Магистрати

МАГИСТРАТИ – лицата, заемащи магистратурите в Древния Рим. Магистратурите възникнали след изгонването на царете с цел да се разпредели и постави под контрол освободената от тях власт. Те представлявали оригинално творение на римската политическа мисъл. Били колегиални, едногодишни (освен тези на диктатора и цензора), изборни, неплатени и йерархизирани. По редица признаци съществували разлики в йерархията на магистратите: курулни магистрати, които дълго време били достъпни само за патрициите (консул, претор, едил, цензор), и некурулни (квестор, плебейски едил, народен трибун); магистрати с imperium (военна власт): (консул, претор, диктатор) и без imperium: (едил, квестор, цензор, трибун); висши магистрати, избирани от центуриатните комиции (консул, претор, цензор) и низши магистрати, избирани от трибутните комиции (квестор, едил, трибун); магистрати, които имали право на големи ауспиции (консул, претор, цензор, диктатор), на малки ауспиции (едил, квестор) и изобщо нямали право на ауспиции (плебейски едил, народен трибун); редовни магистрати (консул, цензор, претор, едил, квестор, трибун) и извънредни магистрати (диктатор, началник на конницата, интеррекс). Плебейски магистрати били плебейският едил и народният трибун. От гледна точка на протокола магистратите с imperium имали право на ликтори и фасци; курулните магистрати имали право да носят обшита с пурпурна ивица тога (toga praetexta) и да седят на курулно кресло с облегалка (sella curulis), докато некурулните магистрати носели обикновена тога и седели на нисък стол без облегалка (subsellium). В течение на вековете плебеите получили достъп до всички магистратури, като тази еволюция приключила в 366 г. пр. Хр. Конфликтите, пораждани от самия характер на колегиалното упражняване на властта, били решавани по няколко начина: упражняване на властта на смени (за един ден или някакъв друг период от време пълната компетенция преминавала в ръцете на единия магистрат), разпределение на компетенциите (по споразумение или по жребий). От друга страна, противоречията между магистратите от един и същ или от различен ранг се уреждали чрез три вида процедури: намеса, или intercessio (правото на магистрата да се противопостави чрез апелация на сенатско решение, на законопроект или на указ на друг магистрат от същия или по-низш ранг, когато това засяга живота или гражданското състояние на римски гражданин); вето, или prohibitio (правото на забрана спрямо действията на магистрат от по-низш ранг); лошо предзнаменование, или obnuntiatio (противопоставяне, мотивирано от неблагоприятни поличби, при свикване на комициите). За да бъде избран за магистрат, кандидадът трябвало да отговаря на следните условия: да бъде римски гражданин от мъжки пол, да е служил във войската, да не е осъждан, да е навършил определената за всяка магистратура възраст. Достъпът до магистратурите ставало по установен ред (cursus honorum), като преминаването през по-долното стъпало в йерархията било задължително за достигане до по-горното.

АВГУРИ - Служители, които са разгадавали предзнаменования. Имали са право да забраняват всякаква държавна или обществена дейност, ако предзнаменованията били неблагоприятни.

ГРАДСКИ ПРЕФЕКТ /Praefectus Urbi/ - управител на Рим. Най-често бивш консул. В Царския период е известен като Custos Urbis - първоначално замествал царя, когато посленият бил извън града. След провъзгласяването на републиката градският префект изпълнявал функциите на консулите, когато те отсъствали. По времето на Август тази магистратура става постоянна и градският префект отговаря за касапите, банкерите, пазачите, театрите. Има пълномощията да разпределя постовете между вигилиите . Разполага с юридическата власт за разрешаване на проблеми между робите техните господари, между работодатели и подчинените им, както в споровете за наследство и между синовете и бащите им.

ДИКТАТОР – извънреден магистрат, избиран измежду бивши магистрати с решение на Сената по предложение на единия от консулите за срок от шест месеца, когато се появели изключителни обстоятелства и голяма опасност за държавата. Докато траел мандатът му, всички останали магистрати били на негово подчинение. Диктаторът притежавал неограничени пълномощия, не подлежал на отчет и бил напълно независим. Имал право на 24 ликтори. Характерният за републиканския Рим принцип на колегиалността се проявявала в това, че новоназначеният диктатор трябвало на свой ред да назначи началник на конницата, който бил негов помощник и чиято власт така или иначе произлизала от тази на диктатора и я допълвала. След изпълнението на поставената му задача диктаторът бил длъжен, дори и преди изтичане на шестмесечния срок, да свали предоставените му пълномощия.

