Квинт Серторий – пълководецът в изгнание

Произход

Квинт Серторий /123 – 72 г. пр. н. е. /произхождал от изтъкнат сабински род в град Нурсия. Той рано загубил баща си, но получил добро възпитание, благодарение на майка си. Изучавал усилено право и риторика, но вместо ораторското поприще предпочел  военната служба. Описвайки талантите му, Плутарх го сравнява с най-изтъкнатите пълководци на Античността. Серторий за него бил „по-целомъдрен от Филип, по-верен към приятелите си от Антигон, по-мек с враговете си от Ханибал. На никой от тях не отстъпвал с ум, ... по опит можел да се сравни с Метел, по кураж – с Помпей, по късмет – със Сула, неговото опълчение било равностойно на римската войска, а той бил само беглец, намерил приют при варварите и станал техен предводител...“

Кариера

Първият подвиг Серторий извършил по време на войната с кимврите и тевтоните. През 105 г. пр. н. е. Серторий служил под началството на Цепион. След разгрома на войската на некадърния пълководец Серторий успял да преплува Рона без да захвърли нито бронята, нито щита си въпреки силното течение.

По-късно през 102 г. пр. н. е., под командването на Марий, Серторий бил изпратен на разузнаване във лагера на кимврите. Облечен по келтски, усвоил навиците на варварите той събрал важна информация, бил удостоен с награда от пълководеца и започнал да се ползва с благоразположението му.

След разгрома на кимврите и тевтоните, Серторий бил изпратен в Испания като военен трибун, където се отличил в битките с иберийските племена. Той умело ръководел бойните действия срещу непокорните планинци и същевременно защитавал мирното население от произвола на войниците си. Мъжеството и безстрашието му, съчетани с великодушие и човечност, го направили изключително популярен на Пиренейския полуостров. Войниците и местните жители започнали да го наричат „испанския Ханибал“, още повече, че и той загубил едното си око в битка.

След завръщането си в Италия получил длъжността квестор в Цисалпийска Галия. В това време обаче избухнала Съюзническата война /91 – 88 г. пр. н. е./ и Серторий започнал веднага набор на войници и оръжие. Дело, в което се отличил с деятелност и старание. Във войната Серторий бързо си спечелил популярност, но кандидатурата му за трибун била провалена от Сула, заради което той вероятно намразил бъдещия повелител на Рим.

Участие в Гражданската война

През 87 г. пр. н. е., когато Марий избягал от Италия,  а Сула отплавал на изток, за да води войната срещу Митридат, Серторий застанал на страната на Цина, който бил привърженик на популарите. Скоро в Рим между привържениците на Цина и на Октавий /консулът подкрепящ Марий/ избухнал въоръжен конфликт. В голямото клане на форума привържениците на Октавий надделели, а Цина и Серторий избягали от града. В Италия те набрали нова войска, а в това време към тях се присъединил и дошлият от Африка Марий. Популарите победили оптиматската групировка в Рим, Октавий и много от привържениците му били избити, а робите на Марий отприщили седемдневен терор и според историците убивали който им се изпречи, особено ако се отличавал с телесна красота или богати дрехи. По това време /86 г. пр. н. е./ Марий умрял, а Серторий, за да спре безчинствата, наредил всичките размирници да бъдат събрани на Марсово поле под предлог, че ще им бъдат раздадени награди и да бъдат умъртвени.

Цина също по жестокост не отстъпвал на Марий, но скоро бил убит от разбунтувалите се войници. Властта над популарската групировка поел Марий Млади, който бил избран незаконно за консул, въпреки волята на Серторий. Скоро в Италия се върнал Сула, който бързо разгромил марианците. Серторий счел за безсмислено да се бие за режим, който вече бил компроментирал себе си с безчинства, бездарност и предателство, затова през 83 г. пр. н. е. той се оттеглил в Испания, за да превърне тази провинция в убежище за всички противници на оптиматите. Той бързо намерил подкрепа сред местните племена, които били враждебни на Рим и започнал обучението на варварите по римски образец.

След като Сула завладял Рим, през 81 г. пр. н. е. в Испания била изпратена голяма римска войска под командването на Гай Аний Луск, за да смаже съпротивата на серторианците. Въпреки че Серторий завардил Пиренейските проходи, благодарение на предателство армията на оптиматите успяла да се прехвърли в Испания. Силите били неравни, затова Серторий с 3000 от войниците си се оттеглил в Нови Картаген /Картахена/, откъдето отплувал за Африка.

