|
АНКЕТА: Харесва ли ви порталът за Рим?
Статия от категория Общество
Римското обществоСтатията е видяна 5037 пъти КЛИЕНТ – човек, намиращ се в специфични взаимоотношения и под покровителството на даден патриций, наречен патрон. Клиентът можел да бъде свободен римски гражданин от плебейски произход, чужденец, освободен роб. Отношенията между клиента и патрона били основани върху верността (fides) и взаимните задължения (obligationes): клиентът често носел родовото име на своя патрон, участвувал във всички религиозни празници на семейния му култ, нямал право да свидетелствува срещу него в съда, съпровождал го по време на война, поддържал го в политическия живот; от своя страна патронът бил длъжен да подпомага материално своите клиенти и по всякакъв начин да защитава техните интереси. Всяка сутрин клиентите се явявали пред своя патрон, за да поднесат поздравленията си (salutationes), а той им давал своя дар (sportula) – малка кошничка с продукти или ястия, впоследствие – и с пари. В Късната Република и през Императорската епоха богатите клиенти подпомагали материално патрона си. Клиентите били важна опора на политическата върхушка, често техният брой бил важно свидетелство за авторитета и обществената сила на патрона. КОГНОМ /cognomen/ - Фамилното име, обозначаващо отделен клон на даден род, напр. Гай Юлий Цезар /Гай от клона на Цезарите от рода на Юлиите. Няколко плебейски рода са нямали когном, като Мариите и Антониите. КОЛОНИСТИ – основателите и гражданите на колония. КОЛОНИЯ – военно-земеделско селище или област, организирано с решение на Сената в покорени от Рим страни. Част от завладяната земя оставала за местното население, част била давана на заселниците, които запазвали гражданския си статут и в колонията. Колониите имали автономия и градско устройство по подобие на римското. Съществували три вида колонии: 1. римски, съставени само от римски граждани, които били изпращани в стратегически точки; 2. латински, съставени от членове на Латинския съюз, а след разпускането му през 338 г. пр. Хр – от колонисти с латинско гражданство; 3. колонии от ветерани, съставени от отслужили воини от римската войска (от I в. пр. Хр. нататък). Най-висок ранг имали колониите от римски граждани. Целта на създаването им е двояка: решаване на демографския проблем с излишното население; охрана на новозавладените земи. КОМИЦИИ – народното събрание в Древния Рим. В зависимост от епохата и функциите различаваме три вида комиции: куриатни, центуриатни, трибутни. КОМИЦИИ КУРИАТНИ - събрания на патрициите по курии. Не се включвали плебеите. Това е най-старото римско събрание след Comitia Calata. Организирани са в 30 курии, всяка от които дава по един глас. КОМИЦИИ ТРИБУТНИ – подразделения на Народното събрание, в което патриции и плебеи гласували според принадлежността си към дадена триба (tribus). Неизвестно е кога този начин на гласуване се е наложил: според някои изследователи той датира от средата на V в. пр. Хр. и произлиза от събранията на плебса (concilia plebis), на които се избирали народните трибуни, но по-вероятно е този процес да е приключил към началото на III в. пр. Хр. Трибутните комиции били свиквани от консулите или преторите. Техните правомощия били: политически (избор на низшите магистрати: квестори, едили, както и на народни трибуни и плебейски едили), законодателни (гласуване на законите); съдебни (право да се произнасят присъди при определени казуси). Организацията на трибутните комиции, основани на териториалния принцип, би трябвало да осигури истинско демократично представителство. Но в действителност разграничението между 4-те градски и 31 селски триби в съчетание с правото на цензорите да вписват произволно гражданите в която триба решат, подкопало този принцип: надделяло предимството на заможните граждани, които били вписвани в селските триби, притежавайки 31 гласа, докато бедното население било вписвано в градските триби, оставайки само с 4 гласа. КОМИЦИИ ЦЕНТУРИАТНИ – подразделения на Народното събрание, в което патриции и плебеи гласували по принципа на имуществения ценз (периодично преброяване с цел установяване размера на имуществото). Според историческата традиция били създадени