ЕДИЛИ - Избрани държавни чиновници, отговарящи за обществения ред, за раздаването на жито, администрацията на пазарищата и обществените игри. Съществували са два вида едили - плебейските /които не са притежавали отличителни знаци/ и курулските едили - носели са раирана тога и са седели на т. нар. курулски стол. Последните са имали право да раздават правосъдие по гражданските дела, докато плебейските едили са могли да налагат само парични глоби.

ИМПЕРАТОР - през републиканския Рим почетна титла, давана на победония полководец, за пръв път на Сципион Африкански; от Август титлата обозначавала управителя на държавата.

КВЕСТОР – Най-ниската степен на избираем държавен служител. През Царската епоха и Ранната република квесторите били натоварени с разследването на углавни престъпления и даването под съд на виновните лица. След учредяването длъжността на консулите започнали да отговарят за хазната и държавния архив. Били редовни, некурулни магистрати, избирани от трибутните комиции. Първоначално били двама, после броят им нараснал (20 в началото на I в. пр. Хр.). Във военните кампании се грижели за финансирането на войската и продажбата на плячката. Впоследствие отделни квестори завеждали финансовите потоци във връзка с флота, акведуктите, строителството.

КОНСУЛ – след изгонването на царете от Рим (509 г. пр. Хр.) така се нарича единият от двамата магистрати, избирани от Народното събрание за 1 година начело на държавата. В техните ръце била съсредоточена висшата административна, а по време на война – и военна власт. От 367 г. пр. Хр. единият от консулите трябвало да се избира измежду плебса. Пред консула вървели 12 ликтори.

КОНСУЛАР – бивш консул /или проконсул/ - поемал управлението на т. нар. проконсулски провинции.

ЛЕГАТ – термин с многопосочни значения (представител, пратеник, офицер). „Легатите на римския народ“ били сенатори, изпратени с мисия в чужда държава. Във войската легатите по време на Републиката били офицери, командуващи отделни видове войски (кавалерия, резерви, тил и др.), по време на Империята се превърнали в командири на легиони. Употребата на термина в началото на V в. пр. Хр. обаче е анахронизъм.

ЛИКТОРИ – тържествената свита първоначално на римските царе, а по време на Републиката – на римските магистрати. Съвместявали функциите на телохранители, ординарци и изпълнители на наложените от магистрата наказания. Предшествували ги при всяко тяхно движение в или извън града, като им правели път в тълпата. На лявото си рамо носели снопчета пръчки (фасци) – символ на върховната власт (imperium) на магистрата, а извън града втъквали в тях секира – символ на военната му власт. Диктаторът имал 24 ликтори, консулът – 12, преторът – 2-ма в Рим и 6 извън градската черта.

НАЧАЛНИК НА КОННИЦАТА – магистратура, съществувала още през Царската епоха, но само като военна длъжност. По време на Републиката началникът на конницата бил избиран от диктатора като негов помощник. През своя мандат се ползувал от пълен имунитет, но бил длъжен да предаде пълномощията си заедно с диктатора. Във войската бил нещо като негов началник-щаб.

ПОНТИФЕКС – член на жреческа колегия, учредена според преданията от втория римски цар Нума Помпилий. Следял за обществените и частните жертвоприношения. В късната фаза на републиката е имало само 15 понтифекса - 7 патриции и 8 плебеи. Върховният жрец се е наричал Понтифекс максимус /в последствие Римските императори си присвоили тази титла/.

ПРЕТОР - Магистрат или съдия, избиран ежегодно заедно с консулите. В крайната фаза на републиката имало 8 претора. Най-висшият - Praetor urbanus - е бил върховен съдия при гражданските дела между гражданите в Рим. Praetor pаeregrin отговарял за делата, в които участвали чужденци. След изтичане на на мандата преторите ставали пропретори и поемали управлението на пропреторски провинции.

ПРЕФЕКТ - (praefectus - началник). Административна, военна, съдебна длъжност. Лицата, които ги изпълнявали, били избирани от съсловието на сенаторите и конниците за определен период от време. По късно префектите били назначавани за управители на провинции, помагали на преторите, на военачалниците. Делели се на граждански и военни.

Гражданските префекти били назначавани най-често сенатори. Praefectus frumenti dandi - отговарял за раздаването на храни на народа; Praefectus aerarii Saturni - бивши претори, двама на брой, които отговаряли за държавното съкровище; Praefectus urbi - бивш консул, управител на града. Praefectus alimentorum - бивш консул, отговарящ за финансовата издръжка на сираците.