След дълги скитания и перипетии по море, когато оредялата му флота била гонена и от испанския, и от африканския бряг, Серторий най-накрая с помощта на киликийските пирати дебаркирал в Мавритания. Там той помогнал на варварите в борбата им срещу Аскалид  - един от местните претенденти за трона, който бил подкрепян от Сула. След като превзел Тингис /Танжер/ и разбил армията на военачалника Пакциан, пратен от суланския режим, Серторий започнал строежа на морска флота, за да подчини пиратите. Пленявайки разбойниците той им предлагал да ремонтират и поддържат корабите му, в замяна на свободата им и така бързо спечелил техните симпатии.

Въстанието на Серторий

През 80 г. пр. н. е. при Серторий дошли посланници на испанското племе на лузитаните, които му предложили да оглави въстанието им срещу наместниците на Сула. Серторий приел и скоро благодарение на таланта и опита му локалният метеж прерастнал в мащабна война. Повечето племена и градове на полуострова минали на негова страна, помнейки неговата доблест и доброта. Войската му не била голяма – той разполагал с 2600 римски войника, 700 мавританци, 4000 лузитански пехотинци и 700 конника. Въпреки това, той победил флотата на Кота в морско сражение при Менария; разбил Фуфидий, наместника на Далечна Испания при Бетис и Домиций Калвин /наместника на Близка Испания.

За да укрепи позициите си и привърже варварите към себе си, той действал не само великодушно, но и разчитал на суеверието им. Серторий опитомил бял елен и разпространил слуха, че животното е подарък от богинята Диана, която му покровителства.

През 79 г. пр. н. е. Сула изпратил срещу непокорния изгнанник способния пълководец Квинт Метел, но и той не успял да потуши бунта. Тактиката на Метел била пригодена срещу редовна армия, пехотата му била обучена да се бие в равнина, а не да води партизанска война в планините срещу подвижен и лековъоръжен противник. Затова армията на Серторий изтощавала легионите с постоянни внезапни нападения и отстъпления.

Личният пример също бил на страната на Серторий. Той не бил изнежен и мързелив, не пиянствал дори в почивните дни.  Бил свикнал на тежък труд, изморителни преходи и оскъдна храна. Разбира се знаел много добре местността и използвал възможностите на терена за устройване на засади.

Същевременно пълководецът въоръжавал варварите по римски образец  с пленено римско оръжие, обучавал ги да пазят строй, да изпълняват команди, щедро им раздавал парични награди и така превърнал разбойническите банди в добре организирана войска. Подобно нещо направил и Спартак 6 години по-късно в Италия.

Серторий като политик

Успехите на Серторий се обясняват не само с неговите блестящ военен талант. Силата на серторианското движение се дължи на удачното обединение между въстаналите иберийци и римските популари – един своеобразен прецедент в историята на гражданските войни.

Въпреки че водел война срещу Римската република, Серторий оставал и действал преди всичко като римлянин. Идеята му била и да обедини всички изгнанници, враждебни на оптиматите и да създаде свой режим, където всички народи ще се наслаждават на благата на римската цивилизация и култура.  Разбира се крайната му цел била завръщането в Италия и реставрацията на популарската власт такава, каквато я виждал той. Испания била провъзгласена за независима, а от най-изтъкнатите римски емигранти бил създаден 300 членен Сенат. Армията също била командвана от римляни. За столица бил избран град Оска. Той създал там училища, където гръцки и римски учители обучавали децата на по-знатните испанци. Разбира се от една страна така той се подсигурявал със заложници в случаи на измяна, но от друга страна създавал романизиран управленчески елит.

Външната му политика също била активна. Той поддържал контакти с киликийските пирати, които го подсигурявали с флота. През 74 г. пр. н. е. Серторий дори встъпил в преговори със стария неприятел на римляните – понтийския цар Митридат VI. Митридат предложил на Серторий съвместни военни действия срещу Рим, 40 кораба и 3000 таланта, в замяна на провинция Азия, царствата Кападокия и Витиния, но Серторий не се съгласил да отстъпи Азия, демонстрирайки, че действа преди всичко като политик, загрижен за родината си.

