Римският легионер – 1-2в.

След реформата на Марий различията във въоръжението между легионерите изчезнали.

Към началото на 1в. на територията на Империята се появили първите държавни фабрики за производство на оръжие и брони за армията. Строго еднообразие във изготвяната от тях продукция естествено не съществувало.

Защитното снаряжение /arma/ на легионера се състояло от шлем, броня и щит.

Шлем /gallea/

Старите бронзови шлемове тип Montefortino в началото на 1в. се използвали още доста често:



Много наподобявал келтските шлемове. Той бил бронзов, с набузници, но задната козирка, защитаваща врата липсвала.

От края на 1 в. пр. н. е., с появата на първите държавни оръжейници в Галия, започнало производството на два нови типа шлем /под влияние на местните традиции/:

Единият бил железен и се казвал Port /по мястото в Швейцария, където е открит/:

 

Другият тип се наричал Coolus – кръгъл бронзов шлем със задна козирка. Този шлем се е използвал приблизително до средата на 1 в. Най-разпространени били типове C и E. Тип Е се отличавал по това, че имал шип на върха /подобно на Montefortino/ на който се закрепял гребен /тип конска опашка/:



При някои шлемове имало и странични държатели за пера.

Класификация на шлемовете тип Coolus:



През 1 в. модификацията на римския шлем се характеризира с постепенно увеличаване на задната козирка. Появява се и козирка на челния дял на шлема, предпазваща лицето от низходящ удар. Към втората четвърт на 1в. се появяват и защитни надушни дъги. Понеже имперските фабрики са в Галия, имаме налице явно келтско влияние върху направата на шлемове, затова те са наречени Императорско-галски тип. Характерното за тях е релефното изображение на вежда на фронталната част на шлема. Също така шлемовете на легионерите често се украсявали с бронзови орнаменти:



Най-популярен e бил тип G, иначе вариациите са от А до I:

Тип А, бронзов или железен, появил се през последната четвърт на 1в. пр. н. е:

 

Тип G, от първата четвърт на 1в.:



Класификация на шлемовете от Императорско-Галски тип:



За закрепването на гребена в шлема били направени два отвора. Гребенът, направен от пера или косми, бил закрепен на специални държатели:



Гребенът най-често се е носел на парад. Гребените на центурионите били закрепени напречно:



Към края на 1 в. се появява и другият характерен тип римски шлем - Императорско-Италийски /произвеждан от италийските оръжейници/.

Типовете В, С и D много наподобяват галските такива, но нямат вежда, те са с по-богата украса и с по-масивна предна козирка:

Тип С:



Тип D /най-често използван към 100г./:



Тип G, нач. на 2в, открит в Хеброн /Израел/:



Тип Н - с масивна задна козирка, от края на 2в - началото на 3в един от последните разновидности на Италийския тип/:



Италийският и галският тип са се използвали широко през 2в и началото на 3в.

Броня /Lorica/

Наричала се така, заради кожените ремъци /lorum/ от които някога е била съставена. При легионерите съществувала модата да покриват бронята си с оловни орнаменти, които й придавали по-помпозен вид.

Римските войници използвали няколко вида броня:

Lorica squamata /люспеста броня/ - кожената й основа била покрита с редове метални люспи. Широкото й използване придобило популярност при династията на Северите /в края на 2в./, вероятно във връзка с варваризирането на армията. Тя била тежка, трудна за поддържане и неудобна за носене. Сковавала много движенията на войника, но го защитавала надеждно от рани:



Този тип бил разпространен повече сред центурионите, знаконосците и музикантите и кавалеристите.

През I век легионерите продължавали да носят lorica hamata. Състояла се от навързани метални халки:



Тя била с къси ръкави и не сковавала движенията на легионера. Ефективно защитавала от наранявания, но била трудна за поддръжка. тежестта й също не била за пренебрегване - 8-10кг. В началото на 1в се появяват нараменниците, осигуряващи двойна защита на рамото. Те били особено популярни при кавалеристите. Олекотената /5-6кг/ и по-къса lorica hamata широко се използвала от помощните и смесените части /auxilia/, а също така и в източните легиони. Тя останала в обръщение до самия край на империята:



От началото на 1 в. галските оръжейници преминават към производството на нов тип броня - lorica segmentata. Състояла се от железни пластини, скрепени помежду си със медни и кожени свръзки. Била по-лека от lorica hamata и осигурявала по-голяма подвижност и защита на войника /при удар не се впивала в тялото, поради по-голямата си еластичност/:



Били познати няколко подтипа на тази броня:

Corbridge A:



Това бил най-ранният вариант на тази броня. Труден за поддържане, поради големия брой детайли /около 40/, влизащи в състава й.

