Генеалогия на някои патрициански родове

Званието Патриций се предавало или по рождение /agnatio/, или чрез натурализация /cooptatio/, т. е. даряване на правото на римски патрициат на неринмски /албански, сабински, етруски/ родове.

Оттук и разликите между чисто римски патрициански родове и тези на придошлите. Първите се наричали gentes maiores, а вторите - gentes minores.

Към maiores gentes принадлежали Емилии, Корнелии, Фабии, Мании, Валерии и др. Към gentes minores спадали например Юлиите, Клавдиите и Валериите /със сабински произход/, и Метелите.

Образуването на нови патрициански родове имало място само в период на родовата община, т. е. в дорепубликанската епоха; по време на републиката не бил създаден нито един нов патрициански род.

Родът на Юлиите извеждал родословието си от Асканий, синът на легендарния троянец Еней, който от своя страна според митологията бил син на дарданския цар Анхис и богинята Венера. Асканий, приел името Юл и основал през 1152 г. пр. н. е. град Алба-Лонга, на югоизток от Капитолийския хълм. От X век пр. н. е. този град станал столица на латинския съюз, но през VII век пр. н. е. бил разрушен от римския цар Тул Хостилий, който преселил жителите му /а покрай тях и семейството на Юлиите/ в Рим.

Последният представител на това семейство по мъжка линия бил диктаторът Юлий Цезар, който осиновил Октавиан. Той от своя страна чрез жена си - Ливия Друзила се сродил с другия патрициански род - този на Клавдиите. Днес родът на Юлиите може да бъде проследен до началото на IV в. пр. н. е.

http://gugukaran.narod.ru/roma/iulii.html

на Клавдиите:

http://gugukaran.narod.ru/roma/claudii.html

родът на Корнелиите

Патрициански

1) Малугинензи, 2) Сципиони, 3) Руфини и Сулли, 4) Лентули, 5) Цетеги (Cethegi), от които най-известен е Гай Цетег, привърженик на Катилина, екзекутиран за участието във въстанието; 6) Долабелли, 7) Цинни в това число и участвалият в заговора против Август - Гней Цинна.

Плебейски

Балби (Balbi), Галли (Galli), Маммули (Mammulae), Мерули (Merulae). От тях е известен Гай Корнелий, народен трибун от 67 до н. э., провел редица реформи срещу оптиматите.

Сципиони /лат. Scipio — 'жезъл', 'прът'/. Наименованието им е свързано с легендата за младежа, който навсякъде съпровождал слепия си баща, служейки му за бастун. Оттам и когноменът, отделил клона на тези представители от рода на Корнелиите, отличаващи се със строго патриархално възпитание, скромност и преданост към близките. Сципионите били политически съюзници на Павлите от рода на Емилиите и били достатъчно влиятелни в края на първите Илирийски войни 229-219 г. пр. н. е.

Известни са:

Л. Корнелий Сципион, консул 350 пр н. е.;

Луций Корнелий Сципион Барбат;

Гней Корнелий Сципион Азина;

Луций Корнелий Сципион;

Гней Корнелий Сципион Калв;

Публий Корнелий Сципион I;

Публий Корнелий Сципион II Африкански;

Публий Корнелий Сципион Назика;

Луций Корнелий Сципион Азиатик;

Луций Корнелий Сципион, претор 174 пр. н. е.;

Публий Корнелий Сципион Назика Коркул, консул 162 и 155 г. пр. н. е.

Публий Корнелий Сципион Назика Серапион;

Публий Корнелий Сципион, консул 16 пр. н. е.;

Публий Корнелий Сципион, консул 52 г.;

С. Корнелий Сципион Л. Салюдиен Орфит, консул 149 г.;

С. Корнелий Сципион Салюдиен Орфит, консул 178 г.

Емилии /Aemilii/ — един от старите римски родове /gentes maiores/. По традиция водят началото си от Мамерк, син на Питагор, наречен /Aemylos/, заради ораторските си качества. Техни клонове са Емилии — Лепиди, Мамерки, Павли и Скаври.

Емилии:

М. и Гай Емилии — трибуни 390 пр. н.е.;

Л. Емилий — трибун 388 пр. н.е.;

Л. Емилий Регил — претор.

Потомци на освобожденците на Емилиите:

Блоссий Емилий Драконций — поет и ретор;

Емилий Макр — поэт;

Емилий Папиниан — юрист;

Емилий Аспер /края на II в./ — коментатор на Теренций, Саллустий и Вергилий;

М. Емилий Емилиан /207-253 г./ — император, управлявал около 3 месеца през 253 г.

http://gugukaran.narod.ru/roma/aemilii.html

Фабии — римски патрициански род, според преданието родоначалникът им бил Херакъл. Членовете на този род преди се наричали Фодии /от fodere, ровя ами/, тъй като се занимавали с лов на животни. Това бил един от най-многочислените и влиятелни римски родове. Много от членовете у заемали висши магистратски длъжности. Представителите на този род са известните Фабий Максим Рулиан /сражавал се срещу самнитите/ и Квинт Фабий Максим Кунктатор /срещу Ханибал/, историкът Квинт Фабий Пиктор.

Валерии — древнеримски патрициански род, от сабински производ, името на който се среща в древните предания за образуването на Римската държава. За свой родоначалник Валериите считали Волез, приятел на Тит Таций, современник на ромуловската епоха.

Представителите на този род участвали във всички важни събития по протежение на цялата римска история и родът съществувал до падането на Римската империя.

През републиканския период родът Валерии се разпаднал на няколко клона: Maximus, Volusus, Poplicola, Potitus, Corvus, Lavinius, Flaccus, Messalla, Falco.

Некои членове упаднали и станали клиенти на други патрициански родове и се превърнали в плебеи /Валерии Тапони и Триарии/.

От времето на империята са известни:

1) Валерий Азиатик /Asiaticus/, от Виенна, който бил любимец на Калигула, избран за консул през 41 г., и участвал в заговор срещу него. Ползвал се с благоразположението на Клавдий, но несметното му богатствно, както и това, че владеел великолепните градини на Лукул довело до гибелта му.

2) Валерий Мессала, кoйто бил praefectus Praetorio в Рим при Теодосий I и Хонорий /до 403 г./, приятел на Симмах и един от последните представители на езическата римска аристокрация.