От съсловието на конниците също били избирани граждански префекти - Praefectus annonae - отговорен за хранителните доставки за Рим /пряко подчинен на Praefectus urbi/; Praefectus civitatium - управител на провинция или част от нея; Praefectus vehiculum - отговарящ за пътищата; Praefectus vigilum - командващ нощната стража;

Военните префекти били назначавани от съсловието на конниците: Praefectus praetorio - началник на императорската стража /понякога двама/, изпълнявал и юридически функции; praefectus castrorum - началник на лагера, praefectus classis - командващ флотата, praefectus fabrum - отговарящ за интендантството и логистиката. Военните префекти командвали спомагателните войски.

ПРОКУРАТОР - управител най-често на провинция, изпълняващ ролята на главнокомандващ и съдия. Тази длъжност е разпространена в късната Република.

СЕНАТ - Най-важният съвещателен орган на Рим. Имал е от 300 до 600 члена, които са били избирани преди това на държавна служба. Първоначално Сенатът е изпълнявал законодателна и изпълнителна власт, но по-късно тези права преминават към съдилищата и народните събрания. Остават правомощията във външната политика и правото да се назначават военачалници. Сенаторите са носели обточена туника.

ТРИБУН - Представител на на плебеите с право на вето и на законодателна инициатива. Служба, запазена само за плебеите. Военните трибуни били избирани само измежду млади сенатори и конници и са служили като адютанти на военачалниците.

ТРИУМВИРИ - колегиум от трима мъже, често съставяна комисия за изпълнение на специални политически или религиозни задачи. Да се различава от частния триумвират на вличтелни мъже с цел собствена облага /Този на Помпей, Цезар и Крас и на Антоний, Октавиан и Лепид/.

ФЕЦИАЛИ - римска колегия от жреци, на която било възложено обявяването на война, провъзгласяването на мир, сключването на договори и т. н. Фециалите се избирали пожизнено от патрициански семейства, личността им била неприкосновена и те изпълнявали ролята на посланници на Римската република. Основаването на колегията се приписва на римските царе Нума Помпилий и Анк Марций. При обявяването на война се принасяло в жертва прасе, след което по посока на вражеската територия се хвърляла окървавена хаста. Този обред формално осигурявал на Рим воденето на справедлива война — bellum iustum (pium). От 280 г. пр. н. е., по време на войната с Пир, за вражеска територия се приемал храма на Белона, пред които се хвърляли копията.

ФЛАМИНИ - Върховни жреци на държавните божества. Колегията на фламиниите имала 15 члена. С най-висок ранг са били жрецът на Юпитер /flamen Dialis/ на Марс /flamen Martialis/ и на Квирин /flamen Quirinalis/. Те са отговаряли за ежедневните жертвоприношения. Върховният жрец на Юпитер е одличал специална тога. Имал е право на курулски стол и един ликтор. Освен това е бил член на Сената.

ХАРУСПИКИ - членове на жреческата колегия на етруските. Предсказвали бъдещето по вътрешностите на жертвени животни.

ЦЕНЗОРИ - Магистрати, избирани на всеки пет години. Задачата им била да определят гражданския ценз, т. е. да оценят имуществото на населението за разпределянето му по класи - с цел плащане на данъци. Другото им задължение било да прочистват Сената от недостойни членове. Имали са право да забраняват дадени религиозни обреди или прекомерни наслади, ако са ги смятали за вредни за обществения морал или за "неримски". Избирали са се по двама цензори, като всеки от тях е можел да отмени решение на колегата си. Цензори са ставали обикновено бивши консули.

Сайтът е разгледан 45 814 509 пъти

Ако желаете да рекламирате при нас!

Най-нови статии

Римската дипломация

Робството в Древен Рим

Римската религия

Римската мерна система

Римскоправните принципи

Календар за 09 февруари

Арести в Бенгази

Тодор Живков е оправдан от ОС на НК на ВС

XIII ОНС още парична помощ за илинденци и преображенци

Дадена е политическа амнистия

От галерията...

Анкета

Харесва ли ви порталът за Рим?

АНКЕТА: Харесва ли ви порталът за Рим?

Магистрати

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари:

Още статии от категория Общество

ГЛОБАЛНА ЕКОЛОГИЯ

Спектакъл в театъра на анархията

Римско административно право.Пътната администрация на римляните

За сваляне

История

Култура

Личности

Общество

Легиона

Римската флота

Обсадно изкуство

Помощни войски