Corbridge B:



Tя се отличавала от тип А, по това, че имала 7 /по-широки/, а не 8 напречни пластини. Освен това детайлите били закрепени с кукички и примки, а не със ремъци и закопчалки /както при тип А/. Производството на сегментите на тип В било по-лесно и евтино, макар, че удобството при носене значително намалявало. Въобще тенденцията към опростяване на детайлите на lorica segmentata продължавала и през 2в.

Tип Newstead:



Tя се появява в началото на 2в. Тя е най-опростената и най-лесната за производство разновидност, по-малко компоненти /напречните пластини са 6/. Максимално опростени са и детайлите, защитаващи рамото - шестте малки и отделни раменни пластини са заменени от една масивна раменна пластина, и 5 по-малки, разполагащи се над нея. Те са свързани помежду си с примки, гарантиращи по-голяма устойчивост, но и сковаващи до известна степен движенията на легионера.

Това била финалната разновидност на lorica segmentata. В началото на 3в. отново започва масовото използване на lorica hamata и lorica squamata.

Arm manica - в края на първи век се появява броня, защитаваща дясната ръка на легионера, изложена на риск при мятането на пилума или мушкането с гладиуса. Тя се състояла от съчленени върху кожена основа метални пластини, прикрепени с ремъци към ръката:



Вероятно била взаимствана от гладиаторите.

Щит /scutum/

В края на 1в. пр. н.е той бил елипсовиден и извит, отлично прикриващ воина. За направата му били използвани брезови или тополови дъски, разположени в три слоя, отгоре покрити с волска кожа. Вътрешният слой бил перпендикулярен на външния, което придавало по-голяма здравина на щита:



Щитът бил с размери 1, 25 на 0, 8м. Тежал не повече от 5-7 кг. В средата на щита била разположена желязна изпъкналост - umbo. От вътрешната страна на щита имало вдлъбнатина, където се съхранявали личните записи на легионера – име, номерът на легиона. Краищата на щита били облицовани с медни или железни листове. На лицевата част на щита обикновено било изобразявано някакво животно или митична фигура - талисман, предназначен да предпази владетеля му. По време на поход, за да се защити от влага, щитът бил държан в кожен калъф.

Щитът се използвал не само като прикритие от удари, но и за нанасянето на такива. При обучението легионерите се тренирали да нанасят удари с желязната изпъкналост /umbo/, а също и с ръбовете на щита –за да извадят противника от равновесие.

В началото на 1в. формата на щита се променя – от овална в правоъгълна, със заоблени ъгли:



По-късно /към последната четвърт на 1в./ ъглите на щита стават правоъгълни.

Един от последните модели на скутум, намерен край Дура Европос /Месопотамия/ - началото на 3в.

След 2 в., във връзка със варваризацията на армията и щитовете на легионерите стават плоски.

Меч /gladius/

През 1-ви век гладиусът претърпял някои изменения – дължината му намаляла от 55 до 45 см. Острието му от постепенно стесняващо се, се видоизменило в такова с паралелни краища, а заострената част станала по-къса:



Имало няколко разновидности на гладиуса, различаващи се по дължината си и дължината на върха. С най-дълго острие бил тип "Маinz" /55 см./, а върхът бил дълъг от 6, 25 до 7, 5 см. Тип "Fulham" бил с по-тънко острие, а скъсяващата се част била по-дълга. Тип Pompeii бил с острие около 45 см, а върхът бил най-къс - 5 см.



През лявото рамо легионерите носели превръзка – balteus на която били закрепени ножниците. Така мечът се разполагал отдясно и войникът можел да го извади, без да променя положението на щита.

В началото на 1 в. легионерите още използвали камата /pugio/ с дължина на острието - 18-28 см. Тя била носена на колана – cingulum от лявата страна:

 

През 2в., съдейки по барелефите от колоната на Траян тя вече не била в употреба сред легионерите, а само сред офицерите.

Копие /pilum/

Pilum: дължина на 1, 5 м., тегло - 2, 2 кг.



Това интересно оръжие вероятно дължи произхода си на самнитите - основните римски противници в Южна Италия. При направата му върхът на копието се калявал, а дръжката нарочно била изготвяна от по-мек метал. Тактиката на римляните била при хвърляне да се пробие щитът на неприятеля. Тогава мекият метал се изкривявал, копието засядало и лишавало врага от възможност за маневриране. Най-често последният захвърлял щита си и оставал неприкрит пред приближаващите римляни.

