Преторианци - тази отбрана войскова част води началото си от съществуващите през републиканско време отряди лични телохранители /praetoriani/ при щаба на всеки военачалник. Впоследствие за поддържането на реда в Италия и най-вече в Рим по време на гражданските войни, император Август създал 9 кохорти преторианска гвардия /cohortes praetoriani/, под командването на преториански префект /praefectus praetorio/, с обща численост 4 500 човека. Впоследствие те били увеличени на 14 кохорти. В началото на 3 в. съставът на всяка кохорта бил увеличен до 1000 човека. По своята същност подразделенията на преторианците представлявали кохорти от смесен тип /cohors equitatae/ всяка от които под командването на трибун, като 1/5 от тях съставлявала кавалерията, набирана от най-добрите конници в империята. Знакът на преторианските кохорти бил червен вексилум с изображението на скорпион върху него. Върху щандартите често се помествали и изображения на орли, като в легиона.



Войниците за преторианските подразделения се набирали главно от италийците. Те имали ред привилегии - служили 16, а не 26 години, а заплатата била 3 пъти по-висока от тази на обикновения легионер /720 денария за година/, а при уволняването си получавали 5000 денария /за разлика от обикновения легионер - 3000/. Освен това често всеки нов император изплащал премии на гвардейците, за да гарантира благоразположението им. Август държал в Рим не повече от 3 кохорти. Останалите лагерували околните градове. При Тиберий преторианците били събрани в Рим и им бил изграден постоянен лагер /Castra Praetoria/. При изпълнение на служебни дела и в двореца преторианците носели тоги. На парадите носели богато украсени шлемове и мускулни кираси от елинистически тип, кама, меч, червени туники и плащове. На обточените им с бронз щитове /овални или правоъгълни/ били изобразявани мълниите на Юпитер и скорпиони.



През 1 век преторианците рядко участвали във военните действия, но с голям ентусиазъм правели заговори и преврати и издигали свои избранници. С тяхна помощ след убийството на Калигула, на престола се възкачил чичо му - Клавдий. След самоубийстворо на Нерон, преторианците убили и следващия император Галба, защото последният отказал да им изплати премиите, с които да купи тяхната лоялност. Вителий разпуснал част от гвардията, била се на страната на противника му Отон. Недоволните преторианци подкрепили следващия претендент за трона Веспасиан, който реорганизирал намалялата в следствие на гражданските войни гвардия в 9 кохорти, добавяйки я с предани на него легионери. Домициан добавил още една кохорта и броят им отново станал 10.

Към края на 1 век преторианците започнали да се използват от императорите за водене на военни действия.



През 80-те години гвардейците водели ожесточени боеве с даките по долното течение на Дунав, а през 86 г. преторианският префект Корнелий Фускус загинал в бой с варварите. След убийството на Домициан, в което също участвали преторианците, непопулярният сред войската император Нерва осиновил военачалника Траян и го направил преториански префект. Гвардейците участвали в кампаниите на императора срещу даките /102 - 107 г/ и в похода му срещу партите през 115 - 117 г.

Преториански кавалеристи в Дакия 85 г.

 

През 2 век, във връзка с възраждането на традицията императорът лично да ръководи бойните действия, преторианската гвардия се превърнала от дворцова в полева част. Те съпровождали Луций Вер на изток през 162 - 166 г. и Марк Аврелий във войната му срещу квадите и маркоманите /169 -180 г/. При Комод преторианците отново започнали да играят значителна роля в политиката. Префектите му Перен и Клеандър фактически управлявали държавата. След убийството на Комод разхайтените гвардейци обявили търг за императорското място, купено от Дидий Юлиан. Подкрепеният от дунавските легиони военачалник Септимий Север ги разпуснал, а от преданите си войници набрал нова гвардия. Тя го следвала вярно в походите му срещу другия узурпатор Клодий Албин /197 г./; срещу Песцений Нигер и партите на изток /197 - 202 г./; и срещу пиктите в Британия /208 - 211 г./.

