Кар

Marcus Aurelius Carus - роден около 224 г. За родното му място се спори, според Секст Аврелий Виктор е роден в Нарбон. Обявен за император през август или септември 282 г. в Сирмиум. Умира през юли или август 283 г.

Ето главните моменти от неговата биография в Scriptores Historiae Augustae.

Флавий Вописк от Сиракуза. "Кар, Карин и Нумериан"

"IV. Произходът на Кар се описва толкова различно от повечето автори, че при наличието на такова разнообразие не съм в състояние да кажа кое е вярното. Онесим, който твърде старателно е описал живота на Проб, твърди, че Кар е роден и учил в Рим, но родителите му са илирийци. Но Фабий Церилиан, който изкусно е проследил времето на Кар, Карин и Нумериан, твърди, че Кар е роден не в Рим, а в Илирия, и че родителите му не са панонци, а картагенци. Аз пък си спомням, че в някакъв дневник четох, че Кар е бил от Медиолан, но е бил вписан в списъка на сенаторите в град Аквилея. А самият той – нещо, което не може да се отрече – е искал да бъде смятан за римлянин, както показва писмото му, което като проконсул е написал до своя легат, насърчавайки го към добро изпълнение на длъжността. Писмото на Кар: "Марк Аврелий Кар, проконсул на Киликия, до своя легат Юний. Нашите предци, прочутите римски първенци, при избирането на легати са имали обичай да дават чрез тези, на които поверяват държавата, пример за собствените си нрави. Но даже и да не е било така, аз не бих постъпил другояче. А аз съм постъпил точно така, ако с твоя помощ не допускам грешки. Прочее действай по такъв начин, че да не изпадаме в несъгласие с нашите предци, т.е. с мъжете на Рим." Виждаш, че в цялото писмо той иска за негови предци да бъдат смятани римляните.

V. Това твърдение за рода му се вижда и в неговата реч, дадена пред сената. Веднага щом бил избран за император, той писал до сенаторите между другото и следното: "Прочее трябва да се радвате, сенатори, че император е станал един човек от вашето съсловие и от вашия род. Затова ще се старая императорите – чужденци да не изглеждат по-добри от императора – ваш сънародник". И от това място е достатъчно ясно, че той е искал да бъде смятан за римлянин, т.е. за роден в Рим.

И така, преминал през гражданските и военните длъжности, както показват надписите по статуите му, Кар бил направен преториански префект от Проб и създал у войниците такова благоразположение към себе си, че след убийството на такъв владетел като Проб той единствен бил счетен за достоен за императорската власт.

VII. ... Веднага щом поел властта, със съгласието на всички войници започнал подготвяната от Проб война срещу персите, а синовете си обявил за цезари, като Карин назначил да се грижи за Галия заедно с най-отбрани мъже, а със себе си взел Нумериан, младеж колкото отличен, толкова и красноречив ...

VIII. След като с големи приготовления и цялата войска на Проб довел почти докрай войната със сарматите, която водел, Кар се насочил срещу персите, и тъй като никой не излизал срещу него, превзел Месопотамия и достигнал до Ктезифонт; и докато персите били заети с вътрешни размирици, заслужил името "персийски император". Но когато жаден за слава – и най-вече понеже го подбуждал префектът му, който в ламтежа си да стане император желаел неговата и на синовете му смърт – напреднал още повече, бил погубен, според някои от болест, а според повечето – от мълния. Не може да се отрече, че по времето, когато умрял, внезапно се раздал такъв гръм, че мнозина, говори се, умрели само от страх. И тъй, той боледувал и лежал в палатката си, а когато се явила силна буря, страшна мълния и, както казахме, още по-страшен гръм, той издъхнал. Юлий Калпурний, който му бил секретар, е изпратил до префекта на Рим такова писмо относно смъртта на Кар: "Когато Кар," – казва той между другото – "нашият наистина скъп император (лат. carus = "скъп"), беше болен и лежеше в палатката, внезапно се надигна буря с такава вихрушка, че затъмни всичко и не можехме да се разпознаем един друг; после непрекъснатите сътресения, предизвикани от мълниите и гърмежите – като светкавици идващи от пламналия небосвод – отнеха на всички ни съзнанието за реалността. И тогава внезапно се развикаха, че императорът е мъртъв – след мощния гръм, който ужаси всички. Към това се добави и фактът, че прислужниците от скръб по смъртта на императора подпалиха палатката му. Оттук веднага се породи и слухът, че той е бил убит от мълния – а той, доколкото можем да знаем, беше без съмнение погубен от болестта."

IX. Аз цитирах това писмо, защото повечето хора твърдят, че имало някаква повеля на съдбата, че римски император не може да премине Ктезифонт, и Кар бил погубен от мълния затова, защото искал да премине тази граница, която е установена от съдбата. Но нека боязливостта – обречена да бъде стъпквана от храбростта – пази своите похвати за себе си. Защото е възможно и винаги ще бъде възможно (това бе доказано благодарение на най-боготворения Цезар Максимиан) персите да бъдат победени и да преминем отвъд техните граници, и аз мисля, че това ще се случи, ако нашите не пренебрегват обещаната от божествата подкрепа. Много неща показват, че Кар е бил добър владетел, и най-вече следното: веднага щом получил императорската власт, така умело смазал във война сарматите (одързостили се след смъртта на Проб до там, че заплашвали да нахлуят не само в Илирик, но и в Тракия и Италия), че за няколко дни осигурил на двете Панонии безопасност, като били избити 16000 сармати, а пленени – 20000 от двата пола.