Пилумите през 1 в. са два – по-лек /за мятане на по-дълга дистанция/ и по-тежък /с оловна топка на върха/. След 80-те години започва използването само на тежки пилуми.



Облекло и обувки

Облеклото на легионера се е състояло от вълнена дреха /tunica/ с къси ръкави, върху която се носела бронята:



Цветът на туниката е изобразяван най-често като червен, но заради скъпата боя само преторианските туники били най-вероятно боядисани в червено.

Над туниката римляните обикновено слагали кожена дреха - subarmilis, която завършвала с ленти /птеригии/и предпазвала тялото на боеца от доспеха:



Римските войници носели плащ /sagum/, a по-късно, за защита от студа и дъжда било използвани наметало /paenula/ с качулка.

Paenula:



Военният плащ на пълководеца /paludamentum/ бил пурпурен със златна бродерия:



На шията слагали кърпа /focale/, за да не я нарани доспехът.

Панталоните /braccae/ били заимствани от галите. Носели били предимно от северните легиони.



Иначе за защита от студа обвивали краката с превръзки /fasciae/.

Обувките се казвали калиги /caligae/ - това били невисоки завръзващи се полуботуши, оставящи пръстите свободни.



Обозът

Армията в античния свят винаги е била съпровождана от голям обоз, неизбежно обременяващ войниците и бидейки същевременно голямо изкушение за враговете.

След реформата на Марий обозът бил значително съкратен за сметка на увеличаване на товара, носен от всеки легионер. Той носел вече не само оръжието си, но и строго определен набор от предмети. Така тежестта на товара, пренасян от всеки войник била около 23 килограма. Така натоварените легионери получили саркастичния прякор "mulus Marianus" - мулетата на Марий. Но съкращавайки обоза, Марий направил армията по-маневрена.

Товарът /sarcinae/ бил пренасян на дървен прът /furca/. Основният инвентар на всеки легионер бил: плащът /sagum/, лични вещи - сложени в кожен чувал, брадва /dolabra/, въжета, кошница.



Войниците носели и тридневен хранителен запас /cibaria/ - несмляно зърно, съдове за варене на храна /vasa/, колове /vallus/ за укрепване на лагера, сърпове и др. В манерките, за по-добро утоляване на жаждата сипвали т. нар. posca - смес от вода и оцет.

Шестът с екипировката бил носен в лявата ръка. С дясната ръка легионерът носел пилумите. На рамото бил закачен щитът, покрит с кожен калъф:





според съвременните възстановки легионерът е влачил на плещите си тези предмети и килограми:

ленена туника - 0, 55 кг

вълнена туника - 1, 1 кг

калиги - 1, 3 кг

броня - 8, 3 кг

2 колана (цингулум) - 1, 2 кг

меч с кания - 2, 2 кг

кама /пугио/ с кания - 1, 1 кг

шлем с пера - 2, 1 кг

щит - 9, 65 кг

пилум - 1, 9 кг

---------------------------------------------------

приблизително 29, 4 кг

Освен тежестта на допълнителен багаж (sacrina), който носил всеки войник била около 18, 4 кг.

В него влизали:

калъф за щит - 1, 85 кг

манерка с вода или виннен оцет около 1, 3 л вместимост - 2, 55 кг

бронзово котле - 0, 85 - 1, 65 кг

бронзов черпак - 0, 65 кг

кожена чанта с дребни предмети (лъжица, нож, чукче, колани, лампа, личен багаж) - 3 кг

плащ, шал, панталони, резервна туника - 3, 9 кг

и furca: дървената пръчка, на която била закачената sacrina - 1, 9 кг.

Общо:

облекло, оръжие, снаряжение - 29, 4 кг

походен багаж - 18, 4 кг

-----------------------------------------------------

- 47, 9 кг

По-тежките предмети били превозвани от обоза /impedimenta/. Те били натоварени на мулета и коне. Отговаряли за обоза служители - calones. В обоза били включени резервно оръжие, хранителни припаси, палатки /papilio/, обсадни машини /те се пренасяли в разглобен вид върху мулетата/. Преди битката обозът бил поместван в лагера, под охраната на няколко подразделения.

Легионери от времето на Цезар: /56 г. пр. н. е./

 

Легионер от времето на Тиберий /14-39 г. от н. е./:

 

Легионер по времето на Клавдий /43-60 г. от н. е./:

 

Легионери по времето на Траян /102 г. от н. е./:

 

Легионери по времето на Марк Аврелий /160 г. от н. е./:

 

Легионер по времето на Септимий Север /198-212 г. от н. е./:

---

---