[img]http://kiwiyogi.files.wordpress.com/2009/03/20060510-250px-marcus_aurelius_bust.jpg[/img]
"Да доближаваш едно добро до друго толкова плътно, че между тях да не остане ни най-малка междина — това наричам да се наслаждаваш на живота."

Марк Аврелий Антонин (Marcus Aurelius Antoninus) (121-180) е римски император и философ. Родил се е в Рим в семейството на Аний Вер, имащо испански корени (и консули от предшествениците).

Шурей на бъдещия император Антонин Пий. Семейството му имало голямо грънчарско производство в покрайнините на Рим. При раждането си получил името Марк Аний Вер. Той се ползвал с благосклонността на императора Адриан, който лично се грижел за неговото възпитание и го готвил да заеме висшия пост в държавата. През 138 г. Адриан, на когото оставали само няколко месеца живот, осиновил Антонин Пий, но с условие, че той ще осинови веднага Марк (след осиновяването името му става Марк Елий Аврелий Вер и Луций Цейоний Комод)(130-169 след осиновяването-Луций Елий Аврелий Комод), като следващи кандидати за престола. През 145г. Марк Аврелий се оженил за братовчедката на дъщерята на Антонин Пий Фаустина младша, която му родила 13 деца. Около 146-147г. той спрял да се занимава с реторика и приел учението на Епиктет, като станал убеден стоик. Автор е на своеобразния философски дневник - "Към себе си",  писан във вечерите за отмора по време на почти непрекъснатите военни кампании за отбраняване на северните граници на римската империя.

За живота на Марк Аврелий в този период до 161 г. практически нищо не е известно. След смъртта на Антонин Пий в 161 г. Марк Аврелий бил провъзгласен за император. Той веднага поискал от Сената да бъдат предоставени равни с неговите права на Луций Комод (той е известен още като император Луций Вер). Това бил първият случай на съвместен принципат в Римската империя. За да се заздрави връзката между императорите дъщерята на Марк Аврелий Анна Луцила била сгодена за Луций Комод.

Практически цялото управление на Марк Аврелий, който по своята природа е бил склонен към войни било подчинено на предотвратяване на военните конфликти. От начало империята била заплашена от въстание в Британия и нападение на германските племена. Когато спокойствието на запад било възстановено партите завоювали Армения и разгромили две римски армии. Там се отправил Луций Комод и благодарение на неговата решителност Армения била отвоювана (163-164), а Месопотамия станала зависима от Рим (165-166). Когато се връщал с победните войски в империята била донесена и смъртоносна болест, епидемията от която предизвикала ужасни опустошения сред населението. След чумата последвали други бедствия: глад, наводнения, земетресения. През 166 г. германците успели да нахлуят даже в северна Италия, но през 168 г. те били изгонени от империята. През 169 г. Луций Комод умрял и Марк Аврелий останал едноличен император. През същата година имперските съкровища били продадени на търг и от 170 до 174 Марк Аврелий бил при действащата дунавска армия, която воювала с маркоманите и квадите. През 175г. Гай Авидий Касий -талантлив пълководец, имащ големи пълномощия на изток се обявил за император, възползвайки се от слух за смъртта на Марк Аврелий. Метежът бил бързо потушен, а Касий убит, но това принудило императора да напусне Дунавските области като спре завоюването им. На север от Дунав били създадени ничий области, където римляните позволявали да се заселват варварски племенна срещу задължението от тяхна страна да защитават римската граница. Това били първите стъпки за заселване на чужденци в покрайнините на империята. Марк Аврелий след потушаване на бунта на Касий продължил своята обиколка на изток и през 176 г. отпразнувал в Рим своя триумф след 8г. отсъствие. Вероятно тогава била въздигната триумфалната колона на Марк Аврелий (през 1589 г. на нея била поставена статуята на апостол Павел). През 177 г. Марк Аврелий направил сина на Комод свои съуправител. Обстановката по Дунавската граница отново изисквала неговото присъствие там. През 178 г. римляните имали важни победи, но те не били окончателни. Марк Аврелий умрял внезапно, възможно е да е било от чума. Два дни преди смъртта си, във Виндобона, той представил Комод пред своите приятели и войската като бъдещ император.

"Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност."


 

Публикувана на
2009-01-20 10:27:30
от  last_roman 

Нужна е
регистрация

Изпрати на
приятел

Отпечатай на
хартия

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви:

Виж всички снимки към статията:

Още статии от категория Личности

Флавий Евгений

Флавий Евгений /убит на 6 септември 394 г./ е считан за римски узурпатор, управлявал Западната Римска империя от 392 до 394 г. Въпреки, че бил...

Нерон

НЕРОН (Nero Claudius Caesar Drusus Germanicus) (37–68 г.), е петият и последен римски император от Юлиево-Клавдиевата династия. Баща му бил консулът /през 32 г./...

Плотина

 Една от най-достойните римлянки била Помпея Плотина, съпругата на император Траян. Умна и...

Гай Юлий Цезар

Gaius Julius Caesar, (роден на 13 юли 100 г. пр.н.е. — починал на 15 март 44 г. пр.н.е.) е древноримски военен и политически...

Кар

Marcus Aurelius Carus - роден около 224 г. За родното му място се спори, според Секст Аврелий Виктор е роден в Нарбон....

Юлий Непот

 Юлий Непот (Julius Nepos; 430 — 480 г.) е последният император на Западнaтa Римскa империя, управлявал от 474 до 480 г....