Пристигането на Помпей

Тъй като станало ясно, че Метел няма да успее сам да се справи с въстанието в Испания, Сенатът в Рим изпратил на помощ младият военачалник Помпей в качеството му на проконсул. Това било прецедент, но жаждата на Помпей за слава и влиянието му над оптиматите предопределили избора. Задачата обаче не се оказала толкова лесна, колкото младият военачалник мислел.

Серторий открито му се подигравал, наричайки го „малчугана на Сула“ и като за добре дошъл обсаждал продължително време, а накрая и разграбил съюзен на Помпей град, без армията на последния да съумее да предотврати това. 

Разбира се увереността на Серторий в собствените си сили се дължи на факта, че през 77 г. пр. н. е. те били вече много по-внушителни. Към него се присъединили избягалите от Сардиния римски войски на популарите Лепид и Перперна, наброяващи 20 000 човека. Също като пълководец той несъмнено превъзхождал Помпей. Затова и войната вървяла с променлив успех въпреки свежите попълнения от Италия. Помпей се стараел всячески да извоюва бърза победа сам, действайки отделно от Метел, което само улеснявало Серторий. През 75 г. пр. н. е. младият военачалник бил тежко ранен, а войската му - разбита в голямо сражение при Сукрона. На другия ден на помощ им се притекъл Метел, спасявайки армията от тотално унищожение.

Серторий приложил спрямо двамата пълководци изпитаната си тактика на партизанска война. Той постоянно ги нападал, правел засади, прехвърлял бързо отрядите си от едно място на друго, нарушавал снабдяването на противника по суша, а по море римските кораби били пленнявани от неговите съюзници – киликийските пирати. В резултат на недостига на припаси Метел се оттеглил в Галия, а Помпей писал на Сената, че ще изтегли войските си от Испания, ако не му бъдат изпратени още свежи сили и парични средства. Метел от своя страна предложил 100 таланта възнаграждение за този, който  убие повелителя на Испания.

Заговорът

Въпреки блестящия гений на Серторий като пълководец и политик,  неговото дело било обречено. Създадената от него социалната и военна структура била доста разнородна и нетрайна: колебаещите се поради бедствията от войната испански племена от една страна и авантюристично настроената римска емиграция от друга. Приближените на Серторий не приемали и не разбирали неговите планове за създаване на ново единно общество. Сенаторите и римляните около него му завиждали за славата и успехите. Особено негодувал Перперна, който бил от благородник по произход  и считал за унижение да се подчинява на „новия човек“ Серторий, когото наричал презрително - „беглец“.

Помпей и Метел от своя страна преминали в настъпление. Пълководците започнали да действат съгласувано и методично изтласквали Серторий все по на юг, превземайки градовете и укротявайки иберийските племена. Войските на Серторий, прекрасно пригодени за партизанска война все пак отстъпвали количествено и качествено на легионите на Метел и Помпей. Липсвала му и конница.

Скоро бил разкрит и заговор срещу него, което го накарало да се обгради само от верни нему испански телохранители. Серторий станал мнителен, а и пораженията му и недоволството сред испанските племена го изпълнили с недоверие към всички.

През 72 г. пр. н. е. в Оска, Перперна и заговорниците решили да действат. Те поканили Серторий и телохранителите му на пир, организиран по случай мнима победа над Помпей. В разгара на пиршеството Перперна изпуснал чашата си, която била уговореният сигнал да започне клането. Серторий и приближените му били убити.

Както пише германският историк Момзен :  „Така завършил живота си, благодарение на измяната на жалка шайка от емигранти, които бил принуден да води срещу отечеството си, един от най-забележителните, да не кажа най-забележителният от всички римляни. Човек, който при по-щастливи обстоятелства, може би щял да обнови родината си.  Но Историята не обича Кориолановци и тя не прави изключение дори и за този – най-великодушния, гениалния и най-достойния за съжаление от всички тях“ .

Гибелта на Серторий сложила край на испанското въстание. По-голямата част от племената преминали на страната на римляните. Остатъкът от войските, командвани от бездарния Перперна били разбити от Помпей още в първото сражение. Перперна бил пленен и екзекутиран, повечето от заговорниците също загинали в Испания или при бягството си в Африка. С това гражданската война между оптиматите и популарите приключила. 

Статията е публикувана преди 4 години, 8 месеца на 30 ноември 2012 г, и е видяна 2070 пъти

Мнения за Квинт Серторий – пълководецът в изгнание Споделете
вашето мнение!