С мозайки се украсявали подовете на домовете, вилите, термите и императорските дворци. Използвали се най-разнообразни сюжети – отделни, предмети, живорни, растителни и геометрични орнаменти, пейзажи, сцени от битки, лов и селския живот, гладиаторски боеве, митологични сюжети и пр.

 

С мозайки били украсявани и ларариумите, колоните, дори стените и таваните. Мозайките се правели от чакъл и от тесери – кубчета от мрамор и стъкло.

За разлика от кичозните частни домове, най-разпространени жилищни постройки в градовете били инсулите /insula букв. oстров/. Те била 3-5 етажни. На първия етаж се разполагали таберните /магазини/, а на по-горните живели обикновените римски граждани /най-бедните заемали най-високите етажи/. Етажите били разделени вертикални секции с отделна стълба.

- sella curulis - сгъваем стол без облегалка от слонова кост или мед /на него седяли само висшите магистрати или жреци/;



- sella balnearis - масивно кресло с невисока облегалка, изпозлвало се в термите;

- bisellium – двуместен стол без облегалка за магистрати /използвал се извън Рим/;

- subsellia - леки пейки oт дърво или бронз, предназначени за няколко човека /използвани в термите и обществените места/;

- hemicyclia – кръгли скамейки в градините;

Мебелите за лежане се наричали lectus /богато украсени със слонова кост, черупка от костенурка, сребро и злато/. Върху тях слагали матраци и възглавници /напълнени с вълна/ и одеяла.



Лектусите били различни видове:

- lectus cubicularis /спално ложе с облегалка за главата/;

- lectus lucubratorius /за четене и почивка/;

- lectus tricliniaris /по-широко ложе за обяд, приповдигнато в предната си част/, на което обикновено се разполагали полулегнали трима човека, облягайки се на разделящите ги възглавници;

- lectus punicanus /пуническо ложе със специална мрежа, пазеща от насекоми/.

В римските столови лектусите били поставяни по гръцки маниер - три с формата на буква П, затова ги нарекли триклинии /от гръцкото клиниус - ложе/.

Римляните обядвали, четели и писали лежейки, затова mensa /масата/ се използвала за поставка за съдовете. В триклиния се помествала само неголяма трикрака масичка – mensa tripes или полукръгла mensa lunata, тъй като всички ястия били поднасяни на пируващите от робите:



В богатите къщи масичките се правели от ценни видове дървесина /например туя/, и били украсявани със слонова кост. В бедните къщи менсите били правени от обикновено дърво с глинени крачка. В помощните помещения имало четириъгълни маси за съхранение на приборите /mensa vasaria или urnaria/. Имало и маси от мрамор в перистилия /около писцината/.

За съхранението на облеклата се използвали съндъци /арки/. Съндъкът за облекло се наричал arca vestiaria, направен от дърво и украсен с резба. Съндъкът за пари бил обкован с желязо. По-малки предмети римляните слагали в кожени калъфи /например папирусите/. В по-късни времена се появили и специални шкафове /armarii/ с рафтове за съдовете, папирусите и скулптурите на предците.

Извънградски къщи

Публикувана на
2009-01-22 21:41:20
от  last_roman