През 3 в. преторианските префекти концентрирали все повече власт в ръцете си, назначавайки и сваляйки чиновниците из цялата империя, но често бивали убивани от своите подчинени. Нерядко те заставали на страната на претендента, предложил им повече пари или сами се обявявали за императори. Такъв е случаят с Макрин и Филип, организирали съответно убийствата на император Каракалла и Гордиан III и узурпирал престола; префектите Проб и Кар. Диоклециан съкратил численността на преторианците, а Константин през 312 г. окончателно разпуснал гвардията след битката при Милвийския мост, тъй като те издигнали и подкрепили противника му Максенций. Длъжността praefectus praetorio обаче останала, като се трансформирала в началник на тайната полиция.

Германски телохранители/Germani custodes corporis/. За личната охрана на императора по време на Юлиево-Клавдиевата династия и семейството му се набирали телохранители от германските племена /най-често батави/, които били фанатично предани на императора и го пазели от произвола на преторианците. Те били организирани подобно на спомагателните али. Били разделени на декурии от по 30 човека, командвани от декурион. Лагерът им се намирал в района на градините на Долабела от другата страна на Тибър. След смъртта на Нерон през 68 година новият император Галба разформирал германските отряди и много от недоволните телохранители подкрепили въстанието на Цивилис в Галия, след потушаването на което тези подразделения повече не се споменават.

Equites singulares Augustii /Императорската конна гвардия/ били формирани като подразделение при управлението на император Траян като негови непосредствени телохранители. Наброявали 770 конника, разделени на турми от по 30 човека и съставлявали личната охрана на императора по време на поход /станът им се помествал до палатката на главнокомандващия/. Към края на 2 век броят на кавалеристите нарастнал до 1000. В Рим те станували в казарми на Целийския хълм. Кавалеристите се набирали главно от помощните кавалерийски али - най-често от панонските и испанските и били командвани от трибун. Често конниците от гвардията били назначавани на командни места в конните части из империята. Съществуването на тази елитна част може да се проследи до 260 г. след което тя изчезва от летописите.



В легиона също имало елитни подразделения, които изпълнявали различни задачи със специално назначение.

Antesignani - антесигнани /букв. сражаващи се пред знаците/. Първоначално в републиканския легион така се наричали принципите и хастатите, сражаващи се пред триариите /при които се намирало знамето на легиона/. По времето на Цезар антесигнани се наричали отбрани войници, пазещи авангарда и ариегарда на армията. Наброявали 300 човека и били освободени от носенето на багаж /затова се наричали и expediti/. Макар да спадали към легиона, те най-често получавали специфични нападателни или отбранителни задачи, сражавайки се отделно от другите части.

Вексиларии/vexillarii/ били ветерани, прослужили повече от 16 или 20 години в римската войска, които и след изтичането на редовната им служба оставали в легиона. Te образували отделни отряди vexillatiores (вексилации), ползуващи се с известни привилегии. Понякога при кризисни ситуации тeзи подразделения били привиквани отново да участват в бойните действия. Тези части не влизали непосредствено в състава на легиона. Имали си собствен знак - червен квадратен плат /vexillum/, закрепен на прът.

Градски кохорти/Cohortes urbanae/ се намирали под началството на praefectus urbi - градския префект. Тези кохорти били създадени в началото на 1 в. от император Октавиан Август, едновременно с преторианските и номерацията им започвала от X - .... /за разлика от тези на преторианските - I - IX/. Император Клавдий увеличил броя им. При Веспасиан /69-79 г./ в Рим били оставени 4 кохорти, а останалите - пратени в Картаген и Лугудунум /Лион/, за да пазят императорския монетен двор. Службата в градските кохорти била 20 години.в

Вигилите /Vigiles Urbani/ изпълнявали функциите на нощна стража и пожарна. При император Октавиан Август били създадени 7 кохорти вигилии - по една на всеки 2 от 14-те района на Рим. Били под командването на praefectus vigilum, пряко подчинен на градския префект /praefectus urbi/. Не носели оръжие, а кофа и тояга. Срокът на служба бил 7 години.

---

---