в средата на VI в. пр. Хр. от Сервий Тулий. Първоначално от 193-те центурии 100 били от първа класа, което осигурявало превеса на най-богатите и знатни римляни във вземането на всички важни държавни решения. Центуриатните комиции решавали въпросите на мира и войната, избирали висшите магистрати, изпълнявали съдебни функции. КОННИЦИ /еquites/ - Първоначално граждани, които били достатъчно заможни, за да имат кон и да служат в кавалерията. По-късно за приемането в съсловието на конниците е било необходимо имущество от най-малко 400 000 сестерции. Конниците са били заможната средна класа в Древния Рим. В центурианското събрание са образували 18 центурии и в началото са имали право да гласуват първи. Повечето финансови професии - банкери, финансови посредници, търговци и др. са били запазени за съсловието на конниците. КУРИЯ – първоначално с този термин се обозначавали обединенията от няколко патрициански рода. Древната политическа система в Рим предвиждала разделянето на целия народ на три триби (племена), всяка от които се състояла от по 10 курии (родови обединения). Начело на всяка курия стоял изборен курион, тя имала общо землище, общи светини и празници, общо място за събрания, наричано също курия. През периода на утвърждаване на римската държава куриите имали важно административно, политическо и военно значение: в тях се провеждали изборите и се извършвал наборът на войската. Впоследствие изгубили тази си роля и запазили някои религиозни функции, както и формалното право да дават на магистратите военни пълномощия. По време на Републиката терминът курия се употребявал най-вече за обозначаване сградата, в която заседавал Сенатът. НОБИЛИ /nobiles/ - Патрициански или плебейски родове, които са имали в редиците си поне един консул. НОВ ЧОВЕК - /homo novus/ - Първият консул в рода, издигащ го по този начин в съсловието на нобилите. НОМЕН /nomen/ - Името на един род или клон от рода, напр. Гай Юлий Цезар. ОПТИМАТИ - Партията на "най-добрите", т. е. аристокрацията. ОСВОБОДЕН РОБ - С официалното си освобождаване робът е получавал всички граждански права, с изключение на правото да заема държавна длъжност. Децата на освободения роб вече били пълноправни граждани. ПАТРИЦИИ – класово-съсловна общност в Древния Рим. Първоначално така били наричани пълноправните членове на римската община, представители на родовете, влизащи в нея при създаването на Рим. Много бързо те се превърнали в привилегирована част от обществото, ръководна върхушка, притежаваща родова знатност и значителни имоти (главно поземлени). До времето на Късната република от нея били излъчвани повечето магистрати и сенатори. През царския период и Ранната република патрициите имали решаващо икономическо и политическо значение. През Късната република възходът на конническото съсловие отнел голяма част от икономическата мощ на патрициите. На патрициите се дължала съществуващата по време на Републиката класова аристократическа форма на управление. У Тит Ливий те почти навсякъде са обозначени с думата patres (бащи, отци), която се съотнася както с patres familiarum (бащите на големите патриархални семейства, от които се състоял родът), така и с patres или patres conscripti (отци, сенатори). Patricii („татковчета“) първоначално било названието на мъжката челяд в сенаторските семейства. Впоследствие то се употребявало като опозиция на плебса. В първите книги от историята на Тит Ливий patres в повечето случаи е синоним на сенатори и патриции. В настоящия превод разграничението между тези понятия, доколкото е било възможно, е направено според контекста на всяко място, където се среща. ПАТРОН – в Древния Рим „покровител“, „настойник“, поел нещо като бащинска опека над своя клиент. Терминът етимологически произлиза от „патер“ – баща. Патронът (първоначално от патрициански произход) бил господар и представител на своите клиенти (непълноправни граждани, освободени роби или чужденци) пред съда, администрацията и другите публични институции. По време на Късната република и Империята клиентите правели скъпи подаръци и плащали немалки суми срещу влиятелната закрила на своя патрон. Връзките на патроната и клиентелата обикновено били скрепявани с взаимни клетви и санкционирани от религиозното и обичайното право на съответните градове или страни. ПЛЕБС – класово-съсловна общност в Древния Рим с все още неизяснен от науката произход. По всяка вероятност първоначално плебсът се състоял от римски граждани, които не били асоциирани с култа на града и следователно нямали пълните политически права като част от римската община (Populus Romanus). Това поражда предположението, че етническият му произход не бил общ с този на римляните – вероятно покорени народности, преселници от други градове, стари клиенти на патрициите. Постепенно по-богатите плебеи получили редица права, от тях се образувало конническото съсловие с военни и политически функции, което по-късно се превърнало в търговско-лихварско съсловие. След дълга борба плебеите получили достъп и до магистратурите (IV в. пр. Хр.), като дори си извоювали специална плебейска магистратура – народен трибун, недостъпна за патрициите. В Късната република представители на богати плебейски родове успели да достигнат до сенатска кариера и влезли в т. нар. нобилитет, тоест изравнили се напълно по права и политически привилегии с патрицианските родове. През Империята „плебеи“ е синоним на „тълпа, простолюдие“. ПОПУЛАРИ - Партията на обикновения народ. ПРЕНОМ - Малкото име на свободнороден човек, например Марк, Секстий, Гай. Жените са носели женската форма на малкото име на баща си. РОД /Genus/ - Имената на патрицианските родове, водещи началото си от един прародител. Напр. Гай Юлий Цезар /Гай от клона на Цезарите от рода на Юлиите/. ТРИБУС /tribus/ - буквално "племе". Административно поделение на римското общество. В града е имало четири, а в околността - 31 трибуса. Нови граждани били зачислявани към вече съществуващ трибус. Още статии от категория ОбществоЖестокостите, условие за модерната епоха- заслужават СкункстПрестани да скубеш коси и се плашиш от сянката си, от сатанинското лице, което рисуват за земите и прадедите ни. Няма как да ни ... ГЛОБАЛНА ЕКОЛОГИЯИЗОБРЕТЕНИЕ НАЧИН ЗА ИЗЧИСЛЕНИЕ БРОЯ НА ХОРАТА, КОИТО ПРИРОДАТА МОЖЕ ДА ИЗХРАНИ , БЕЗ ДА СЕ ПРЕДИЗВИКВАТ МЕСТНИ ИЛИ ГЛОБАЛНИ... Спектакъл в театъра на анархиятаСПЕКТАКЪЛ В ТЕАТЪРА НА АНАРХИЯТА Седим и гледаме театъра на българските политически шутове. Постановката е... Римско административно право.Пътната администрация на римлянитеРимското административно право са били правнитенорми организиращи правомощията на римската администрация като ги координира... Робството в Древен Рим Римската икономика била построена на използването на робски труд и търговията с роби,...
Римската мерна системаДревноримските мерки се отличават с богата терминология, съдържаща конкретни обозначения за всеки отделен случай - нещо характерно за... За сваляне_A_Handbook_of_Food_Processing_in_Classical_RomeRoman Wedding Римский воин Судьба Цивилизатора Легионы Рима на Нижнем Дунае Дакия в эпоху римской оккупации ИсторияРимската дипломацияПогромът над Рациария е национален срам Битката при Тевтобургската гора Битката при Адрианопол Гладиаторите Римляни убити в газова камера КултураРимската религияРимскоправните принципи Образованието в Рим Римските бани Яденето на древните римляни Римският календар ОбществоРобството в Древен РимРимската мерна система Рим и Християнството Пътуванията в Римската империя Римските имена Генеалогия на някои патрициански родове ЛичностиФлавий ЕвгенийНерон Плотина Гай Юлий Цезар Кар Юлий Непот ЛегионаIV легион "Скитика" в РимРимската армия през 3 век Разположение на легионите през 1-3 в. Елитни подразделения и части в градовете Животът на легионерите Командването на имперския легион през 1 в пр. н. е. -2 в. Римската флотаБитката при нос Акциум - 02. 09. 31 г. пр. н. е.Римската Флота Обсадно изкуствоОбсадното изкуство в Древен РимПомощни войскиПомощни войски /Auxilia/ |
||||||
Ползване на материали
Забранено е копирането без предупреждение!
БГ История не носи отговорност за достоверността на публикуваните материали. Целта на проекта е да популяризира историята като наука и в частност българската история. Ако някой види авторски свой материал, публикуван в сайта без да бъде упоменат източника, моля, нека се свърже с администраторите на сайта.
Коментари: